1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 18.12. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4467 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата М. А. Г. срещу определение № 2815 от 15.08.2019г. по ч. гр. дело № 2656/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 6369/13.03.2019г. по гр.д. № 6269/2016г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от страната искова молба с вх. № 69495/20.05.2016г. срещу В. Ц. А.-В. и Българска национална телевизия, в частта, с която е предявен иск за заплащане солидарно от ответниците на сумата от 26 000 лева, претендирани като извършен разход за лекарства и усилена храна.
Ответниците по жалбата – В. Ц. А.-В. и Българска национална телевизия подават писмени отговора в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК с доводи за нередовност на подадената частна касационна жалба и за липса на основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В изпълнение на дадени от администриращия съд указания за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3, ал. 2, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, частната жалбоподателка е подава молба-уточнение с вх. № 18905/21.10.2019г., в която не е формулирала правен въпрос. Не се съдържат и твърдения за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба от М. Г. срещу В. Ц. А. – В. и Българска национална телевизия, с която се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в това число сумата от 26 000 лева – извършен от ищцата разход за лекарства и усилена храна. Съставът на САС е констатирал, че с разпореждане от 18.01.2019г. първоинстанционният съд е дал указания на Г. да отстрани нередовности в исковата молба, като посочи от какво произтича солидарната отговорност на ответниците, да уточни видовете медикаменти, количествата за месец от тях и съответната им стойност, за какъв период са били предписани и закупувани, а по отношение на усилената храна – да уточни месечната й стойност при посочения режим. Указанията са връчени на ищцата на 28.01.2019г., като срокът за изпълнението им е изтекъл на 05.02.2019г.. С писмена молба от 06.02.2019г., невзета предвид от съда на основание чл. 64, ал. 1 ГПК, Г. е отстранила част от пороците, но в останала си част исковата молба е останала нередовна. С оглед на това въззивният съд е приел, че са налице основанията на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба в тази й част, поради което е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивно определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към частната касационна жалба на ищцата не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Изложените в жалбата твърдения и обидни квалификация, дори да се приеме, че представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, са неотносими към първата фаза на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, а подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба на ищеца не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, поради което атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2815 от 15.08.2019г. по ч. гр. дело № 2656/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: