О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
гр. София, 31.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2715 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. М. А. и В. П. А. срещу определение №3041 от 24.09.2019 г. по в.ч.гр.д.№4327/2019 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Л. М. А. и В. П. А. срещу определение №514 от 11.06.2019 г. по т.д.№126/2018 г. на ОС Враца, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по н.о.х.д.№73/2019 г. на ОС Монтана.
В жалбата се посочва, че определението е очевидно неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли производството по едно гражданско/търговско дело да бъде спряно, в случай че по делото са налице различни твърдения на страните, едно, от които може да обуслови неоснователност на исковата претенция, в случай че бъде доказано. 2. Вероятната неоснователност на предявения иск, може ли да бъде основание за спиране на производството по делото.
Ответникът по жалбата ЗАД „А.” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед спорните по делото въпроси относно механизма на настъпване на процесното ПТП и наличието на наказателно производство по н.о.х.д.№ 73/2019г. на Окръжен съд Монтана за престъплението, в резултат на което е настъпила смъртта на внучката на ищците, обжалваното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно и подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение – ако в хода на висящото наказателно дело се установи, че водачът на л.а. марка „Опел“ е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал процесното ПТП, то предявените срещу ЗАД „А.” искове за обезщетение за неимуществени вреди ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираните от частния касатор въпроси не са обусловили правната воля на съда. Както бе посочено, решаващият извод за наличие на основание за спиране на производството е направен, поради образуването на наказателно дело срещу причинителя на пътнотранспортното произшествие, което дело е обуславящо за изхода на спора по преките искове срещу застрахователя, респективно поставените в изложението въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна, дори и въпросите да се счетат за обуславящи, не се установява наличие на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – частният касатор не е обосновал значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а и при произнасянето си, въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС, според която, когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, искането за спиране на гражданското дело до установяване на престъплението е основателно, тъй като изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а в останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.
В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3041 от 24.09.2019 г. по в.ч.гр.д.№4327/2019 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.