1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
гр.София, 12.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3609/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Петкови” ООД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 180 от 03.06.2019 г. по т.д.№ 607/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Кърджалийски окръжен съд по т.д.№ 3/ 2017 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Г. З. П. и „ЕС – Балкан” ЕООД, [населено място], искове за обявяване на нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в съставен от нотариус рег.№ *** на 25.11.2014 нотариален акт № …, н.д.№ 1048/ 2014 г., поради липса на съгласие, липса на представителна власт, евентуално – като накърняващ добрите нрави поради действие на представителя във вреда на представлявания, и за осъждане на ответника „ЕС – Балкан” ЕООД да предаде на ищцовото дружеството недвижимия имот, предмет на посочения договор.
Жалбоподателят в изложението си цитира съдебна практика по приложението на чл.40 ЗЗД, без да формулира като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси. Твърди недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение, също без да излага конкретни съображения в какво те се състоят.
Ответната страна „ЕС – Балкан” ЕООД оспорва жалбата. Счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, защото в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е сторил друго, освен да цитира съдебна практика, която е неотносима към конкретния казус. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение.
Ответната страна Г. П. също оспорва жалбата с доводи, че няма основания за допускането й до разглеждане. Твърди, че касаторът не е формулирал правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито е цитирал и приложил задължителна съдебна практика по такъв въпрос.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел за установено, че ответникът Г. П. бил съдружник в „Петкови” ООД заедно със сестра си М. П., която била и управител на дружеството. С пълномощно от 27.08.2010 г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието М. П., като управител на „Петкови” ООД, упълномощила ответника Г. П. да представлява дружеството без ограничение пред различни държавни и общински органи, частни лица, кредитни учреждения и др., включително с право да прехвърля недвижими имоти на дружеството чрез договор за дарение на името си или да дарява, на когото сметне за добре. С договор за дарение, обективиран в съставен от нотариус рег.№ *** на 25.11.2014 нотариален акт № …, н.д.№ 1048/ 2014 г., ответникът П., като пълномощник на „Петкови“ ООД, дарил на себе си притежаваните от дружеството недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор … по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], ведно с изградената в югоизточната част на имота едноетажна масивна сграда – склад за строителни материали и административна сграда, със застроена площ 252 кв. м., с идентификатор …. За извършване на сделката не било взето решение от общото събрание на съдружниците на „Петкови” ООД. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в съставен от нотариус рег.№ …, н.д.№ 1269/ 2016 г., ответникът П. продал горепосочените имоти на втория ответник „ЕС – Балкан“ ЕООД за сумата 140 000 лв. При така установените факти съдът извел от правна страна, че договорът за дарение не е нищожен поради липса на съгласие или на представителна власт. Волеизявлението на отчуждителя било направено от пълномощник с валидно учредена представителна власт – пълномощното било с нотариална заверка и на подписа, и на съдържанието. В нотариалния акт действително била отбелязана погрешно датата на нотариалното удостоверяване на съдържанието, но от останалите индивидуализиращи пълномощното белези (регистърен номер и дата на заверка на подписа, регистърен номер, ден и месец на заверката на съдържанието) ставало ясно, че в нотариалния акт е допусната техническа грешка. С пълномощното органният представител на ищцовото дружество делегирал на съдружника П. правото да се разпорежда с имуществото на дружеството безвъзмездно, като изрично посочил възможността да го прехвърля чрез договор за дарение на свое име. Затова от страна на ищцовото дружество има дадено съгласие за сключване на процесния договор, а липсата на решение на общото събрание на съдружниците не било предпоставка за действителността му. Съдът извел, че договорът за дарение не бил нищожен и като накърняващ добрите нрави, поради сключването му от представителя във вреда на представлявания, защото сделката не накърнява утвърдените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение и защото самият представляван изрично е овластил един от съдружниците да се разпореди безвъзмездно с процесния имот. Сделката била сключена без наличието на нехарактерни за този тип договори условия и обременяващи уговорки, поради което за „Петкови” ООД няма вреда. След като дарението не било нищожно и е породило последици, то ответникът П. е станал собственик на процесния имот. Придобивайки този имот от него чрез договор за покупко-продажба, вторият ответник „ЕС – Балкан“ ЕООД също е станал негов собственик, поради което и предявеният от „Петкови” ООД ревандикационен иск бил счетен за неоснователен.
Не съществува вероятност така постановеното решение да е недопустимо. Касаторът не е изложил никакви конкретни твърдения защо счита, че обжалвания акт страда от такъв порок. Независимо от това, в обжалваната част касационната инстанция следи служебно за допустимостта на атакувания пред нея акт. При тази служебна проверка също не се установяват основания за недопустимост. Съгласно установената практика, решението е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните и др. (решение № 13/ 30.01.2019 г. по гр.д.№ 2081/ 2018 г., І г.о.). Никоя от посочените хипотези не съществува вероятност да е налице.
Няма основания за допускане на касационното обжалване и на основание чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът е изложил твърдения, че обжалваното решение противоречи на практика на ВКС, без да е повдигнат конкретен правен въпрос, по чието разрешаване се твърди такова противоречие. Както е посочено в Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, формулирането на правните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК е ангажимент на касатора и не е допустимо това да бъде сторено служебно от касационната инстанция. Твърдението, че обжалваният акт противоречи на практиката на Върховния касационен съд, без посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който се разрешава при условията на такова противоречие, не дава възможност за селектиране на жалбата за касационно разглеждане.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност само от съдържанието на самото решение и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят не сочи в изложението си никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него, поради което обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 180 от 03.06.2019 г. по т.д.№ 607/ 2018 г.
ОСЪЖДА „Петкови” ООД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. З. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 1 000 лв (хиляда лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: