ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
София, 06.01.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1940 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Г.С. като процесуален представител на Н. Й. Н. от София срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ПОС/ от 12.ХІ.2018г. по в.гр.д. № 622/2018г.
Ответникът по касационната жалба [община] бряг не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
С. Й. С. е заявила, че касационната жалба е основателна.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ПОС е пътвърдил решението на РС Червен бряг от 24.ІV.2018г. по гр.д. № 611/2016г., с което са отхвърлени предявените от Н. Й. Н. и С. Й. С. срещу [община] бряг искове с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за обявяване на писмо на общината изх. № 10-00-312/07.ІV.2016г. за документ с невярно съдържание.
Въззивният съд е взел предвид, че писмото е изготвено от ответната община и е адресирано до РС Луковит, който изискал от нея изпращането за прилагане към гр.д. №301/2015г. на скица № 13669/04.І.2001г. Писмото съдържа отговор, че след направена проверка в регистъра на изготвените през 2001г. скици е установено, че исканата скица не е изготвяна в Техническата служба при общината, като е изпратено и заверено копие от регистъра на скици, изготвени през периода 02.І. – 18.І.2001г. Взети са предвид и следните обстоятелства: отговор на общината по искане на ищеца за достъп до обществена информация относно скицата, че тя не разполага с информация за местонахождението на скицата, не пази информация и документи по издаването й, тя не е налична, никога не е била издавана, нито общината разполага с право да издава скици за държавни имоти и земеделски земи; писмо от началник-отдел „КРВП” при общината, че в отдела не е изготвяна такава скица; отговор от ОбщСЗ по реда на ЗДОИ, че не може да бъде предоставена такава информация, редът, по който се издават скици и че след като бъдат получени изготвени скици, в службата по земеделие не остава екземпляр; писмо от общината до АС Плевен по административно дело, че след справка в архива за януари 2001г. не са установени подадени документи, въз основа на които жалбоподателят твърди, че е издадена скицата; писмо на общината, че не разполага с приложенията към „Правен анализ” от 2002г., в който е цитирана скица с посочения номер; отговор на Министерство на енергетиката, че в Националния концесионен регистър фигурират данни за предоставена концесия за добив на строителни материали от находище „Червен бряг” с приложена скица от 2004г. за конкретен имот в землището на Червен бряг /М. Р.. № …, [населено място] бряг/, както и че в досието на концесията не е налична процесната скица; отговор на ОбщСЗ Червен бряг, че службата не е издавала процесната скица и няма документи, свързани с това; показанията на свидетелката П., че не си спомня какви материали са й били предоставени във връзка с правния анализ, нито дали сред тях е фигурирала процесната скица. Като неоснователно е оценено оплакването на касатора, че съдът не е действал дисциплиниращо по отношение на органите, от които е изисквал документация – институциите в разумен срок са депозирали отговори съобразно поставените въпроси, като общото по тях е, че скицата не е налична. Скицата не е приобщена по делото и не може да бъде извършена преценка от кого е изготвена, какво е точното й съдържание, за да може да се изведе извод, че писмото е документ с невярно съдържание. Направен е извод, че писмото е официален свидетелстващ документ – материализира удостоверително изявление на длъжностно лице в това му качество, по установен ред и форма и е резултат от възприети от автора му факти. Прието е, че предявеният иск е такъв по чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ, а не по чл.124 ал.5 ГПК, позовавайки се и на ТР № 5/2012г. на ОСГТК. Като неоснователно е оценено и оплакването на касатора за нарушаване правото му на защита. Прието е в тази връзка, че са били уважени неговите искания за попълване на делото с доказателства и съдът не се е произнесъл по въпроси, с които не е бил сезиран, в рамките на предмета на делото. Като ирелевантни с оглед предмета на делото са оценени оплакванията на касатора относно това с какви с документи се доказва собственост върху държавни имоти. Като неподкрепено с конкретни факти е прието за неоснователно и оплакването за заинтересованост на първоинстанционния съд.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението му да подложи на преценка всички оплаквания във въззивната жалба, обоснован с твърдения за неразглеждане на решение на областен управител П. от 15.ІІ.2018г. за предоставяне на касатора на достъп до обществена информация /изразяваща се в посочване на конкретни имоти от списък на собствениците на земи в землището на Червен бряг, за които има съставени А., и че за останалите имоти от списъка, вкл. № …., такива няма съставени/, на влезлите в сила решения по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ /по а.х.д. №255/2013г. на РС Тетевен, с което по жалба и на касатора е прогласена нищожността на решение по Протокол № …/…..г. ОСЗ К. по преписка № 504/1992г. във варианта, в който в мотивите на решението за отказ за признаване и възстановяване на земеделски земи не е посочено писмо № 43-00-6/05.08.2002г. на кмета на общината и Протокол №…/….г. на поземлена комисия, както и е отбелязано в изготвен от ОСЗ К. опис на преписката, че този административен акт се намира на стр.107 и 108 от преписката; по гр.ах.д. № 394/2013г. на РС Тетевен, с което по жалба и на касатора е прогласена нищожността на решение по Протокол № ../…г. на ОСЗ К. по преписка № 504/1992г. във варианта, в който в мотивите на протоколното решение е отразено: „намират се в землище [населено място] и там трябва да се заявят за възстановяване, 10 дка в параграф 4-брав дол и ешов връх, 12,200 дка м.деловете и водол-застроено”, както и че решението е взето в състав председател и секретар; решение на РС Луковит по адм.д. № 301/2016г., с което по жалба и на касатора е обявено за нищожно решение № 10-ОБ/05.08.2002г. на ПК Червен бряг, с което на наследниците на Н. Н. е определено право на обезщетяване за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи 12.200 дка, чрез обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 6503лв./ във вр. с ТР № 5/2011г. на ОСГК, на т.2 от ТР № 4/2014г. на ОСГК, на практиката по приложение на чл.17а ЗППДОП /отм./, на правния анализ и вписаната в него скица. От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било да бъде установено, че общинските администрации и службите по земеделие не са компетентни да издават А. по реда на чл.70 ЗДС, а общинските администрации – и да актуват подземни богатства по реда на чл.69 ЗДС. Налице била противоречива практика /без такава да се сочи/ по приложението на чл.405 ЗСВ – първоинстанционният съд отказал да наложи санкцията по посочената разпоредба на администрацията на ОбЧб, ОСЧб и служба „Земеделие” Ч.бряг поради отказите им за предоставяне на документи, за което въззивният съд не бил изложил собствени мотиви. Твърди се и вероятна нищожност на решението – от страна на касатора били представени доказателства, че няма издаден А. за имот с площ 121.75 дка, държавните имоти се регистрирали в поддържани от държавата регистри, с т.2 от ТР № 4/2014г. на ОСГК държавата определила и документите, с които се доказва държавна собственост върху имот, поради което решението противоречало на правовия ред. Решението било и очевидно неправилно. За да бъдел заобиколен чл.74 ал.1 З., Общината иззела функциите на държавата и съставила процесната скица за държавна кариера, след това въз основа на „държавна кариера” СЗЧб съставила скица под същия номер за „държавна кариера” и скица № …./…..г. по ЗСПЗЗ, две копия от която били представени като скица К …/….г. и скица К…./….г.; затова нямало А. и скици към него, нямало и скици по реда на чл.71 ЗДС. Решението било очевидно неправилно и тъй като събраните доказателства обуславяли извод, че ответникът е издал процесната скица, за да бъде инициирана процедура по ЗСПЗЗ, за заобикаляне на чл.74 ал.1 З. и за да се възползва ТЕРА АД от чужди имоти с площ 121.75 дка, затова ответникът обявил със скицата имота и находището под него ва нарушение на закона за „държавна кариера”.
Първият поставен в изложението въпрос в частите му за непреценка на решение на областния управител от 15.ІІ.2018г., на решенията по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ и на практиката по приложение на чл.17а ЗППДОП /отм./ по т.2г от ТР № 4/2014г. на ОСГК /според която , за да се приложи чл.17а ЗППДОП /отм./ не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество/ не е от значение за изхода на спора по делото – той е неотносим към решаващия извод на въззивния съд, че тъй като процесната скица не е приобщена към делото, е невъзможна преценката от кого тя е изготвена, какво е точното й съдържание, и, респективно, дали писмото от 07.ІV.2016г. е документ с невярно съдържание. По същите съображения въпросът е неотносим и в частта му, касаеща правния анализ и вписаната в него скица, като в тази връзка следва да се посочи още и че въззивният съд е подложил на преценка този документ. Преценка и собствени мотиви са извършени/формирани и по оплакването по приложението на чл.405 ЗСВ.
Неотносим към резултата по спора, до който е достигнал въззивният съд, е и въпросът относно компетентността на общинските администрации и службите по земеделие да издават А. по реда на ЗДС, а общинските администрации – и да актуват подземни богатства по този ред. По такъв въпрос в атакуваното решение липсват формирани изводи.
По въпроса по приложението на чл.405 ЗСВ касаторът не сочи практика на ВКС, произнасяне в противоречие с която от въззивния съд той твърди да е сторено.
При тези обстоятелства се налага извод, че не са налице предвидените и твърдяни от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС нищожен е съдебният акт, който не отговаря на изискванията за неговата валидност – постановен е от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвен в писмена форма, не е подписан, неразбираем е дори чрез тълкуване. Нито един от тези пороци не е налице относно атакуваното въззивно решение, а такива не се и твърдят. Твърденията на касатора в тази връзка по същество са такива за необоснованост и незаконосъобразност, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
Такъв характер има и обосновката на твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Не се сочат пороци – тежко нарушение на процесуалния и/или на материалния закони или явно несъответствие между фактическите и правни изводи на въззивния съд, видими пряко от съдържанието на постановеното от него решение, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми. Очевидно неправилен ще е съдебен акт, примерно, с който законът е приложен в обратния на вложения в него смисъл, или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да е очевидно неправилен съдебен акт поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, на необсъждане на доказателства и др. – във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав, № 438 от 12.ХІ.2018г. по в.гр.д № 622/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: