2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
гр. София, 06.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3854 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Галеко” АД против решение № 80/01.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 242/2019 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че съгласно нормите на чл. 22, вр. чл. 19 и чл. 23, вр. чл. 24, т. 3 от ЗВ и чл. 30 от ЗВ, така образувалият се воден обект с площ от около 20 850 кв.м. е бил собственост на собствениците на земята – отчасти собственост на [община] и отчасти, собственост на „Галеко”АД, [населено място]. Посочено е, че в Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, обн.ДВ, бр.65/96г., са предвидени изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване на безопасността на хората и предотвратяване на удавяния, като съгласно чл. 8 от същата, откритите канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см. подлежат на минимално обезопасяване – с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност от неизпълнението им, поставени на разстояние не по-голямо от 200 м. между тях, а когато тези водни площи се намират в непосредствена близост до населени места – както се намирала процесната водна площ с дълбочина над 5 метра в непосредствена близост до [населено място], те следва и да бъдат оградени с парапети или пояс от нискостеблени растения. От своя страна бреговите ивици на неохраняемите водни площи и на забранените за къпане водоеми подлежат на средно обезопасяване със съответния вид табели, посочени в чл. 9 от наредбата. Съдът е приел, че задължен да извърши предвиденото обезопасяване е стопанинът на водната площ, а стопанин съгласно нормата на § 1 от същата наредба е нейният собственик или лицето, на което е предоставено право на ползване. Предвид изложеното, съдът е приел, че задължения за цялостното обезопасяване на образувалия се от дъждовните води водоем, съгласно Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, са възникнали както за „Галеко”АД, [населено място], така и за [община]. Според чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, ако не следва друго от вътрешните отношения между солидарните длъжници – дяловете им са равни.
Съдът е посочил, че ответникът по настоящото дело обаче не е релевирал възражение за по-голям принос на служители на [община] за настъпването на вредите, поради което и на осн. чл. 127, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че платеното от ищеца следва да се понесе поравно от двамата солидарни длъжници, като при това положение на ищеца се дължи присъждането на половината от заплатените от него на кредитора суми за погасяване на дълга от 50 000 лв., както и половината от заплатените от ищеца в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1480 лв. и дължими такси – в размер на 42 лв., внесени авансово от взискателя и 3 935.04 лв. такса по т. 26 от тарифата – общо 27 728.52 лв., но в рамките на предявения размер от 27 728.02 лв.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, който според касатора води до допустимост на касационното обжалване. Въпросът е, допустимо ли е да се приложи разпоредбата на чл.121, ал.1, пр. първо ЗЗД в случаите, които не са предвидени в закон и възможно ли е правилото на чл.53 ЗЗД да попълни празнота в нормативната уредба, когато солидарната отговорност не може да се открие в отношенията между длъжниците, а именно – причиняването на вредата.
Въпросът се свежда до наличието на съпричиняване, като касаторът твърди, че липсата на основания да се ангажира неговата отговорност при причиняването на непозволеното увреждане. Съдът е изложил фактите, от които е извел основания за ангажирането на отговорността на ответника като съпричинител на вредата, като не е приел, че солидарната отговорност се ангажира, въпреки липсата на отношения между длъжниците за наличие на основания да се приеме, че не е налице съпричиняване на вредата. Основанията, изложени от съда относно ангажирането на отговорността на ответника относно деликта, касаят фактите по спора, поради което е недопустимо в производството по чл.288 ГПК да се проверява фактическата обстановка, възприета от съда, доколкото и това касае обосноваността на съдебното решение, като необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 , а е основание по чл.281 ГПК.
Предвид горното, не е налице соченото касационно основание, както и очевидна неправилност, доколкото същата е посочена като основание за допустимост на касационното обжалване, обосновавяйки я касаторът с горните фактически твърдения.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80/01.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 242/2019 г. от състав на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.