2
определение по гр.д.№ 2617 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2617 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пренс-13“ ЕООД срещу решение № 137 от 10.04.2018 г. по в.гр.д.№ 485 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 169 от 06.11.2017 г. по гр.д.№ 118 от 2017 г. на Районен съд-гр.Чепеларе за уважаване на предявения от А. К. Р., Т. Г. Р., К. Г. Р., Р. И. С., К. Д. С., М. Д. С., Е. З. Д. и Д. З. Т. срещу „Пренс-13“ ЕООД иск по чл.109 ЗС.
В жалбата се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от него практика на ВКС /решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр.д.№ 180 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 41 от 13.03.2018 г. по гр.д.№ 1712 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о, решение № 102 от 25.11.2016 г. по гр.д.№ 1055 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 34 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 5239 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните посочени от касатора и доуточнени от ВКС въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди очертаните във въззивната жалба защитни тези на страните и да формира собствени правни изводи по съществото на спора, като изложи точни и ясни мотиви към решението си ?
2. От значение ли е за основателността на предявен иск по чл.109 ЗС, че създаденото в имота на ищеца състояние, което води до увреждане на този имот, се дължи и е резултат на действия и на ищеца ?
Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно.
В писмен отговор от 22.06.2018 г. ответниците по жалбата А. К. Р., Т. Г. Р. и К. Г. Р. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Останалите ответници по касационната жалба Р. И. С., К. Д. С., М. Д. С., Е. З. Д. и Д. З. Т. не вземат становище.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел за доказано от събраните по делото доказателства, че ответникът „Пренс-13“ ЕООД е извършил неправомерни действия /премахване на общия каменен зид между сградата на ищците с идентификатор ….. и сградата, находяща се в съседния имот, с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място] от 2006 г., който зид представлява общ конструктивен елемент на двете сгради и носещ елемент на покривната им конструкция/, с които действия е засегнал необезпокояваното упражняване на правото на собственост на ищците върху собствената им сграда: след действията на ответника сградата на ищците е застрашена от срутване, като калканната й стена е останала неукрепена, започнала е да се деформира и в сградата на ищците се е отворила дупка с размери 2 кв.м. и са изпаднали част от камъните. Поради това съдът е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на ответника да не извършва занапред действия по премахване на общата калканна стена, да преустанови и да не извършва занапред строително-монтажни работи по отношение на тази калканна стена, които биха довели до частично или пълно погиване или увреждане на сградата на ищците, както и да възстанови предишното фактическо положение, като изгради разрушената от него част от стената на сградата и укрепи същата за преодоляване на нанесените в следствие на действията му деформации.
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси:
1. По първия поставен въпрос /длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди очертаните във въззивната жалба защитни тези на страните и да формира собствени правни изводи по съществото на спора, като изложи точни и ясни мотиви към решението си/ обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС, включително и на посочените от касатора решения. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е и се е произнесъл по посочените във въззивната жалба на ответника доводи, формирал е свои собствени правни изводи по съществото на спора и е изложил точни и ясни мотиви към решението си.
2. Вторият поставен въпрос /от значение ли е за основателността на предявен иск по чл.109 ЗС, че създаденото в имота на ищеца състояние, което води до увреждане на този имот, се дължи и е резултат на действия и на ищеца/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: По този въпрос въззивният съд въобще не се е произнесъл, а и не е бил длъжен да се произнася, тъй като въпросът е напълно неотносим към конкретното дело, по което не е установено ищците да са извършили действия, с които да са допринесли за събарянето на общия зид и за деформацията на сградата им.
II. Не е налице и соченото от касаторите основание на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на събраните по делото доказателства /че ответникът е извършил действия, с които препятства необезпокояваното упражняване правото на собственост на ищците/, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
III. Няма и вероятност и решението да е нищожно или недопустимо /основания по чл.280, ал.2 ГПК/: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът е длъжен и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата А. К. Р. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 700 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 10.04.2018 г. по в.гр.д.№ 485 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Пренс-13“ ЕООД със съдебен адрес: Асеновград, ул.“Изложение“ № 12 чрез адв.М. К. А. да заплати на А. К. Р. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Т. Л. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.