О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№749
София, 30.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 861 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. К. К. от [населено място], [община], чрез адв. Г.Н., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2631 от 12.11.18 г., по в.гр.д.№ 2666 /2018г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 23.01.2018 г., по гр.д.№ 4382/15 г. за отхвърляне, поради неоснователност, на предявените от касатора, като ищец, обективно кумулативно съединени искове – по чл.99 ЗЗД за сумата 39 272 лв., цедирано на 12.09.2014 г. вземане от неизплатен остатък на покупната цена по договор за изкупуване на розово масло от 01.11.13 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 181.90 лв. – мораторна лихва върху главницата на задължението, обхващаща периода 10.06.2014 г. -27.03.2015 г., като в тежест на жалбоподателя са възложени деловодните разноски от 2 150 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, обусловена от допуснато нарушение на закона относно правните последици на цесията, имаща възмезден характер и на съществените съдопроизводствени правила във вр. с преценката на ангажираните по делото допустими доказателства.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.2 , пр. 3 ГПК твърдейки очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обусловена от него необоснованост на изградените фактически и правни изводи.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, които доуточнени от състава на касационната инстанция,в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС, са: 1.”Следва ли съдът да обсъжда надлежното връчване уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД на длъжника, когато същият с отговора на исковата молба удостоверява редовното си уведомяване от кредитора -цедент “ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙДИНГ“ЕООД за извършена от последния цесия, посочвайки единствено различното, спрямо осъщественото в ТР вписване, отразеното в документа представителство на ЮЛ от А. К., вместо от А. М.?“;2.“Съществува ли законоустановена форма на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД, нарушаването на която да обуславя невалидността му, когато в съдържанието на същото ясно и точно е индивидуализирано цедираното вземане?“; 3.„Когато уведомлението е подписано от пълномощник, следва ли той да бъде изрично посочен в същото, като бъде приложено и самото пълномощното?“; 4.“Нищожно ли е пълномощно, в което липсва дата на издаването му и срок на неговото действие?“; 5.“Недействително ли е уведомяването на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД когато към датата на получаването му от същия е сменен управителя на дружеството –кредитор, подписал връчения документ?“; 6.“Следва ли длъжникът да поиска потвърждение от кредитора- цедент за съобщената му цесия, при неосъществено от него плащане на задължението към този момент?“
Като израз на визираното противоречие с практиката на ВКС са цитирани: решение № 244 от 23.01.1960 г., по гр.д.№ 8461/1959 г.на ІІІ г.о.; решение № 1279 от 12.11.96 г., по т.д.№ 29/96 г. на V –то г.о.; решение № 7 от 10.05.2012 г., по т.д.№ 301/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение № 40/13.05.2010 г., по т.д.№ 566/2009 г. на І т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г., по гр. д. № 959/2010 г. на ІV г.о.; решение № 78 от 09.07.2014 г., по т.д.№ 2352 / 2013 г. на ІІ т.о. и решение № 123 от 24.06.2009 г., по т.д.№ 12/2009 г. на ІІ т.о.
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК не заявява становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд въз основа на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, е приел за установено, че между „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙДИНГ“ ООД, като продавач и „НАТАЛЕСК ЕМ ЕМ“ЕООД, в качеството му на купувач, е сключен договор за изкупуване на розово масло реколта 2014 г. при цена от 5 800 евро(без ДДС) за 1 кг.
Прието е още, че в изпълнение на задължението си по този договор дружеството-продавач е доставило 40 кг. розово масло на обща стойност 544 272 лв. с ДДС, а ЮЛ – купувач е заплатило по банков път сумата 505 000 лв., като е останало задължено за разликата до пълния размер на договорената покупна цена. Позовавайки се на съдържанието на сключения договор от 12.09.2014 г. между „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙДИНГ“ ООД, чрез управителя А. К. и ФЛ- А. К., решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за доказано и твърдението в исковата молба, че кредиторът – продавач е цедирал възмездно вземането си за остатъка от неплатената цена по договора за изкупуване на розово масло, възлизаща към този момент на 39 272 лв., на цесионера ФЛ – А. К., като на 15.10. 2014 г. търговското дружество- цедент, чрез същия А. К. К., но като негов представител, е отправило уведомление за извършената цесия до длъжника „НАТАЛЕСК ЕМ ЕМ“ ЕООД – получено на 16.10.14 г. от представителя му Н. Ш.. Въпреки редовно достигналото до длъжника уведомление за извършеното от кредитора прехвърляне на вземането въззивната инстанция е извела правен извод, че изхождащо от лице, неоправомощено, към релевантния за спора момент, нито да управлява, нито да представлява дружеството –цедент, съобщаването на цесията е ненадлежно и не е породило целените с него правни последици. Затова и осъщественото от длъжника на 31.03.2015 г. плащане на сумата от 39 270 лв., чрез превод на продавача „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙДИНГ“ ООД , според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, има редовен погасителен ефект за дълга и освобождава длъжника от отговорност за неизпълнение.
При обосноваване на крайния правен извод за неоснователност на предявения от цесионера иск, поради нередовно съобщена цесия на длъжника, към датата на погасяване дълга към първоначалния кредитор, въззивният съд се е позовал и на приложеното по делото писмено уведомление, отправено от „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙДИНГ“ ООД, чрез управителя Ю. М., до „НАТАЛЕСК ЕМ ЕМ“ЕООД по повод запитване на представляващата го Н. Ш., редовно получено от последното на 28.03.2015 г., с което е изцяло отречена процесната цесия, като несключена от кредитора. Уточнено е също, че по силата на вписани в промени в ТР по партидата на цедента, след 08.10.2014 г. негов управител не е бил А. К., цесионер по визирания договор за цесия. В съобразителната част на обжалвания съдебен акт е застъпено разбирането, че доколкото в приложеното по делото пълномощно за учредена на Ат.К. представителна власт по отношение на „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙДИНГ“ ООД липсва дата на издаване на документа и е безспорно, че за неговото съществуване „НАТАЛЕСК ЕМ ЕМ“ЕООД не е бил уведомен, предвид отправената му на 15.10.14 г. телеграма изх. №2 с вписан за управител на кредитора А. К., възражението на ответника за надлежно съобщена цесията по см. от чл. 99, ал.4 ЗЗД и породени от същата правни последици за длъжника не следва да бъде уважено.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който включен в предмета на конкретния спор, е обусловил правните изводи на съда по него. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като самия инстанционен контрол за законосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт се извършва едва при разглеждане на касационната жалба по същество.
В случая формулираните въпроси № 2, № 3, №4 и № 6 не отговарят на горните критерии – да са обуславящи изхода на спора. Хипотетично зададени, тези въпроси са ирелевантни за формираната правораздавателната воля на съда, който въобще не е обсъждал нито дали в българското законодателство се съдържа изискване за форма за уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД и за неговото съдържание, нито дали издаденото на името на К. пълномощно е нищожно, или че длъжникът трябва да поиска от стария кредитор потвърждение за извършена и съобщена му цесия, а е приел, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, че цесията е ненадлежно съобщена на длъжника, тъй като не изхожда от орган, който към релевантния за спора момент, е оправомощен да представлява цедента, респ. не е доказано, с оглед липсата на достоверна дата в приложеното пълномощно, че при уведомяването на длъжника смененият управител на цедента, който е и настоящ цесионер, е действал като представител на цедента.
Въпрос № 5, макар и формулиран по различен начин в същността си е идентичен с въпрос № 3, разрешен от въззивния съд с оглед събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти. Но дори и да се приеме тезата на касатора, че има обуславящо значение за изхода на делото, не може да бъде споделено твърдението, че въззивният съд се е отклонил от цитираната практика на ВКС.
Част от същата е въобще неотносима към поставения въпрос, тъй като касае момента на преминаването на правото в отношенията между цедента и цесионера, който не е свързан с уведомяването за това на длъжника и този момент не е бил предмет на обсъждане от Софийски апелативен съд. Що се касае до решение № 291/02.08.2011 г., по гр.д.№ 959/2010 г. на ІV г.о., с което е даден отрицателен отговор на въпроса дали трето лице разполага с правото да оспорва представителната власт, когато между представител и представляван няма спор, то въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението си за надлежно уведомяване на длъжника от страна на цедента за извършената цесия преди предприетото от него изпълнение, доколкото в приложеното по делото пълномощно въобще отсъства на дата на учредената на цесионера представителна власт, т.е. предмет на обсъждане, с оглед възражението на ответника, не са били нито обема, нито предмета на представителната власт на К., а единствено дали тя е била учредена и към момента на полученото от длъжника съобщение. .
Не съществува спор в съдебната практика и в правната доктрина, че обезпечавайки максимално интересите на длъжника, като участник в облигационното правоотношение, законът го освобождава от отговорност при изпълнение на задължението на лице, за излизането от отношението на което той не е бил уведомен, по начин и ред, установен в закона – чл.99, ал.4 ЗЗД. Доказателствената тежест за спазването на последния по правилото на чл.154, ал.1 ГПК несъмнено принадлежи на цедента, респ. на цесионера, като ищец, което въззивният съд е и съобразил. Следователно, когато решаването на поставените от касатора въпроси е резултат от конкретната преценка на фактите по спора, а не от начина, по който се тълкува или прилага определена правна норма, както е и в разглежданият случай, с него обективно не се формира и противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос № 1 не притежава правната характеристика на правен. Макар под формата на въпрос, същият изразява въведеното с касационната жалба оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт, а във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат единствено правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти и преценката на събраните доказателства.
Неоснователно е и позоваването на специалното селективно основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, аргументирано от жалбоподателя с общи доводи за неправилност на въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, квалифицирана форма на неправилност и специална самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо твърдяният порок да е съществен до степен, че да може да бъде констатиран от състава на касационната инстанция без реална необходимост от извършване на присъщия на касационния контрол анализ и обсъждане на доводите за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост.
Съгласно формираната практика на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК такъв порок би бил налице , само ако съдебният акт на въззивния съд е постановен „contra legem“, т. е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или е постановен „extra legem“, т. е. делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушаване правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, обусловена от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, както и от неточното приложение на конкретна правна норма, ще е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено при условията на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Видно от съдържанието на обжалваното решение на Софийски апелативен съд, то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, поради което не би могло да се определи като очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Насрещната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2631 от 12.11.18 г., по в.гр.д.№ 2666/ 2018 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: