О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 23.12.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4512 по описа за 2019 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу въззивно решение № 5493/18.07.2019 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 11365/2018 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Адвокатско дружество „Цветков и Методиев“, чрез адв. Г. П. – С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, приел за установено, че БАБХ дължи на Адвокатско дружество “Цветанов и Методиев“ сумата от 5396, 70 лева, от които 5280 лв. представляваща неизпълнено задължение на възложителя БАБХ по договор № 25?/07.04.2014 г. за извършване на правно обслужване да заплати договорено адвокатско възнаграждение на изпълнителя съобразно чл. 2, раздел 1 от договора, за осъществено процесуално представителство по 10 броя дела, за която са издадени 10 броя данъчни фактури от 31.03.2015 г. и 116,70 лв. сторени разходи по воденето на делата. Осъдил е БАБХ да заплати на адвокатското дружество – ищец 843,94 лв. разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 60194/2015 г., 887,93 лв. разноски, сторени в първа инстанция по исковото производство и 600 лв. разноски, сторени във въззивното производство.
За да постанови този резултат, въззивният съд е установил, че между БАБХ, в качеството му на възложител и Адвокатско дружество Цветанов и Методиев, в качеството му на изпълнител, е сключен договор № 25/07.04.2014 г. за правно обслужване. Съгласно чл. 1 от Раздел 1 от същия, възложителят възлага, а изпълнителят приема да оказва експертно съдействие за извършване на правно обслужване на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)- Софийска област, въз основа на който между страните са сключени отделни договори за процесуално представителство по десет дела. Адвокатското дружество е изпълнило задължението си по процесуално представителство по тези дела. Срещу поетите задължения, агенцията се е задължила да заплаща ежемесечно възнаграждение на абонаментна основа в размер на 1 500 лева без ДДС за предоставяните в Раздел I., чл. 1 от договора услуги, в 7-дневен срок от приемане изпълнението на работата, след представен от изпълнителя по договора доклад за извършената работа, подписан между страните протокол и представена фактура. В чл. 2 от Раздел I от договора е уговорено, че когато се осъществява процесуално представителство пред съд, за всеки отделен възложен случай на поета защита, възложителят ще заплаща допълнително възнаграждение, определено съобразно нормативно определените размери на адвокатското възнаграждение, установени от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Установено е, че за извършената дейност за периода 07.03.2015 г. – 07.04.2015 г. адвокатското дружество е представило доклад за дейността си. В доклада са описани дължимите от страна на възложителя суми за възнаграждения на обща стойност от 7196,70 лв., в която сума са включени: дължимата сума за абонаментно обслужване за посочения период от време в размер на 1500 лева без ДДС (1800 лева с ДДС), както и дължимите суми за адвокатски възнаграждения по възложените през този период 10 броя дела и за сторени разноски по воденето им. Съдът установил, при подробна и поединична преценка, че адвокатското дружество е издало фактури за процесуално представителство на основание чл. 2 от Раздел I от договора по 10 броя дела на обща стойност 5 280 лв. Установени са конкретно извършени разходи по всяко от делата, като съдът подробно ги е изследвал и описал, като общата им стойност е 116,70 лв. На 20.04.2015г. изпълнителят е предал на възложителя, по искане на последния, незавършените висящи съдебни производства, с общ брой 38, включително и процесиите 10 бр. административнонаказателни дела.
В подписания на 20.04.2015г. приемно-предавателен протокол се съдържа изявление, че възложителят е бил представляван от „Адвокатско дружество Цветанов и Методиев“, вкл. и по процесиите 10 бр. дела. Съдът направил извод, че изпълнителят по договора е изпълнил задълженията си по чл. 2, Раздел I, осъществил е процесуално представителство пред съд по възложените му административнонаказателни дела в периода 07.03.2015г. – 07.04.2015г. чрез преупълномощен от дружеството адвокат, който се е явявал в открити съдебни заседания по делата, подавал е касационни жалби или отговори на такива и е защитавал адекватно възложителя е оглед спецификата и фазата на всяко от възложените съдебни производства. Съдът посочил, че възможността за изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора чрез трети лица, е предвидена в самия договор, както и изрично в пълномощно, издадено от директора на ОДБХ – Софийска област, с което на адвокатското дружество е възложено в качеството му на довереник по договор за поръчка от 07.04.2014 г. да го представлява по всички административно-наказателни съдебни производства. Съдът установил, че адвокатското дружество е водило редовно счетоводство, издало фактури за дължимите суми, които не са осчетоводени от ответника по иска. След издаване на заповедта за изпълнение длъжникът е погасил доброволно част от дълга, като е останал задължен с исковата сума, която не е платена и в хода на съдебното производство. Съдът изложил и съображения, че в отклонение на общото правило, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги съгласно Закона за адвокатура. Размерът на възнаграждението за положения от адвоката труд се определя в договор между него и клиента, което не е императивно изискване, тъй като липсата на договор не лишава адвоката от правото да получи възнаграждение. Писмената форма не е предвидена като изискване за действителност на договора между адвокат и клиент, а е само за доказване.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.
