2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 20.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2705 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Юстикс“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите А. К. и Ю. Ф., чрез адв. М. Ш., против въззивното решение № 108 от 11 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1057/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се отменя решение № 702 от 12 декември 2018 г., постановено по гр.д.№ 1977/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], и вместо него е обявена за недействителна клаузата от допълнително споразумение № 12/02.05.2018 г. към трудов договор № 1/11.04.2017 г., обективирана в т. 3, в частта „с изпитателен срок шест месеца“, признато е за незаконно и отменено уволнението на М. В. Й., с адрес в [населено място], сторено със заповед № 12/31.05.2018 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, Й. е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „рецепционист“, в полза на Й. е присъдена сумата 5976,18 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 31.05.-30.11.2018 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска, и в тежест на касатора са присъдени такси и разноски.
В касационната жалба се заявява, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че трудовото правоотношение с ищцата е изменено с допълнително споразумение досежно длъжността „управител на хотел“ в „рецепционист“ със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, и липсва пречка страните да постигнат изрично съгласие за срок за изпитване за новата длъжност. Според касатора, изменението на трудов договор с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се променя и трудовата функция на работника или служителя, а при анализа на двете длъжностни характеристики в случая може да се направи извод, че двете длъжности са различни – с различни трудови задължения и отговорности, подчиненост и с различно съдържание; различията произтичат от специфичните задължения на управителя и на рецепциониста, а и двете длъжности са в йерархическа подчиненост – рецепционистът е пряко подчинен на управителя на хотела, която е ръководна длъжност. Освен че длъжностите са с различен код по НКПД, обстоятелството, че инцидентно (при отсъствието на рецепционист) ищцата е замествала и е участвала в различни дейности, свързани с подготовката на хотела за прием на гости, не водела до извод, че трудовите функции на двете длъжности се припокриват по обхват и съдържание, както и че са сходни. Твърди се, че противно на изложеното въззивният съд приема, че в конкретния случай ищцата е изпълнявала една и съща работа като управител на хотел и като рецепционист, както и че двете длъжности се различават, но длъжността „управител на хотел“ включвала в себе си и длъжността „рецепционист“. Посочено е и че работодателят има право, назначавайки едно лице на длъжност „рецепционист“, да прецени дали и до колко добре това лице може реално да изпълнява тази работа, независимо от обстоятелството дали има теоретични познания за тази длъжност. Като основен е посочен въпросът дали ищцата, работейки като управител на хотел и като рецепционист, е изпълнявала една и съща длъжност, респективно – една и съща работа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се твърди, че решението е очевидно неправилно.
Ответницата М. В. Й., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Н. И.-Г., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване.
За да приеме въззивната жалба за основателна, въззивният съд се взема предвид установеното по делото: по трудово правоотношение между страните ищцата е заемала длъжността „управител на хотел“, и с допълнително споразумение от 02.05.2018 г. трудовият договор е бил изменен по отношение на заеманата от нея длъжност, като тя е била назначена за рецепционист в хотел с шестмесечен изпитателен срок, а на 31.05.2018 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Възприето е, че страните по трудов договор могат да сключат договор за изпитване дори и при положение, че работникът или служителят вече е работил при същия работодател по първоначален трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, каквато до този момент работникът не е изпълнявал. Подчертава се, че за това дали работата е една и съща, не е съществено нито наименованието на длъжността, нито кода й по НКПД, а трудовата функция в съществените й права и задължения; в случаите, когато първоначално изпълняваната работа от работника или служителя включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ поради липса на съществено изменение на трудовите задължения, и в този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо, а клаузата е недействителна. Счетено е, че е налице определена еднаквост между двете длъжности в процесния случай – управителят ръководи и организира посрещането, настаняването и обслужването на гостите, а рецепционистът посреща и настанява, както и оказва необходимото им съдействие; макар управителят на хотела да е натоварен и с други трудови функции, това е без значение, след като основната му функция включва дейността по посрещане, настаняване и обслужване на гостите на хотела, и след като може повечето, може да изпълнява и по-малкото. Заключено е, че за длъжността „управител на хотел“ ищцата е била изпитвана, този договор не е бил прекратен до изтичането на уговорения срок за изпитване, и понеже ищцата е била годна да организира и ръководи цялостната дейност по посрещане, настаняване и обслужване на гостите на хотела, то може да изпълнява и непосредствените фактически дейности по посрещане, настаняване и обслужването им. В подкрепа на изложеното са съобразени и гласните доказателства, че ищцата е била тази, която е участвала в комисиите за подбор на персонала, в т.ч. и за рецепционистите, тя е обучавала новоназначените рецепционисти, а при отсъствие на някой от тях го е замествала непосредствено на работното му място на рецепцията на хотела. Затова е прието, че на практика при новата длъжност ищцата изпълнява трудова функция, която до този момент е извършвала. Изрично се сочи, че двете длъжности се различават, но разликата е в останалите трудови функции, които са възложени на управителя, и би била относима в хипотезата, когато рецепционист бъде назначен за управител на хотел.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не са обусловили изхода на спора.
По трите въпроса: налице ли е съществена разлика в изискванията и съдържанието на трудовите задължения на длъжността „управител на хотел“ и длъжността „рецепционист“, изхождайки от Единния класификатор на длъжностите, от Наредбата за прилагане на ЕКД и от Правилника за прилагане на НКПД, може ли да се приеме, че е налице съществена разлика между ръководна длъжност по Раздел А от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите и техническа длъжност по Раздел Г от тази наредба, което обуславя и разликата в работата на лицата, заемащи различните длъжности, и от списъка на длъжностите по НКПД и изготвените длъжностни характеристики, както и посочените кодове в трудовите договори, може ли да се направи извода за съществено и несъществено различие на трудовите функции на ръководните и изпълнителските кадри, се твърди противоречие с практиката на ВКС според решение № 118 по гр.д. № 6968/2014 г., III г.о., решение № 65 по гр.д. № 5669/2014 г., III г.о., решение № 338 по гр.д. № 64/2011 г., IV г.о. В първото от сочените решения ВКС тълкува въпроса сключен ли е трудов договор със срок за изпитване в заобикаляне на закона (за постигане на непозволен краен резултат с поредица насочени към него формално законни действия, при превратно упражняване на права – решение по гр.д. №621/09 г., IV г.о., ВКС), ако не се установява типичната му цел – да се провери годността на работника за изпълняваната работа. Счетено е, че клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания по чл. 70 КТ – трудовия договор е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа, и по същество е прието, че самият работодател е заявил, че качествата на работника са проверени и оценени от работодателя, който признава, че е доволен от работата. С второто решение се разглежда общия въпрос за субективното право на работодателя да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от съществуването му, и се възприема вече установеното разбиране, че ако по реда за изменение на трудовото правоотношение, по взаимно съгласие, между страните е постигнато писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, новата уговорка за срок за изпитване не е недействителна, независимо, че между същия работник и работодател вече е съществувало такова трудово правоотношение, защото новото е за друга длъжност. По съществото на спора е прието за установено, че длъжността, заемана от ищеца след изменението на трудовото правоотношение, е със съществено променена трудова функция – новата длъжност е ръководна, докато предходната е техническа. В последното цитирано решение ВКС се произнася по въпроса какъв е редът, по който е възможно да се премине от трудов договор за неопределено време към договор за определен срок – срок за изпитване и последиците след изтичане на уговорения срок, и приложима ли е нормата на чл. 70, ал. 5 КТ в хипотезата на работа при един и същ работодател, когато работникът е изпълнявал различни по съдържание трудови функции, и е отговорено, че договор със срок за изпитване не може да се сключи и за работа (трудова функция), която работникът вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор, и че забраната по чл. 70, ал. 5 КТ е неприложима в хипотезата на изменение на трудов договор, с който работникът или служителят изпълнява друга работа (трудова функция). Явно е, че сочената от касатора практика на ВКС не разрешава изрично поставените от него въпроси, поради което не се обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не обосновава и необходимостта въпросите да бъдат разрешени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поради значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Но дори и твърдяното противоречие да беше налице, въпросите не са обусловили изхода на спора. Основният извод на съда в процесния случай е, че работата като управител на хотел (за която ищцата е била изпитвана) е включвала, освен останалите, и трудовата функция на рецепциониста, тя е участвала в подбора на кандидатите за тази длъжност, тя е обучавала новоназначени служители на тази длъжност, включително при отсъствие на някой от тях го е замествала непосредствено на работното му място, поради което на практика при новата длъжност ищцата изпълнява трудова функция, която до този момент е извършвала. Ето защо въпроси, свързани с отразяването на различните длъжности в съответните класификатори не са относими към обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд.
Не може да се сподели твърдението на касатора, че въззивното решение е очевидно неправилно. За да подкрепи тази своя теза, касаторът преповтаря вече посоченото, че трудовите функции на двете длъжности не се припокриват по обхват и съдържание, не само по длъжностна характеристика, т.е. по права, задължения и изисквания към лицето, което ги изпълнява, но и по критерии и изисквания по НКПД, както и по реално извършваната работа. Изложените съображения изцяло са за неправилно приложение на КТ. Не се разкриват хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Посочените доводи в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но основанието на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт, без да е необходимо да се подлагат на преценка доказателствата по спора или осъществените от съда и страните процесуални действия, какъвто настоящият случай не е.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 11 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1057/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА „Юстикс“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на М. В. Й., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: