О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 08.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 4842 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.3 ГПК по частната каесационна жалба на адвокат П.Н. като процесуален представител на М. В. Р. от [населено място] срещу определението на Русенския окръжен съд от 16.Х.2019г. по в.ч.гр.д. № 696/2019г.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението от 16.Х.2019г. Р. е потвърдил определението на РС Русе от 12.ІХ.2019г. по гр.д. № 4408/2019г., с което е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е взел предвид, че делото е образувано по исковата молба на Р. срещу И. В. Т. и И. И. И. за установяване неистинността на 11 броя пълномощни и договори за правна помощ, представени по две граждански дела, както и по три изпълнителни дела, водени /последните/ от ответниците срещу ищцата, тъй като подписите върху тях не са положени и не принадлежат на ответниците, че е висящо само едно изпълнително дело, а останалите, всички образувани въз основа на един изпълнителен лист, са прекратени, и че правният интерес от исковете е обоснован с твърдения, че пред съдилищата и пред ЧСИ били използвани неавтентични документи, че ищцата била осъдена да заплати значителна сума, била й наложена възбрана на имот, която ЧСИ отказвал да вдигне, била принудена да дава пари за това от оскъдната си пенсия, както и с правото й да търси гражданска и наказателна отговорност за представянето и използването пред съда на неавтентични документи. Въззивният съд е приел, позовавайки се на практика на ВКС, че проверката за наличието на представителна власт на страните е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като нито съдът, нито съдебният изпълнител може служебно или по искане на насрещната страна да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено, без позоваване за това от страната, която твърди, че е ненадлежно представлявана. Това следва и от чл.303 ал.1 т.5 и ал.6 ГПК, с които правото да се иска отмяна при липса на надлежно представителство е предоставено само на страна, засегната от това нарушение. Пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти от значение за спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея, като пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението по спора. С оглед на това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителна сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях, каквото лице е упълномощителят. При тези обстоятелства е направен извод за недопустимост на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса относно правния интерес в противоречие с практиката на ВКС и в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касаторката предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Със сочената практика на ВКС, обективирана в решение № 176/27.ІІ.2017г. по гр.д. № 1733/2016г. ІІ ГО, е дадено разрешение по въпроса за установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на собственост. Това разрешение е неотносимо в разглеждания случай, в който извод в тази насока не е формиран. Неотносимо е и соченото ТР № 1/2013г. на ОСГТК, с което също не е дадено разрешение, касаещо решаващия извод в атакуваното определение.
Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид промени в законодателството и обществените условия. В разглеждания случай не се сочи и обосновава от касаторката наличието на нито една от тези хипотези, включващи се в твърдяното от нея основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва освен това да се посочи, че по поставения въпрос е налице практика на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1776/2016г. ІV ГО, с която даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Русенския окръжен съд, ГК, № 1162/16.Х.2019г. по в.ч.гр.д. № 696/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: