О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 06.12.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4399 по описа за 2019 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. А. Х., чрез адвокат Г. Д. М., срещу въззивно решение № 508/25.07.2019 г., постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. №1212/2019 г.
Излага доводи за неправилност, като по същество излага съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна „Робертет България“ ЕООД, [населено място], [община] баня, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба не отговаря на условията за допустимост, но по същество съображенията са, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване (въпреки използваната и по-нататък правна терминология). Счита, също така, че касационната жаба е и неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и са посочени съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Казанлъшки районен съд, е отхвърли исковете на Н. А. Х. против „Робертет България“ ЕООД, [населено място], [община] баня, за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 10 029,06 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2019 г. до окончателното издължаване на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Осъдил ищцата Н. Х. да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът Н. Х. била в трудово правоотношение с “Робертет България“ ЕООД, като е заемала една от общо две щатни бройки “технолог“ в периода 10.06.2016 г. – 17.08.2018 г. Със Заповед № 256/17.08.2018 г. на управителя на “Робертет България“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение на Н. Х. на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ, считано от 20.08.2018 г. Съдът установил, също така, че съкращаване на щата, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение действително е налице. Работодателят извършил подбор между двамата служители, заемали длъжността „технолог“ – ищцата Х. и П. З.. При анализ на писмените доказателства и свидетелските показания, съдът установил, че Х. получила по-висока оценка във връзка с притежаваното образование, но З. е оценен с повече точки по критерия „по добра работа“. По отношение на Х. работодателят е отчел недостатъци относно „технически умения“ и „умения за работа в екип“. Прекият ръководител е изтъкнал липсата на практически опит при организация и ремонти на съоръженията и инсталациите; липса на съдействие и самостоятелно участие в извършване на ремонтна дейност и профилактика, за да се запази ниско ниво на риск по отношение на производствени аварии и трудови злополуки; при възникнала необходимост се налага участието на прекия ръководител. Недостатъците относно уменията за работа в екип се свеждат до това, че Х. не винаги е кооперативна, изпълнява възложените задачи, на въпреки, че ролята й е да следи целия технологичен процес, не ги съобразява с постигането на краен резултат и това поставя рискове. Съдът, също така изложил съображения, че преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя, като по казуса работодателят се е съобразил именно с особеностите в изискванията за конкретната длъжност. Като краен резултат Х. е получила общ сбор от 11 точки, а З. – 16 точки и, като последица, законосъобразно трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно с Х. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, след извършен предварителен подбор съобразно критериите по чл. 329 КТ.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и мотивирано да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните – твърди противоречие решение № 27 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о., решение № 28 от 18.04.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2014/2018 г., IV г. о., решение № 107 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2737/2018 г., III г. о., решение № 403 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3902/2014 г., IV г. о.
Въпросът е принципно значим и относим по всяко исково производство. В случая въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с разясненията, дадени в цитираните съдебни решения. Очертал е пълно и точно предмета на спора с всички релевантни твърдения и възражения на страните, изяснил е пълно фактите, като е обсъдил сам по същество логично и последователно относимите доказателства и е направил ясни и пълни правни заключения.
Касаторът, също така, твърди, че „по въпроса за оспорване на преценката на работодателя по чл. 329 КТ кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре“ е налице противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.
Според разясненията в тълкувателния акт, преценката на работодателя по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол, при който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивният съд не е сторил нещо различно. Установил е действително притежаваните от Х. и служителя, с когото е сравнявана, квалификация и справяне с работата, според нуждите на работодателя и спецификите на длъжността. Намерил е, при съвкупна преценка на относимите писмени доказателства и свидетелски показания, че приетото от комисията по подбора и дадената оценка е съответна на обективната действителност. Интерпретацията, която дава касаторът на писмените доказателства на свидетелските показания няма отношение към поставения правен въпрос, а и несъгласието с фактическите констатации на съда само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване по твърдение, че решаващият състав не е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Следва да се посочи, че протоколът, удостоверяващ извършване на подбор е частен свидетелстващ и няма обвързваща съда доказателствена сила, така че доводите, че не отразява обективната действителност, не са „оспорване“ на документа. В тежест на работодателя и по правилата на чл. 154 ГПК е да установи действителното извършване на подбор, между посочените в протокола лица и по отразените там критерии, както и, че оценяваните служители имат квалификацията и се справят с работата според отразеното в протокола. Това е сторено, вкл. и това, че подборът е извършен преди прекратяването на трудовото правоотношение с Х. (показанията на свидетеля Б.).
В заключение няма основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на съдебноделоводни разноски и има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид постановения резултат. Няма представени доказателства обаче, че е сторил такива в касационно производство. По делото е представено копие единствено на даденото от работодателя пълномощно на адв. Д.. При тези данни, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 508/25.07.2019 г., постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. №1212/2019 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: