О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 09.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2774 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД срещу определение №2853 от 21.08.2019 г. по в.ч.гр.д.№3873/2019 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 30.05.2019 г. по т.д.№2753/2017 г. на СГС, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от ответника „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД срещу ищеца по делото „В.” Е. искове за признаване на установено, че: 1. По Споразумение от 22.05.2017 г. „В.“ Е. и „И.“ О., не са положили грижата на добрия търговец при сключването и изпълнението на задълженията по Споразумението от 22.05.2017 г.; 2. По Договор №01 от 10.05.2016 г. „В.“ Е. и „И.“ О. не са положили грижата на добрия търговец при изпълнение на гаранционните си задължения по Договор №01 от 10.05.2016 г.; 3. По Договор №02 от 17.05.2016 г. „В.“ Е. и „И.“ О. не са положили грижата на добрия търговец при оформяне на необходимата автоматика и принадлежности и/или неточна поддръжка на необходимата автоматика и принадлежности, както и при изпълнение на гаранционните си задължения по Договор № 02 от 17.05.2016 г. 4. По Договор № 04 от 01.06.2016 г. „В.“ Е. и „И.“ О. не са положили грижата на добрия търговец при офериране на необходимите съоръжения и/или неточно инсталиране, и/или неточна поддръжка на необходимите съоръжения, както и при неизпълнение на гаранционните си задължения по Договор № 04 от 01.06.2016 г.; 5. По Споразумение от 22.05.2017 г., Договор №01 от 10.05.2016 г., Договор №02 от 17.05.2016 г. и Договор №04 от 01.06.2016 г., взети заедно, „В.“ Е. и „И.“ О. не са положили грижата на добрия търговец при сключването и изпълнението на задълженията по Споразумението от 22.05.2017 г., Договор № 01 от 10.05.2016 г., Договор № 02 от 17.05.2016 г. и Договор № 04 от 01.06.2016 г., налични са недействителни клаузи по Споразумението от 22.05.2017 г., както и че „И.“ О. и „В.“ Е. са приели рекламацията на „ПРО“ ЕАД на котел V. 200/1950 kW/7438490500120106 за основателна на 22.03.2017 г.
В жалбата се посочва, че определението е неправилно, тъй като на първо място, в противоречие със съдопроизводствените правила, въззивният съд не е коментирал и анализирал аргументите в частната жалба, а от друга страна, в противоречие с разрешенията, дадени в решение №180 от 10.08.2015 г. по гр.д.№3837/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение и решение №6 от 27.02.2013 г. по т.д.№1028/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, неправилно е приел, че полагането на грижата на добрия търговец е факт, а не правоотношение. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли в съдържанието на мотивите въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните по съществото на спора. 2. Грижата на добрия търговец дали е абстрактен модел на поведение или е конкретен факт. 3. При преценката за полагане на грижата на добрия търговец следва ли да се вземат предвид вида и характера на дължимата престация, както и абстрактното качество на търговец на длъжника. 4. По какъв начин се доказва полагането на грижата на добрия търговец. 5. Полагането на грижата на добрия търговец дали е факт или е правоотношение. Спрямо първите три въпроса се поддържа, че налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради решаването им в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че определението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че с предявяване на установителен иск се търси защита на гражданско право или правоотношение, а в изрично предвидените от закона случаи, установителният иск може да има за предмет и установяването на факти – чл.124, ал.4 и ал.5 от ГПК. Приел е, че установяването на факт е изключение от общия принцип, че на установяване подлежи съществуването на право или правоотношение и само в този случай установителният иск е допустим. Изложил е съображения, че в чл.63, ал.2 от ЗЗД е предвидено общото задължение на страните по един договор да изпълнят с грижата на добрия стопанин, а в чл.302 от ТЗ – че при търговска сделка длъжникът, при изпълнението си по нея, трябва да положи грижата на добрия търговец, като и в двата случая установяването на това дали изпълнението по сделката /търговска или не/ е било при полагането на грижата на добрия стопанин, респективно търговец, е факт, релевантен към съществуващото правоотношение и няма самостоятелен характер. По него съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще го съобрази при изследването на всички обективни факти, наведени в процеса както от ищеца, така и от ответника. Изложил е съображения, че това е факт, имащ отношение към изпълнението на задължението по конкретна търговска сделка и от тази гледна точка има правно значение, но не е такъв, който законът допуска да бъде установен чрез самостоятелен иск, включително и чрез инцидентен установителен иск – изложеното в посоченото в жалбата решение № 180/10.08.2015г. по гр.д. № 3837/14 г. на ВКС не променя този извод, тъй като в това решение е дадена дефиниция на грижата на добрия търговец и как следва да се прецени дали длъжникът е изпълнил съобразно нея. Счел е, че като аргумент в полза на изложеното следва да се направи разграничение между правоотношение и факт – факт се дефинира като нещо, което действително е станало, случило се или съществува, а факт с правно значение е този, който е релевантен за дадено гражданско правоотношение и който може да бъде установен в производството относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по реда на чл.124, ал.4, пр.2 от ГПК при условие, че това не е предвидено изрично в закон. От друга страна гражданското правоотношение може да се определи като създадена въз основа на гражданскоправна норма връзка между гражданскоправни субекти, което се поражда от определен юридически факт и се състои от субективни граждански права и правни задължения. Двете дефиниции за факт с правно значение и за гражданско правоотношение разкриват ясно различията между тях. Въведеното в процеса от жалбоподателя, твърдение за неполагането на грижата на добрия търговец от страна на ищеца и третото лице помагач, не може да се определи като правоотношение, тъй като това е факт относим към изпълнението на поетите задължения по вече възникнало гражданско правоотношение, но неговото установяване не е предвидено изрично в закона чрез самостоятелен иск /определение №269/05.06.2015 г. по ч.гр.д. №2472/15 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, определение №111/08.03.2019 г. по ч.гр.д. №903/19 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, определение №167/02.10.2018 г. по ч.гр.д.№3047/18 г. на ВКС, ГК, Второ отделение/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Формулираният от частния касатор първи въпрос, по същество се свежда до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт, като се произнесе и по всички релевирани от страните доводи и възражения, който въпрос обаче не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло – в обжалваното определение са изложени мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение на спорния предмет, след произнасяне по релевантните, с оглед този предмет, възражения на страните.
От друга страна с оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираните от частния касатор втори, трети и четвърти въпроси не са обусловили решаващата воля на съда, а и същите нямат отношение към предмета на произнасяне – относно допустимостта на предявените искове.
Петият от въпросите е обусловил решаващата воля на съда, възприел становище, че въведеното в процеса от жалбоподателя твърдение, за неполагане на грижата на добрия търговец от страна на ищеца и третото лице помагач, не може да се определи като правоотношение, а установяването на това дали изпълнението по сделката /търговска или не/ е било при полагането на грижата на добрия стопанин, респективно търговец, е факт, релевантен към съществуващото правоотношение и няма самостоятелен характер. Спрямо този въпрос обаче не се установява бланкетно поддържаното основание по чл.280, ла.1, т.3 от ГПК. Наличието на това основание следва от обосноваване на необходимостта от произнасяне на касационния съд по правен въпрос, разглеждането, на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респективно при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая съществува непротиворечива и константна практика на ВКС, както относно съдържанието на дължимата грижа при изпълнение на договорните задължения /което изпълнение представлява юридически факт, с който се погасява облигационното правоотношение/ и същността на това законовото изискване /противно на твърденията на частния касатор не съществува изразявано становище, че полагането на дължимата грижа съставлява правоотношение/, така и относно допустимостта на исковете за установяване на факти с правно значение.
В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2853 от 21.08.2019 г. по в.ч.гр.д.№3873/2019 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.