8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 07.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело №1121 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Ц. Б. от [населено място], [община], чрез адв. Р.Р., против въззивното решение на Софийски окръжен съд № 24 от 21.01.2019 г., по гр.д.№ 557/2018 г., в частта, с която след отмяна на решение № 206 от 22.12.17 г., по гр.д.№ 263/2017 г. на Елинпелинския районен съд е отхвърлен предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу ЗКПУ ”СЪГЛАСИЕ”с.Априлово конститутивен иск по чл.58, ал.1 ЗК за отмяна на решение по т.1 от дневния ред на ОС на кооперативната организация, проведено на 18.03.2017 г. за утвърждаване прекратеното членство на същия, поради напускане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените процесуални правила касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.Позовавйки се на предмета на гр. д.№ 210/2015 г. и на този на разглежданото гр.д.№ 263/2017 г., двете на Елинпеленския районен съд, както и на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът поддържа, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между делата, поради което въззивната инстанция е следвало констатирайки същия да съобрази въведената с чл.299 ГПК забрана за пререшаване на възникналия правен спор и да потвърди решението на първоинстанционния съд за уважаване на иск по чл.58, ал.1 ЗК.
Счита също, че доколкото ОС на кооперацията няма възложено по закон правомощие да утвърждава(прекратява) членственото правоотношение с член- кооператор в хипотезата на доброволно напускане, нито такава компетентност е изрично предвидена в устройствения акт на ответното ЮЛ, то оспорваното решение на върховния колективен орган е взето в нарушение на закона, което обстоятелство въззивният съд не е взел предвид и обсъдил при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Оплакването за необоснованост на съдебния акт на Софийски окръжен съд е аргументирано с твърдение за несъответствие между извода на въззивния съд, че молбата( заявление) на настоящия касатор за прекратяване на членството му в ответната кооперативна организация е депозирана на 06.07.2012 г., като тази дата е възприета за меродавна в отношенията между страните, без да бъдат подложени на обсъждане останалите доказателства по делото, вкл.представения препис –извлечение от входящия дневник, съдържащ неидентифицирани относно авторството добавки „и напускане на ЗКПУ”, след вписаното с различен почерк „изтегляне на земята”, носещи един и същи вх.№ 14.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което отново е извършен анализ на правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното наличие на всички предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението е, че възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1.” Следва ли да се приложи процесуалната норма на чл.297 ГПК и да се зачете силата на пресъдено нещо, което е от значение за точното прилагане на закона, в конкретния случай, както и забраната по чл.299 ГПК за непререшаемост на спора при наличието на безспорни доказателства, а именно влязлото в сила решение по гр.д.№ 210/2015 г. на РС [населено място]?” ; 2.” Следвало ли е въззивният съд да приложи цитираните процесуалноправни норми и с оглед на прилагането им да стигне до други окончателни правни изводи, коренно противоположни на диспозитива на обжалваното въззивно решение ?”;3. Налице ли е пълно тъждество между предмета на делата – гр.д.№ 210/2015 г. на Районен съд [населено място] и гр.д.№ 263/17 г. на районен съд, [населено място] – пълен обективен и субективен идентитет между тях?”;4.”Следва ли когато, за да се извърши преценка на обективния идентитет между делата, да се индивидуализира съответното право с всички негови характеристики, основаващи се на едни и същи обстоятелства(факти) чрез сравнението им?”; 5.”Кой е актът, по силата на който член- кооператор преустановява членството си при условията на чл.12, ал.1, т.1и ал.3 ЗК( напускане на кооперацията),но във вр. с правомощията на ОС на кооперацията, съобразно чл.23, ал.2 от Устава – депозиран акт за напускане на кооперацията или решение на ОС за „утвърждаване” решението на УС, съгласно протокол от 18.03.2017 г. за проведено ОС на кооперацията?”; 6.”Ако ОС на кооперацията няма правомощие да „утвърждава” решение на УС за прекратяване членство в кооперацията по искане на член – кооператори, то взетото в конкретния случай решение на ОС на кооперацията противоречи ли на ЗК и на Устава на кооперативната организация?”; 7.” Ако това решение противоречи на закона и на Устава, следва ли съдът да го отмени, като незаконосъобразно, като поставено извън компетенциите на ОС на кооперацията?”;8.”Ако е налице сила на пресъдено нещо, по силата на влязло в сила решение на съда по гр.д.№ 210/2015 г. на Районен съд Елин Пелин, допустимо ли е ОС на кооперацията въз основа на същите факти отново да преразглежда повдигнатия спор?”;9.”Преклудират ли се фактите, обстоятелствата – заявление за напускане и всички последващи правни и фактически действия, предмет на разглеждане по гр.д.№ 210/2015 г. на РС Елин Пелин?”;10. „При забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, с влязло в сила решение, по същество означава ли преклудиране на всеки факт, искане или възражение( при условията на чл..298, ал.4 ГПК) и основаните на него права, осъществени преди постановяване на решението, сега атакувано с касационната жалба, още повече, че същите права са били релевирани от ищеца- настоящ касатор в съдебното производство, предмет на тази жалба?”; 11. „Допустимо ли е въз основа на тези преклудирани факти да се вземе ново решение от ОС на кооперацията, с което да се преразгледа вече решен спор?”;12.” Съдебният акт постановен в контролното производство по предявен конститутивен иск, ползва ли се със сила на пресъдено нещо по разрешения процесуалноправен въпрос за валидността на обжалваното действие и поради това задължителен ли е за всички адресати, посочени в чл.297 ГПК- за съда, който го е постановил и за всички съдилища, разглеждащи тъждествен спор след това?”; 13. „ Ако е налице обективно съединяване на отделни искове, следва ли съдът да даде отговор на всеки един от тях, което би довело до отмяна на решението на ОС на кооперацията?”; 14.”От кой момент се възстановяват правата на член- кооператор, провел успешен иск за отмяна на решение на ОС на кооперацията, нарушаващо негови права- от момента на решение на ОС на кооперацията или от момента на влизане в сила на съдебното решение- в конкретния случай- влизане в сила на решението по гр.д.№ 210/2015 г. на РС Елин Пелин или от отмененото от него решение на ОС на кооперацията?” е в противоречие със задължителната съдебна практика, а част от същите са и от значение за точното прилагане на закона.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано по отношение на въпроси № 1 – № 4, е цитирано ТР № 7/31.07.2017на ОСГТК на ВКС(т.5).
Поддържаното допълнително селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е по отношение на останалите формулирани в изложението въпроси.
Насрещната по касационната жалба страна ЗКПУ „Съгласие” [населено място], [община], в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закона за редовността й, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, в частта, с която конститутивната искова претенция на Д. Ц. Б., основана на чл.58, ал.1 ЗК – за отмяна на решение по т.1 от дневния ред –„освобождаване на член кооператори”, взето от ОС на ЗКПУ „Съгласие”, [населено място], проведено на 18.03.2017 г., е отхвърлена като неоснователна, въззивният съд след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните е приел за установено, че същото е свикано при спазване на процедурата, предвидена в чл.16 ЗК, като относно съдържанието и начина на разпространение на писмената покана е съобразено изискването на чл.24.2 от Устава на кооперативната организация. Съобразявайки уставната разпоредба на чл.23.11 от устройствения акт на ответното ЮЛ и съдържанието на т.1 от оповестения в поканата до член кооператорите дневен ред – „Приемане на нови член кооператори и освобождаване на такива( починали по списък) и доброволно напуснали Софийски окръжен съд е изградил правен извод, че взетото от процесното ОС решение за утвърждаване решението на УС от 15.02.2017 г.( неправилно отразено в мотивите 15.07.2017г.) за прекратяването на членството на доброволно напуснали член- кооператори, между които и на ищеца Д. Б. е в съгласие с разпоредбата на чл.12, ал.3 ЗК, респ.чл.12.5 от Устава. Изложени са съображения, че предвиденият в чл.12, ал.3 ЗК и възпроизведен в чл.12.5 от устройствения акт на ответника,способ за доброволно напускане на кооперацията чрез изрично писмено искане на член – кооператора, са императивни и разширителното им тълкуване е недопустимо. Поради това нито „фактическото неучастие в дейността на кооперацията”, нито фактическото „ оттегляне” на внесените от член- кооператорите земи и прекратяване на обработването им от кооперативната организация, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, могат да се възприемат като начин, приравнен на изричното писмено волеизявление за нейното доброволно напускане. Предвид изложеното и като се е позовал на безспорно подаденото от Д. Б. писмено „заявление”, с вх. № 14/ 06. 07. 2012 г. за прекратяване на членствените правоотношения със ЗКПУ ” Съгласие”, [населено място], считано от 2012 г.( л.61 от приложеното гр.д.№210/15г.),авторството на което не е оспорено в процеса, нито са ангажирани доказателства за оттеглянето му до датата на процесното ОС на кооперацията, Софийски окръжен съд е изградил краен правен извод, че за разлика от останалите член- кооператори, вкл. ищците А. Г. и Я. Н., ищецът – настоящ касатор, е изразил изрично писмено волеизявление за напускане на кооперативната организация, надлежно адресирано до оправомощения по закон орган – УС и отразено в съответната книга на ответното ЮЛ, поради което и взетото решение по т.1 от дневния ред в частта му, с която е утвърдено решението на УС от 15.02.2017 г. за прекратеното членството на последния по негово искане, не е незаконосъобразно.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, който предпоставя допускането на касационно обжалване, като основна предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В мотивите, към горецитираното решение изрично е посочено, че упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, касационната инстанция не е оправомощена да се произнася по законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора – дължима инстанционна проверка, но едва след допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол и разглеждане на касационната жалба по същество.
В случая поставените от касатора процесуалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до обхвата на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, въобще не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, тъй като не са били надлежно въведени в процеса. Независимо от тази констатация, доколкото последните са свързани с допустимостта на обжалваното въззивно решение, за която съдът е длъжен да следи служебно, вкл. във фазата на селектиране на касационните жалби и при наличие на вероятност то да е недопустимо е длъжен да допусне до касационно обжалване, дори и без формулиран конкретен правен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по същите.
При отговора им е необходимо да се посочи, че в практиката на ВКС, изразена и до приемане на цитираното в касационната жалба ТР № 7/14 от 31.07.2017 г. на ОСГТК, относимо към извънинстанционното производство по отмяна по чл.303 и сл. ГПК, не е имало колебание, че обективните предели на СПН обхващат съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото, но не обхващат правоотношенията, които обуславят съществуването на спорното право, т.е.преюдициални правоотношения, които се установяват със СПН, само ако са включени в предмета на делото с инцидентен установителен иск. (Решение по чл.20 ГПК № 378 от 28.07.2010 г., по гр. д. №148/2009 г. на ІV г.о. )
В случая предходното влязло в сила решение по гр.д.№ 210/15 г. на Елинпелинския районен съд, постановено между същите страни, с което по предявен в активно субективно съединяване конститутивен иск по чл. 58, ал.1 ЗК от Д. Ц. Б. срещу ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ”, с. Априлово, Софийска област са отменени всички решения, взети от ОС на кооперативната организация на 22. 03. 2015 г.: за освобождаване и приемане на нови кооператори, съгласно чл. 8 и чл.13 ЗК; за отчетен доклад на УС на кооперацията за 2014 г. и приемане на решение на ОС за същия; за приемане отчетен доклад на КС на кооперацията за 2014 г. и приемане решение на ОС за същия; за приемане на ГФО на кооперацията за 2014 г. и приемане решение на ОС за същия; за приемане на производствен план за 2015 г. и приемане решение на ОС за същия; за избор за попълване състава на УС, поради освобождаване на един от членовете му и приемане на решение на ОС за същия, е поради нарушена процедура по неговото свикване и провеждане – липса на писмени покани до пълномощниците, липса на доказателства за наличие на установения от Устава кворум; липса на доказателства за кръга на пълномощниците и за срока им, установен с чл. 22.2 и чл.23.3 от действащия Устав на кооперацията, както и поради некомпетентност на органа на кооперативната организация, освободил доброволно напускащите член – кооператори. В тази вр. изрично в мотивите на влезлия в сила съдебен акт е посочено, че компетентността по силата на чл. 23.11. от действащия устройствен акт на кооперацията( правноважим и по настоящето дело) е на ОС на ЮЛ.
Следователно съобразени отделните юридически факти, с които съответното право, предмет на спора по отделните съпоставяни дела е индивидуализирано, респ. основанието и петитума на отделните искове, изключва да е налице обективен твърдяният идентитет между същите, който да сочи на вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, или на преклудирано право на ответника да проведе ново ОС, при спазване на установената ,в закона и Устава на кооперацията, процедура, както и да вземе нови решения по същите, разгледани въпроси, но от компетентния за кооперацията неин орган.
Отделен в тази вр. е въпросът, че в цитираната задължителна за съдилищата практика, относима единствено към приложението на чл. 303, ал.1,у т.4 ГПК, но не се обсъжда приложението на визираните от касатора разпоредби на чл.297-чл.299 ГПК, вкл. в контекста на поставените въпроси.
Останалите формулирани въпроси № 5-№ 7 въобще не отговарят на разяснените в т.1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС критерии.
Въведени с оглед становището на касатора, изразено и в касационната жалба, за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, те се явяват извън решаващите мотиви на въззивното решение, поради което със същите не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общата главна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни критерии, в който смисъл са изричните постановки в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, които жалбоподателят явно не е съобразил при изготвянето на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Нещо повече, доколкото отговорът на тези въпроси е изцяло предпоставен от осъществяване на инстанционен контрол от страна на състава на касационната инстанция върху правилността на извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства и изградените въз основа на същата фактически констатации и правни изводи, то те не притежават характеристиката на правни по см. на чл.280, ал.1 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделно следва да се посочи, че поддържаното по отношение на същите допълнително селективно основание, аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, не отговаря на вложеното в него съдържание от законодателя, поради което също се явява недоказано – арг. от т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 600 лв., реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие №[ЕИК].04.2018 г. и преводно нареждане от 18.04.2018 г. на „Уни Кредит Булбанк”АД, адвокатско възнаграждение,останало неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 24 от 21.01.2019 г., по гр.д.№ 557/2018 г..
ОСЪЖДА Д. Ц. Б. от [населено място], [община] да заплати на ЗКПУ ”СЪГЛАСИЕ”с.Априлово, [община],Софийска област сумата 600 лв.( шестстотин лева), деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: