ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893
София, 05. декември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3458 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 194/29.05.2019 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 216/2019, с което е отменено решение № 24/04.01.2019 на Русенския районен съд по гр. д. № 1156/2018, като е уважен предявеният иск по чл. 49 ЗЗС за заплащане на неимуществени вреди в размер на 15.000 лева.
Недоволен от решението е касаторът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, представляван от гл. юрк. П. Н., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, както и възраженията на страните и по-специално наличието на съдебно решение по уважен частичен иск освобождава ли съдът от задължението му да изложи собствени мотиви относно спорните въпроси по предмета на делото, включително относно остатъка от вземането; за възможността въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционното решение; за преценката на свидетелските показания и отчитане на евентуална тяхна заинтересованост, както и по материалноправния въпрос за определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 1/53, ППВС № 4/68, ТР № 1/2000 и ТР № 1/20001, както и на практика на ВКС, която прилага.
Третото лице помагач – К. Н. Д. се присъединява към жалбата.
Ответникът по жалбата Б. К. Г., представляван от адв. Р. С. от РАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът в качеството му на „работник строителство, ремонт и поддръжка на ПЖПС“ в „Експрес Сервиз“ ООД, е бил изпратен в обект на ответника – ЖП-гара Русе – Север за отстраняване на повреда по електровоз, като при изпълнение на служебните си задължения на 02.08.2013 г. е претърпял инцидент: при слизане от локомотива, още преди да стъпи на първото стъпало, въпреки спазването на правилата за безопасност (дежурният ръководител движение е бил уведомен), ищецът бил притиснат, повлечен и изхвърлен от минаващ по съседен коловоз локомотив, в резултат на което е паднал между релсите със счупен крак и кървящи рани по главата, откаран е по спешност в болница и е претърпял операция, при която му били монтирани метални шини в лявата глезенна става. Възстановяването му било трудно и тежко, изпитвал много силни болки, дори и към настоящия момент – почти пет години след инцидента, ограничението в движението на крака все още съществува, както и болките при натоварване и промяна във времето. Между страните е водено гражданско дело за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като е уважен предявеният от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1.250,00 лева, предявен като частичен иск, представляваща разликата между получено обезщетение за нетрудоспособност и пропуснато трудово възнаграждение за периода 02.08.2013 г. – 27.07.2014 г. и сумата от 1.250,00 лева, предявен като частичен иск за претърпени болки и страдания от счупената глезенна става. Въззивният съд е приел, че след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано (поради което е недопустимо да се спори относно правната квалификация, основанието, страните, причинно-следствените връзки и всички правопораждащи факти в последващ исков процес съгласно ТР № 3/2016 на ВКС, ОСГТК). Съдът е приел, че в случая искът следва да се установи само по размер (не и относно основанието и правната квалификация), като е установил, че ищецът е доказал наличието на вреди в повече от това, за което са уважени първоначално предявените частични искове. Кредитирани са показанията на съпругата на ищеца и свидетел, имащ пряко наблюдение върху неговото продължително възстановяване, доказващи тежкото увреждане, настъпило в резултат на процесната злополука, което е било съпроводено със силни болки и затруднения в обслужването, като и до настоящия момент ищецът не може да кляка, а кракът му е подут и син, както са взети предвид и показанията на колегата на ищеца, който сочи, че от 6 години до момента продължава да изпитва болки в крака при промяна на времето. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че ищецът е търпял болки и страдания, по-големи от тези, които са репарирани, като му се дължи по справедливост обезщетение от още 15.000 лева, над обезщетението, което му е присъдено по частичния иск с влязлото в сила съдебно решение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, включително с тази, приложена от касатора. Въззивният съд е съобразил задължението си в мотивите на решението да обсъди всички обстоятелства по делото съобразно доводите и възраженията на страните и изложи мотиви по въпросите, които обуславят решението на делото, както и доказателствата относно правно релевантните факти, като може да препрати и към съответната част от мотивите на първоинстанционния съд, която споделя. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото (вж. решение № 802/23.02.2011 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1783/2009). Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно (вж. решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о.).
Въззивният съд е съобразил т. 2 от ТР № 3/2016 на ВКС, ОСГТК, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото основание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по материалноправния въпрос, тъй като въззивният съд не се е отклонил от установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 194/29.05.2019 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 216/2019.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – С. да заплатина Б. К. Г. от [населено място] сумата в размер на 1.700,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.