По въпроса допустимо ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, касаторът поддържа противоречие с решение № 28/01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60094/2016 г., IV г.о. и решение № 4/23.06.2017 на ВКС по т.д. № 50183/2016 г., IV г.о.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че така поставен въпросът се явява неотносим към постановеното от въззивния съд. Той, чрез препращане към мотивите на първата инстанция, не е установил уговорки, противоречащи на постановения резултат. Ако страната тълкува по друг начин волята на страните по договора, това не значи, че съдът е приел съществуване на права и задължения по договора в противоречие с уговореното по него.
Въпросът – длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими доказателства и да отговори на всички доводи и възражения на страните, е принципно значим по всяко исково производство. В случая не се установява поддържаното противоречие с решение №212/01.02.2012 г. на ВКС по т.д. №1106/2010 г., II т.о.; решение №202/21.12.2013 г. на ВКС по т.д. №866/2012 г.; решение № 126/15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. №5207/2013 г., IV г.о. Въззивният съд е обсъдил, като съд по съществото на спора, всички релевантни доводи и възражения на страните по материалноправния спор, като се е ползвал от възможността да препрати към мотивите на първостепенния съд по чл. 272 ГПК. Следва да се изясни, че въззивният съд не е контролноотменителен и не дава оценка дали правилно или неправилно първостепенният съд е извършил определено процесуално действие, обосновани ли са фактическите и правни изводи в решението, те съответстват ли на закона. Ако първостепенният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствено действие, при оплакване, въззивният съд го поправя и съответно взема предвид всички законосъобразни процесуални действия; задължението да обсъди всички доводи и възражения на страните по спора може да стори и чрез препращане към мотивите на първостепенния съд, ако ги споделя.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото по следните правни въпроси: съдът може ли да приеме иска за основателен при неизпълнение на клауза от сключен между страните писмен договор, която се явява правопораждаща по отношение на възлагането на работата и заплащането на възнаграждението; при обща цена на иска, формирана от няколко отделни претендирани суми, съдът може ли да уважи общата цена на иска без да е обсъдил и мотивирал дължимостта на всяка една от претендираните суми поотделно, когато е налице оспорване поотделно на всяка една сума от сумите, формиращи общата цена на иска; следва ли съдът да приеме за валидно пълномощно, подписано от лице без представителна власт, което обстоятелство е установено по делото с официални документи, като се позовава на това, че истинността на пълномощното не е оспорена по предвидения в ГПК ред.
Първите два въпроса са частни хипотези на общите въпроси, поставени по-горе, като няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдът, както стана ясно, не е приел за установено наличие на уговорки между страните, които да противоречат на постановеното по материалноправния спор, вкл. не е установил наличие на уговорка, чието неизпълнение да сочи, че работа не е възлагана и, че не се дължи заплащането на възнаграждението. Въззивният съд, също така, както стана ясно, е обсъдил всички релевантни доводи и възражения на страните, изложил е и ясни, пълни и конкретни съображения относно дължимостта на всяко отделно вземане – хонорар и разход, по вид и размер. Изводите е направил при съвкупен анализ на съдебна експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания (чрез препращане по чл. 272 ГПК).
Въпросът „следва ли съдът да приеме за валидно пълномощно, подписано от лице без представителна власт, което обстоятелство е установено по делото с официални документи, като се позовава на това, че истинността на пълномощното не е оспорена по предвидения в ГПК ред“, е некоректно зададен. Първо, липсата на представителна власт у Х. Ю. „да упълномощава“, не е установявана по делото. Въззивният съд е приел съображенията на първата инстанция относно упълномощителната сделка, като е допълнил, че липсата на изходящ номер на пълномощното не е елемент от фактическия състав на сделката. Посочил още, че „истинността на представения документ“ не е оспорена по предвидения в ГПК ред, но това няма предвид твърдението, че упълномощителят не е разполагал с представителна власт, а касае довода, че такова пълномощно не е съставяно – подписът на упълномощителят не е оспорен в предвидения от ГПК срок; няма и доказателства, че не е поставен от Х. Ю. Следва да се изясни още, че договорът за поръчка, въз основа на който е осъществявано процесуално представителство с нарочни пълномощни, е представен с исковата молба. Няма твърдение от ответника в срок, че подписалият го за възложител П. М. не може да представлява Агенцията, нито че предмета на процесуалното представителство по дела, уговорено с договора, е за агенцията като страна, а не за ОДБХ – София област. Няма никакъв спор, че въпросните десет дела са със страна ОДБХ – София област, а не БАБХ, както и че П. М. е представляващ агенцията, а Ю. – областната дирекция. Ако касаторът твърди, че последният няма власт да представлява дирекцията, то подобно фактическо твърдение няма заявено по надлежен ред в инстанциите по същество, нито пък има доказателства в негова подкрепа. Ако всъщност твърдението е, че П. М. е трябвало до упълномощи адвокатската кантора за процесуално представителство по всяко от делата, водени срещу Областната дирекция, действително подобен довод не е обсъждан от инстанциите по същество, но такъв ясно не е заявяван, а и би бил в противоречие с императивната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ГПК (представляващият страната юридическо лице упълномощава адвокат по чл. 33 ГПК)
В заключение, не са налице подържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 5493/18.07.2019 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 11365/2018 г.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, представлявана от изпълнителния директор Д. И., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Адвокатско дружество Цветанов и Методиев“, ЕИК[176481555], [населено място], [улица], ет. 5, сумата в размер на 1800 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: