О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 23.12.2019г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4511 по описа за 2019 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Адвокатско дружество “Цветанов и Методиев“ срещу въззивно решение № 5493/18.07.2019 на Софийски градски съд по в.гр.д. №11365 /2018 Г. в частта за разноските, присъдени в полза на дружеството за процесуално представителство в заповедно производство и в първа инстанция.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна БАБХ, чрез Р. В. – по пълномощно, отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че частната жаба е неоснователна.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Представено е изложение с основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с въпросите: разполага ли с правомощие съдът да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение за заповедното производство, без да е релевирано такова изрично възражение от ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговата прекомерност; от кои критерии следва да се ръководи съдът при определяне на правната и фактическата сложност на делото с оглед направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар; броят на проведените съдебни заседания съставлява ли основен критерий, от който съдът следва да се ръководи при определяне на правната и фактическата сложност на делото; Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд потвърдил определението на първостепенния съд по чл. 248 ГПК, като възприел за основателно направеното възражение за прекомерност от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК и присъдил в полза на ищеца Адвокатско дружество “Цветанов и Методиев“ 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство пред Софийски районен съд и 700 лв. за заповедното производство.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Софийски градски съд не е допуснал противоречие с посочените от жалбоподателя съдебни актове при разрешаване на поставените правни въпроси.
Съдът е приел за установено, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК относно разноските, сторени в заповедното производство е направено с частната жалба от 09.11.2015 г., а относно адвокатското възнаграждение в първа инстанция – в съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. По този начин е съобразил не само разясненията, дадени с т. 3 на ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/ 2012 г., ОСГТК, но още и тези по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
Въззивният съд се е съобразил с указанията, дадени с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК като е взел предвид относимите в случая обстоятелства, обуславящи извод за фактическа и правна сложност по делото, като броят на проведените заседания е от значение за тази преценка, но не единствен, нито доминиращ критерий. Няма и никакво противоречие с разрешението, дадено в определение № 586/02.08.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 511/2012 г., IV г.о.
Въпросът длъжен ли е съдът да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните е принципно значим по всяко исково производство, като я случая не е разрешен в противоречие с посочената от касатора съдебна практика – Постановление № 7 от 27.12.1965 г., Постановление № 1 от 13.07.1953 г., решение № 93/06.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 808/2009 г., I т.о.; решение № 125/29.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 534/2011 г., IV г.о. ВКС; решение № 200/21.10.2013 г. на ВКС по гр.д. №2254/2013 г., II г.о.; решение № 239/14.11.2012 г. на ВКС по гр.д. №1207/2011 г., II г.о. Въззивният съд, възприемайки съображенията на първата инстанция, е обсъдил довода за произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК без направено искане; изложил е съображения, че фактическата и правна сложност на делото е невисока предвид едностранния характер и формалност на заповедното производство (подава се типова бланка по образец), обема на извършените по делото процесуални действия, вкл. по събиране на доказателства (повечето събирани служебно по реда на чл. 186 ГПК,) и е допълнил, че броят на проведените съдебни заседания е неголям, без да са положени извънредни усилия на процесуалния представител; приел е за неоснователен доводът за осъществявано процесуално представителство по множество искове, излагайки съображения за това.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5493/18.07.2019 на Софийски градски съд по в.гр.д. №11365 /2018 г. в частта за разноските, присъдени в полза на дружеството за процесуално представителство в заповедно производство и в първа инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: