22
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 03.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3972 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на ищеца по делото „Мидболкан Инфраструкчурал Проджектс“ ООД и на третото лице-помагач на страната на ищеца Т. С. А..
Подадената от „Мидболкан Инфрастракчурал Проджектс“ ООД, представлявано от О. Л., чрез процесуалния представител адв.Д. И., на 30.7.2017 г касационна жалба е насочена срещу решение № 1645/11.7.2017 г по въззивно гражданско дело № 291/17 г на САС, ГО, Първи състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ответниците Е. М. и И. М. при условията на евентуалност искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.61 ал.2 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.30 ал.3 ЗС.
В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Подържа се, че на ответниците е прехвърлено само и единствено вещното право на строеж, но не и правото да получат строителна услуга и да им бъде построен магазин, поради което дължат на ищцовото дружество заплащане на разходите, които е направило за изграждането му. Моли съда да допусне касационно обжалване на въззивното решение и постанови по същество такова, с което да присъди исковите суми, ведно със следващите се от това законни последици.
Третото лице-помагач на страната на ищеца Т. С. А., чрез адв.С. Р. е подала на 17.1.2018 г касационна жалба срещу въззивното решение, с което са отхвърлени исковете, съединени при условията на евентуалност с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.61 ал.2 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.30 ал.3 ЗС.Подържа, че въззивното решение е неправилно и след допускането му до касационно обжалване следва да бъде отменено, а искът за сумата 135 563 лв следва да бъде уважен на договорно основание, респ. на основание чл.61 ал.2 ЗЗД, чл.30 ал.3 ЗС, чл.59 ЗЗД.
Ответниците Е. М. и И. М. оспорват касационната жалба на дружеството-касатор по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.Т. Б..Подържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ., че касационната жалба е неоснователна.Претендират разноски, сторени пред касационната инстанция.Не вземат становище по касационната жалба на третото лице-помагач.
Дружеството-касатор не взема становище по касационната жалба на третото лице-помагач.
Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното :
Предявените искове, съединени при условията на евентуалност са с правно основание чл. чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.61 ал.2 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.30 ал.3 ЗС.
Дружеството-ищец подържа в исковата молба, че независимо от липсата на сключен между страните писмен договор за строителство, между тях са възникнали облигационни отношения, въз основа на предприемачески договор, като разновидност на договора за изработка, за чиято действителност писмена форма не е необходима.Въз основа на възникналата облигационна връзка касаторът-ищец е построил за своя сметка, на свой риск, в пълна степен на завършеност сградата, в това число и собствения на ответниците магазин № 2.Ищецът счита, че ответниците следва да му заплатят възнаграждение за извършеното строителство, въз основа на устно сключения предприемачески договор, от който са обвързани.Това възнаграждение произтича от вложените от дружеството средства за материали, такси за съгласуване и одобряване на проекти, такси за разрешения за строеж, за присъединяване, за разрешение за ползване, охрана, цялостно оформление на мястото, върху което е построена сградата и обичайната, съгласно практиката печалба.
– При условията на евентуалност, ако бъде установено, че между страните не е възникнало валидно договорно правоотношение, ищецът претендира сумата 135 563 лв в хипотеза на чл.61 ал.2 ЗЗД, тъй като е предприел работата по построяването на чуждия имот уместно и е изградил процесния магазин изцяло.
– В условията на евентуалност претендира сумата 135 563 лв на основание чл.30 ал.3 ЗЗД, поради наличието на съсобственост между страните в процесната сграда, от която съсобственост извежда задължението на ответниците да заплатят пропорционално на дела си ползите и разходите за процесния магазин-в случая извършените СМР, а в случай, че :
– всички останали искове бъдат отхвърлени, да се приеме на основание чл.59 ал.1 ЗЗД, че ответниците неоснователно са се обогатили с исковата сума за сметка на ищцовото дружество, което изцяло е финансирало строителството.
Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД, уважил е частично евенуално съединения иск с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД за сумата 119 646, 77 лв и е оставил без разглеждане исковете по чл.59 ЗЗД и чл.30 ал.3 ЗС.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което искът по чл.61 ал.2 ЗЗД е уважен за сумата 119 646, 77 лв и го е отхвърлил като неоснователен ; съединените при условията на евентуалност искове по чл.30 ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД за сумата 135 563 лв също са отхвърлени като неоснователни, а решението в частта, с която е отхвърлен главния иск по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД и решението в частта, с която искът по чл.61 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 119 646, 77 лв до сумата 135 563 лв е потвърдено.
Безспорно е от фактическа страна, че с нотариален акт № …. г, том …, рег.№ … по н.д. … г, на нотариус Л. Л., с район на действие РС-София, ЕТ „Знание-Т. А.“ е продала на И. М. по време на брака му с Е. М. правото на строеж върху магазин № 2, с площ от 127, 60 кв.м, находящ се в сградата на [улица], която следва да бъде изградена в УПИ … за сумата 24 295 лв./л.16 от делото на СГС/.
Безспорно е, че с нотариален акт № …, т.1, рег.№ …, н.д. № … г, ЕТ „Знание-Т. А.“, като собственик на урегулиран поземлен имот- УПИ … е учредила върху него вещно право на строеж в полза на К. В. за построяването на масивна жилищна сграда с два входа, заедно с магазини, гаражи и ателиета, като учредителят си е запазил правото на строеж върху девет обекта, подробно описани в нотариалния акт, сред които и магазин № 2, на които е изключителен собственик./л.18/.Срещу така придобитото право на строеж К. В.-приобретател и изпълнител се е задължила да построи самостоятелно или чрез трето лице сградата, заедно с обектите, върху които учредителят-възложител си е запазил правото на строеж и които са изключителна негова собственост.Уговорено е, че приобретателят-изпълнител ще извърши строителството с материали първо качество, труд, средства, организация и охрана на труда и всички необходими инвестиции на свой риск, до степен да са напълно годни за предназначението си, съгласно законовите изисквания за приемане и разрешаване ползването на новопостроени сгради, в завършен вид /до ключ/, като за магазините е предвидено на подовете да има поставен теракот, стени и тавани-латекс върху гипсова шпакловка, дограма-PVC, врати-шпервани със секретни брави, санитарни възли-пълна окомплектовка, включваща : фаянсови плочки до височина 2, 20 м, батерии, мивки, казанчета, тоалетни чинии, подови сифони.Приобретателят- изпълнител се е задължил да поеме за своя сметка и всички държавни и други такси, свързани с проучване, проектиране и строителство на описаната жилищна сграда.Уговорено е, че при започване на работата всички разходи и организация във връзка с разчистването и почистването на терена, с оглед започване на строителните работи са изцяло за сметка на приобретателя-изпълнител.След реализацията на правото на строеж всички обекти, извън тези, изключителна собственост на възложителя, стават собственост на изпълнителя.
Безспорно е по делото, че с нотариален акт № … г, т.1, рег.№ …, н.д. № … г К. В. е прехвърлила на ищцовото дружество и на физическите лица О. Г. Л. и В. Н. М. вещното правото на строеж за изграждането на жилищна сграда в УПИ ….Физическите лица са си запазили правото на строеж върху конкретно изброени обекти.За прехвърленото право на строеж е заплатена цена от 60 000 лв.Уговорено е, че всички останали обекти, стават изключителна собственост на дружеството.В същия нотариален акт е посочено, че дружеството-ищец е встъпило в правата и задълженията на К. В. по нотариален акт № … г.Отделно от това в нотариален акт № … г са възпроизведени всички права и задължения на изпълнителя-приобретател, договорени в нотариален акт № 100/05 г.
С нотариален акт № ….. г Т. А. е прехвърлила на ищцовото дружество правото на собственост върху УПИ….
С акт-образец 15 от 15.5.2008 г е установена годността за приемането на строежа.С разрешение от 20.8.2008 г е разрешено ползването на жилищната сграда с подземни гаражи, помещения за магазини и сградни инсталации.
Липсва спор, че цялата сграда, в това число и магазин № 2 са построени със средства, труд и материали на ищеца, като това се установява и от представените договор за строителство от 31.10.2005 г, договор за упражняване на строителен надзор от 7.9. 2005 г, договори за извършване на отделни строително-монтажни работи, договор за банков кредит, фактури и протоколи образец № 19.С пълномощно от 3.8.2008 г И. М. е упълномощил ищцовото дружество да го представлява пред дружества, както и да извършва от негово име и за негова сметка всички необходими правни и фактически действия при и по повод узаконяване на електромери, водомери, топломери, радиатори и др., което пълномощно е оттеглено на 12.9.2015 г.
На 25.7.2005 г между Т. А. собственик-учредител на вещното право на строеж и възложител от една страна, а от друга О. Л., В. М. и „Мидболкан Инфрастрактурал Проджекст“ ООД, като приобретатели на вещното право на строеж и изпълнители е сключено споразумение, по силата на което страните са уговорили да изменят част от постигнатите договорености, засягащи облигационните отношения и с оглед значителното оскъпяване на строителството по отношение на имотите, запазени от възложителя, в това число и магазина на ответниците, посочените обекти да бъдат единствено архитектурно обособени от другите и най-общо конструктивно изградени, в напълно незавършен вид, без каквито и да е инсталационни и довършителни работи.Страните са приели като базисна цена на извършените СМР за изграждането на 1 кв.м. полезна площ-сума в размер на 98 евро, а за припадащите се части на 72 евро, като всяка сума над посочената, вложена в строителството следва да бъде възстановена на дружеството-изпълнител и инвеститор.Уговорили са, че всички останали въпроси, свързани със строителството се решават от изпълнителя.
С обжалваното решение въззивният съд е направил следните правни изводи : Споразумението от 25.7.2005 г няма достоверна дата по отношение на ответниците до представянето му в първото по делото съдебно заседание на 21.11.2014 г.То е подписано от праводател на ответниците и правата им зависят от датата на съставянето на този документ, поради което и на основание чл.181 ГПК те се явяват трети лица, за които този документ има достоверна дата от момента, в който е безспорно неговото създаване, а това е представянето му в с.з на 21.11.2014 г.Прието е, че към момента на приключване на строителството и към момента на постъпване на исковата молба, правата и задълженията на ищеца са уредени в нотариален акт № … и № …, като в отношенията му с ответниците не следва към посочените моменти да се съобразява споразумението, представено в с.з на 21.11.2014 г, поради това, че по отношение на тях няма достоверна дата.Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е извел правния извод, че между страните няма договорно отношение, с предмет построяването на сградата, в която се намира и магазина на ответниците.Приел е, че между страните не съществува неформален договор, сходен с договора за изработка.Ищецът строи в изпълнение на свое договорно задължение с третото лице-помагач, Следователно липсва облигационна връзка, по силата на която Моцеви да дължат на ищеца заплащането на стойността на извършени от него СМР, по изграждането на техния обект.Поради това е приет за неоснователен иска за заплащане на процесната сума, като възнаграждение на договорно основание, по неформален, ненаименован, сходен с изработката договор.По евентуалните искове, съдът е приел следното : ищецът е строил в изпълнение на свое договорно задължение като суперфициар, следователно не може да става дума за неоснователното му обедняване за сметка на ответниците.Той не строи като гестор, а строи като носител на правото на строеж, учредено му с договор, по силата на който е приел да построи сграда, съобразно одобрен архитектурен проект.По същата причина не строи като съсобственик и не влага средства в съсобствена вещ така, че неговите съсобственици да се обогатят съобразно дела си и да дължат плащане съобразно ползите си.Не е налице и хипотезата на чл. 59 ЗЗД, доколкото влагането на средства в строителството от страна на ищеца е в изпълнение на негово договорно задължение, а твърдяното обедняване не изхожда от един и същ факт с обогатяването на ответниците.Отделно от изложеното изграждането на обекта, придобит от Моцеви, поне първоначално и до предявяване на исковата молба е било в тежест на ищеца, като част от цената, която той е дължал за учреденото му право на строеж.След като той дължи построяването на магазина за своя сметка, то липсва основание да се приеме, че изпълнението на това задължение, независимо от това кой се възползва от последиците, би довела до обедняването му.Какво ще прави с този магазин, учредителката на суперфицията, не засяга ищеца, нито пък разпореждането с този магазин или с правото на строеж променя цената, която е договорил, че дължи по договора за суперфиция.Изграждането на процесния магазин е част от дължимата се от ищеца-суперфициар цена и няма как да представлява негово неоснователно обедняване, независимо от това кой получава готовия, построен магазин, дали учредителят на правото на строеж или трето лице, с което той е договарял.Без значение за ответниците е, че в хода на делото учредителката на правото на строеж и ищеца договарят различен етап на завършеност на процесния магазин.Това са уговорки, които касаят правото на строеж, след неговата реализация и не се отнасят до страните по делото.По същество, с допълнително представеното споразумение ищецът отново дължи изграждането на процесния обект до груб строеж, като цена на отстъпеното му право, поради което претендираните от него плащания, представляват претенция за заплащане на част от цената, която той е поел задължение да плати на учредителя на правото на строеж.Поради това всички претенции основани на неоснователно обогатяване са приети за неоснователни.
По касационната жалба на дружеството-касатор.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, като са формулирани следните процесуалноправни и материалноправни въпроси :
Процесуалноправни.
1/Може ли въззивният съд да се произнесе по въпроси относно правилността и обосноваността на съдебното `решение, оплаквания по които не са включени във въззивната жалба, при положение, че не се касае за приложението на императивна разпоредба.Доколкото във въззивната жалба не е въведен конкретен довод за липса на гестия, то с оглед нормата на чл.269 въззивният съд е следвало да потвърди първоинстанционното решение.Твърди се, че по този въпрос въззивното решение противоречи на ТР № 1/13 г на ОСГТК, както и решение № 24 от 1.6.2016 г по гр.дело № 2968/15 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 126 от 13.5.15 г по гр.дело № 5688/14 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 204 от 11.1.2017 г по т.д. № 1635 на ВКС, Второ ТО и решение № 142/15.10.2015 г по т.дело № 2766/14 г на ВКС, Първо Търговско отделение.
2/Следва ли съдът с доклада си да даде указания по приложението на чл.224 ал.1 ГПК, когато ответникът се защитава с възражение, основано на вътрешните отношения между ищеца и друг кредитор, привлечен като трето лице-помагач.Ако първоинстанционният съд не е указал на ответника възможността да вложи търсената сума по чл.224 ал.1 ГПК, следва ли въззивният съд да стори това, при положение, че третото лице е привлечено като страна по делото.
Подържа се, че е изведеният въпрос е от съществено значение за решаване на спора.Според касатора единствената причина за отхвърляне на исковете от САС е обстоятелството, че съдът е възприел възражението на ответниците, че обеднял е не ищеца, а третото лице-помагач.В този случай, ако съдилищата дадат указания по чл.224 ал.1 ГПК за това, ответникът може да вложи търсената сума и да бъде освободен от участие в процеса.Това е така поради факта, че ако решението на САС бъде потвърдено, то третото лице ще трябва да предяви искове срещу ответниците за получаване на сторените разноски за строителството на техния магазин, като всичко това е можело са се избегне, ако съдът е дал указания по чл.224 ал.1 ГПК.
Тъй като по този въпрос липсва съдебна практика, а същият е от значение за развитието на правото се сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
3/Към кой момент следва да се преценяват правнорелевантните факти по спора-към датата на подаване на исковата молба или към датата на завършване на съдебното дирене.
Сочи се противоречие с две решения на ВКС, обосноваващо приложението на касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно :
– Решение № 253/12 г по гр.дело № 295/12 г , с което е прието, че изводите на съда следва да бъдат основани на всички факти, независимо дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания по делото.Т.е в конкретния случай съдът е следвало да вземе предвид споразумението, сключено на 25.7.2005 г.
– Решение № 105 от 20.7.2015 г по т.д. № 815/14 г на ВКС, ТК, Първо ТО, според което в решението си съдът следва да отрази правното положение между страните, такова каквото е към момента на приключване на устните състезания.
По първия процесуалноправен въпрос.
Не е налице противоречие на въззивното решение с ТР № 1/13 г на ОСГТК, както и решение № 24 от 1.6.2016 г по гр.дело № 2968/15 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 126 от 13.5.15 г по гр.дело № 5688/14 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 204 от 11.1.2017 г по т.д. № 1635 на ВКС, Второ ТО и решение № 142/15.10.2015 г по т.дело № 2766/14 г на ВКС, Първо Търговско отделение.При произнасянето си въззивният съд не е излязъл извън пределите на въззивната жалба.Ответниците И. и Е. Моцеви са обжалвали решението на СРС в единствената му осъдителната част-тази искът по чл.61 ал.2 ЗЗД с твърденията, че искът е неоснователен. Във въззивната жалба са били изложени оплаквания за това, че между страните не са се формирали никакви отношения, било то договорни или извъндоговорни, във връзка с изграждане на процесния имот, поради което присъждането на сумата 119646,77 лв на основание чл.61 ал.2 ЗЗД е неоснователно.Поради това въззивният съд е изследвал изцяло основателността на иска по чл.61 ал.3 ЗЗД в съответствие с оплакванията, заявени в жалбата за неправилност на решението.Съдът не е нарушил служебните си задължения, визирани в ТР № 1/13 по т.д.№ относно правомощията му при разглеждане на делото, предвид приложението на чл.269 ГПК, поради което не е налице твърдяното противоречие цитираната съдебна практика.
По втория процесуалноправен въпрос.
Касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, а поставеният въпрос е неотносим към настоящия правен спор.Разпоредбата на чл.224 ал.1 ГПК предвижда специална хипотеза на привличане на трето лице в процеса от ответника-длъжник на парично или непарично вземане.Предпоставките са ответникът да вложи по указанията на съда търсената вещ или сума, а привлеченото трето лице да бъде претендент на самостоятелни права върху нея.В тази хипотеза ответникът не спори, че дължи сумата или вещта, но поради опасенията си, че може да изпълни зле-не на надлежния кредитор, а на друго лице и по този начин да остане задължен, използва посочената възможност за привличане, за да предизвика разрешаване на спора между претендентите, при което делото се прекратява по отношение на него, а като главна страна в процеса се конституира привлеченият.Ако претендентът, привлечен от ответника, встъпи по делото, то се превръща в установителен процес между него и първоначалния ищец, относно това кой е носителят на вземането, при което с решението си съдът ще овласти правоимащия да получи вложената сума или вещ.Ако привлеченото лице не встъпи, поради липса на спор, делото се прекратява, като съдът с определението си овластява ищеца да получи вложената сума или вещ-чл.224 ал.2 ГПК.
Разглежданият казус не е такъв, поради което съдът не е дължал указания за внасяне на търсената сума.С отговора на исковата молба и в хода на съдебното производство пред двете инстанции до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд ответниците са подържали становището си, че не дължат претендираната сума, а не че същата е дължима, но се опасяват дали биха могли могат да изпълнят зле-в полза на ненадлежния кредитор.Още повече, третото лице-помагач никога не е излягало твърдения за това, че е кредитор със самостоятелни права.Следователно въпросът е неотносим и по никакъв начин не обуславя крайния изход на спора.
По третия процесуалноправен въпрос.
Към кой момент следва да се преценяват правнорелевантните факти по спора-към датата на подаване на исковата молба или към датата на завършване на съдебното дирене.
Настоящият съдебен състав споделя становищете, застъпено в представените от касатора решения № 253/12 г по гр.дело № 295/12 г на решение № 105 от 20.7.2015 г по т.д. № 815/14 г на ВКС, ТК, Първо ТО, с които е прието, че изводите на съда следва да бъдат основани на всички факти, независимо дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания по делото, както и, че съдът следва да отрази правното положение между страните, такова каквото е към момента на приключване на устните състезания.
Конкретният довод на касатора в случая се свежда до това, че съдът е следвало да вземе предвид правните последици, произтичащи от споразумението, сключено на 25.7.2005 г.Съдът обаче подробно е изложил мотиви за това защо не въприема документа, а именно : няма достоверна дата по отношение на ответниците, подписан е от техен праводател и правата им зависят от датата на съставянето му, поради което Моцеви се явяват трети лица на основание чл.181 ГПК, за които споразумението има достоверна дата от момента, в който е безспорно неговото създаване, а това е представянето му в съдебно заседание на 21.11.2014 г.
Следователно съдът е взел предвид всички факти по делото, настъпили преди предявяване на иска и след това, преди приключване на устните състезания по делото, но не ги е ценил в полза на ответника.В този случай касаторът изявява несъгласие изводите на съда, обуславящи правилността на съдебното решение, което е различно от производството по допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Отделни от това противоречие с представената съдебна практика не е налице, тъй като съдът е изпълнил задължението си да вземе предвид всички факти и доказателства, настъпили преди приключване на съдебното дирене, но ги е ценил съобразно вътрешното си убеждение и закона.
Поставени са следните материалноправни въпроси :
1/Допустимо ли е ответникът по иск за неоснователно обогатяване или гестия да се защитава с възражения, основани на договорните отношения между ищеца и трето лице, при положение, че ответникът не твърди и не доказва, че тези договорни правоотношения са породили пряко действие спрямо него в изключение от принципа по чл.21 ал.1 ЗЗД /напр.чл.22 ЗЗД, чл.99 ЗЗД или други/.
Решаващият извод на съда е, че ищецът не строи като гестор, а като носител на вещно право на строеж, учредено му по договор, с който е поел задължение да построи сграда, съобразно одобрен проект, до договорен етап на завършеност и качество.Ответниците са придобили право на строеж за 24 000 лв, а след това някой друг е построил обект на стойност 320 000 лв.
Сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
-Подържа се противоречие с решение № 121 от 15.10.2009 г по т.д. № 312/2009 г на ВКС, ТК, Първо ТО.По това дело касационно обжалване е допуснато по въпроса : включва ли се във фактическия състав на нормата по чл.233 ЗЗД като негов елемент, наличие на право на собственост в патримониума на наемодателя, а също така и по въпроса относно приложението на чл.21 ал1 ЗЗД.
С решението е прието, че съгласно императивната разпоредба на чл.21 ал.1 ЗЗД договорът поражда действие само между страните по него.Изключенията от принципа за относителността на облигаторните задължения, съобразно този текст, следва да бъдат изрично уредени в закона и като произтичащи от изричен регламент да осъществяват конкретни, също изрично регламентирани правни последици в патримониума на третото лице.
– Сочи се противоречие с решение № 118 от 3.6.2011 г на ВКС, по т.д. № 474/2009 г на ВКС, ТК, Второ ТО, с което е прието, че договорът поражда действие между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица-само в предвидените в закона случаи.Този извод следва от разпоредбата на чл.21 ЗЗД, която по категоричен и недвусмислен начин утвърждава принципа за обвързаност на страните с постигнатото между тях съглашение по смисъла на чл.8 ЗЗД.Следователно, правата за търсене на уговорената престация или отговорност за неизпълнение на поетите договори задължения могат да бъдат осъществени само между страните по договора.
По същия въпрос се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- противоречива практика на съдилищата.Представя се едно съдебно решение № 1829/24.7.2017 г по в.гр.дело № 1281/17 г на САС, ГК, 4 състав, за което няма данни да е влязло в сила, с което е прието, че обогатяването, настъпило в правната сфера на ответника-чл.61 ал.2 ЗЗД не е резултат от случайност или израз на щедрост / с намерение за дарение/, а резултат от намерението за доброволно управление на чужда работа, предприета за постигане на законен резултат.Договорите с трети лица, нямат действие за ответника-чл.21 ал.1 ЗЗД.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Сочи се, че по повдигнатият материалноправен въпрос по приложението на чл.59 ЗЗД и чл.61 ЗЗД е налице богата съдебна практика, но въпреки това въпросът дали ответникът по иск за неоснователно обогатяване или гестия може да прави възражения, основани на договорни отношения между ищеца и трето лице, при положение, че ответникът не твърди и не доказва, че тези договорни правоотношения са породили действие спрямо него по смисъла на чл.21 ал.1 ЗЗД явно създава трудности на съдилищата.
2/Въпрос 2.
Правото на иск на договорно основание на строителя срещу собственика на земята, изключва ли възможността строителят да предяви иск срещу отделни собственици на право на строеж на извъндоговорно основание /гестия или неоснователно обогатяване/ по повод на извършеното строителство и този иск да бъде уважен.
Сочи касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК.
В обжалваното решение е прието, че ищецът не строи като гестор, а строи като носител на вещно право на строеж, учредено му по договор, с който е поел задължението да построи сграда, съобразно одобрен проект, до договорен етап на завършеност и качество.Т.е съдът е изключил всички извъндоговорни отношения с отделните суперфициари, без да разгледа елементите от фактическите състави на чл.61 ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
Сочи се противоречие по т.1 с решение № 531/12 от 1.7.2013 г по гр.дело № 1350/10 г на ВКС, Четвърто ГО.С него е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос приложим ли е, чл.59 ЗЗД в случай, че правото на строеж на ищцата върху процесните обекти съществува, СМР на които тя е заплатила.
С решението е прието, че оплакването на касаторите за недопустимост на исковете по чл.59 ЗЗД е неоснователно.Исковете биха били недопустими, ако ищецът имаше друг път на защита.
Основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Сочи се противоречие с невлязлото в сила решение на САС, с което е прието, че договорът не е единственият източник на облигационни отношения, както и, че ищецът може да счита, че е кредитор на ответника поради извършени строителни работи в сградата, където ответникът притежава обекти на правото на собственост.Ищецът може да е предприел работите като страна по договор с други собственици на обекти в сградата, възложили му довършването й.
Основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставеният въпрос създава затруднения в съдебната практика по прилагането на чл.21 ал.1 ЗЗД вр.чл.61 ал.2 ЗЗД.
3/Въпрос 3.
При водене на чужда работа и в свой интерес-чл.61 ал.2 ЗЗД, гесторът следва ли да установява наличието на обедняване в неговия патримониум като елемент на състава или е длъжен да установи единствено наличието на извършени от него необходими и полезни разноски за доминуса-чл.61 ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Сочи се противоречие с 4 бр.решения по чл.290 ГПК.
-Решение № 685 от 25.10.2010 г по гр.дело № 1940/2009 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО приема, че когато ищецът е направил подобрения в чужд имот, без да е негов владелец или държател и без да е в договорни отношения със собственика на имота, последният следва да му заплати направените разноски.Посочено е кога е налице водене на чужда работа без мандат : 1/Да е предприета чужда работа-правни или материални действия в чужд интерес ; 2/ да съществува намерение да се управлява чужда работа ; 3/това да е извършено доброволно, а не задължение по закон ; 4/ ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил.
-Решение № 219/4.2.14 г по т.дело № 871/12 г, в което е посочено, че е възможна хипотеза, при която резултатът е настъпил в патримониума на трето лице, а не на насрещната страна по договора.Когато резултатът има веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на имота, в който са извършени СМР, то имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, доколкото към момента на предприемане на работата не е налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е правомерна.В определените от законодателя случаи отговорността се ограничава до необходимите и полезни разноски-чл.61 ал.1 ЗЗД, до обогатяването-чл.61 ал.2 ЗЗД или чрез препращане към правилата за неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД /чл.61 ал.3 ЗЗД/ или на договора за поръчка-чл.62 ЗЗД.
/Обедняването не е елемент от ФС на гестията в хипотеза на чл.61 ал.2 ЗЗД.Само, ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата на неоснователното обогатяване-чл.61 ал.3 ЗЗД вр.чл.59 ЗЗД и ще следва да установява обедняване./
4/Въпрос № 4
В хипотезата на чл.59 ЗЗД следва ли винаги да има причинно следствена връзка между твърдяното обогатяване на ответника и обедняването на ищеца.
Подържа се основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Сочи се противоречие с т.5 от ППВС № 1/79 г според което „при исковете по чл.59 ал.1 ЗЗД в много решения връзката между обогатяване и обедняване е окачествена като причинна, което е неправилно.Обогатяването не е следствие на обедняването, а обратното.Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти.Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един и общ факт или от обща група факти.
По първия от посочените от касатора като материалноправни въпроси.Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Отговорът на този въпрос следва от самия процесуален закон и по специално нормата на чл.133 ГПК вр.чл.131 ГПК, а именно : ответникът не само може, а е длъжен да изчерпи своевременно, под страх от процесуална преклузия всички свои възражения по иска-правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи, дали те са основателни е друг въпрос, който се установява в хода на процеса от съвкупната преценка на доказателствения материал.В това число ищецът може, по предявен иск по чл.61 ал.2 ЗЗД д