О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№7
гр. София,03.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№915 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. П., А. Ц. К. и М. Ф. В. срещу решение №2349 от 08.10.2018 г. по в.гр.д.№6543/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение №6594 от 29.09.2017 г. по гр.д.№8867/2016 г. на СГС са отхвърлени исковете, предявени от В. В. П., А. Ц. К. и Ф. И. П., починал в хода на производството и на чието място са конституирани В. В. П., А. Ц. К. и М. Ф. В. срещу ЗК „Лев инс” АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Г. Ф. П. за разликата над размера от 150 000 лв. до размера от 200 000 лв., т.е. за разликата над присъдените обезщетения от по 200 000 лв. на В. В. П. и А. Ц. К. до размера от 266 666, 66 лв. и за разликата над присъденото обезщетение от 50 000 лв. на М. Ф. В. като наследник на Ф. И. П. до размера от 66 666, 66 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, свеждащи се до уточнения от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: За приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателката на ищците. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалата и търсещите обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че отношенията между починалата и нейните родители, както и тези с детето й, които са живеели в една къща, са се характеризирали с обич и разбирателство, и взаимна загриженост. Намерил е, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищците /при преминаване на процесуалното положение на починалия ищец върху наследниците му по закон/ болки и страдания по повод загубата на тяхната дъщеря и майка, е в размер на по 150 000 лв., макар че паричната сума никога не може да възстанови непрежалимата загуба на дете и майка. Изложил е съображения, че при причиняване на смърт, за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от значение са освен посочените по-горе обстоятелства, така и специфичните за всеки случай конкретни обстоятелства /ППВС № 4/1968 г./, както и, според формираната по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. В този смисъл е отчел конкретиката на случая – негативните последици от безвъзвратната внезапна загуба на дъщерята на ищците В. В. П. и Ф. И. П. и майка на ищцата А. Ц. К., починала нелепо при пътен инцидент, която е заемала съществено място в живота на своите близки, чието страдание има траен резултат и върху емоционалното им състояние и поведенческите прояви на непълнолетното към датата на смъртта дете /родено през 1999 г./, отглеждано основно от своята майка. Съобразил е, че критерият за справедливост, поради паричния израз на търсените обезщетения, е всякога детерминиран от икономическите условия в страната, а като ориентир и от съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия към датата на настъпване на ПТП. Изразил е становище, че по делото, във връзка с провежданото доказване от носещите тежестта на доказване, не е установено посредством необходимите за това специални знания, такова отражение на травматичното събитие върху психиката, личността и физическото здраве на ищците, което да бъде основание за завишаване на търсените обезщетения според конкретиката на случая. Предвид изложеното и с оглед установеното съдържание на отношенията между починалата и ищците, и страданията и душевната травма от непоправимата загуба вследствие на смъртта в семейството, въззивният съд е достигнал до извод, че адекватният паричен еквивалент на понесените страдания от ищците според икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП, в случая възлиза на по 150 000 лв.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановения от касаторите въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е частичното отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, но спрямо този въпрос не се установява наличие на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната практика на ВКС /обективирана в приложените от касатора решения на ВКС, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е изключително подробно и задълбочено, и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС.
От друга страна при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2349 от 08.10.2018 г. по в.гр.д.№6543/2017 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №6594 от 29.09.2017 г. по гр.д.№8867/2016 г. на СГС са отхвърлени предявените от В. В. П., А. Ц. К. и Ф. И. П., починал в хода на производството и на чието място са конституирани В. В. П., А. Ц. К. и М. Ф. В. срещу ЗК „Лев инс” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ в частта им за разликата над размера от 150 000 лв. до размера от 200 000 лв., т.е. за разликата над присъдените обезщетения от по 200 000 лв. на В. В. П. и А. Ц. К. до размера от 266 666, 66 лв. и за разликата над присъденото обезщетение от 50 000 лв. на М. Ф. В. като наследник на Ф. И. П. до размера от 66 666, 66 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. Ф. П., причинена при ПТП, настъпило на 24.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.