Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 16.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.01.2020 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 4518 /2019 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. Т. в качеството му на особен представител на А. Г. Г. и И. Р. Г. срещу въззивно определение № 2488 от 22.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1409/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено допълнително решение № 1046 /13.03.2019 г. по гр.д. № 7525 /2011 г. по описа на Варненски районен съд в частта, имаща характер на определение, с която е определено допълнително възнаграждение за осъществяване от адв. П. Т. на правна помощ и процесуално представителство във фазата по извършване на делба за разликата над 1 600 лева до пълния присъден с допълнително решение размер от 3 365 лева, и са осъдени Х. Г. и Р. Г. да заплатят на адв. П. Т. допълнително възнаграждение 1 000 лева и са осъдени И. В. и Д. В. да заплатят на адв. П. Т. 600 лева, и в частта, с която е оставена без уважение насрещна частна жалба на частния жалбоподател с вх. № 35363 /17.05.2019 г. за осъждане на Х. Г. и Р. Г. да заплатят сума в размер 2 994.31 лева, представляваща възнаграждение на особен представител.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по искане на адвокат П. Т. за допълване на решението в частта за разноските, като му е определил допълнително възнаграждение за втора фаза на делбата.
Въззивният съд е приел, че след като особен представител на страната може да бъде само адвокат съгласно чл.32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определен с акта за назначаването му, като няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност съдът да определи по-висок размер, тъй като само съдът е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаването, така и служебно осъществяваният контрол за законосъобразно съдопроизводство, позовавайки се на ТР №6 от 2013 г. по т.д. №6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е приел, че при прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът може да намали размера, но не под минимално установения в националното законодателство с оглед създадената практика на съда на Европейския съюз. Въз основа на това въззивният съд е приел, че определеното с допълнителното решение възнаграждение е прекомерно и е определил такова в размер общо от 2 000 лева, от които 1 000 лева следва да бъдат заплатени от Г., а 600 лева (след приспадане на първоначално определеният и внесе депозит от 400 лева) следва да бъдат заплатени от В..
Насрещните страни – съделителите И. П. В. и Д. К. В. оспорват допустимостта, евентуално основателността на частната жалба. Насрещните страни – Х. Л. Г. и Р. Х. Г. не вземат становище.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280,ал. и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на частната жалба поради следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3 ГПК частният жалбоподател извежда правни въпроси, от които, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, обуславящи са уточнените по реда на т. 1 от ТР № 1 /2010 по т.д. 1 /2009 г., на ОСГК на ВКС правни въпроси:
Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение, което се съдържа в допълнително решение по делото (постановено след решението по делото), с което първоинстанционният съд е определил допълнително възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 ГПК? В случай, че произнасянето от въззивния съд по частната жалба срещу първоинстанционното определение е допустимо, дали производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК? В случай, че произнасяне по частна жалба е допустимо, как се определя размерът на възнаграждението на особения представител, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК и дали въззивният съд разполага с правомощие да намали определеното от първоинстанционния съд допълнително възнаграждение?
Доводите за недопустимост, свързани с първия въпрос на особения представител противоречат на собствените му доводи за това, че въззивният съд е следвало да уважи неговата собствена насрещна частна жалба в частта за определяне на допълнителен размер на възнаграждение, платим от насрещните страни, което е възможно само при нейната допустимост (съдържат довод за нейната допустимост).
Доводите, свързани с третия въпрос на особения представител противоречат на собствените му доводи за това, че въззивният съд е имал правомощия да увеличи определеното му възнаграждение, както и на доводите му, че първоинстанционният съд правилно, а значи и допустимо се произнесъл по негово искане с молба от 27.12.2018 г. (л.563) да му определи допълнително възнаграждение в производство за допълване на решението в частта за разноските, направено след постановяване на първоинстанционното решение (на 12.12.2018 г.).
Настоящият състав приема, че няма съмнение, че е допустима частна жалба срещу определение на съда за определяне на допълнително възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 ГПК. По този въпрос има последователна съдебна практика, на която определението на въззивния съд съответства, включително посоченото, (но не представено) от частния жалбоподател определение № 240 от 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4328 /2016 г., на ВКС, II г.о., ВКС, постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК (касационният съд е допуснал до обжалване въззивното определение и го е потвърдил, с което е приел, че първоинстанционното определение може да бъде обжалвано пред въззивен съд, а въззивното – пред касационния съд). Въпросът за определената от въззивния съд правна квалификация на производството (по чл.248 ГПК) не се отнася до неговата допустимост (което е прието и в същото цитирано определение на ВКС).
Към това може да се добави че тази правна квалификация е определена съобразно с посоченото от самия частен жалбоподател (адвокат) в искането му да бъде допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските.
Въпросът как се определя размерът на възнаграждението на особения представител, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК, е разрешен от въззивния съд и от първоинстанционния съд в съответствие с приетото в т.6 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д. 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, на което и двете инстанции са се позовали.
Настоящият състав приема, че няма съмнение и за това, че в производство по частна жалба срещу размера на определено от първоинстанционния съд допълнително възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 ГПК въззивният съд има правомощия да се произнася по законосъобразността на обжалваното определение и да изменя неговия размер – както да го увеличава, така и да го намалява, в случай, че прецени, че частната жалба е основателна и размерът не е определен законосъобразно.
Въпросът дали въззивният съд разполага с правомощие да намали определеното от първоинстанционния съд допълнително възнаграждение се свежда до въпроса дали въззивният съд, който разглежда частна жалба срещу определения размер на възнаграждението, разполага с правомощие да се произнесе по нейната основателност (по въпрос, който представлява съществото на частната жалба), който е разрешен от въззивния съд в съответствие с диспозицията на разпоредбата на чл.278,ал.2 ГПК (Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата), която е съвсем ясна и не се нуждае от тълкуване и е разрешен в съответствие с последователната съдебна практика по приложението на тази разпоредба (всеки път, който въззивният или касационният съд се произнасят по частна жалба и приемат, че обжалваното определение е незаконосъобразно, те решават въпроса по частната жалба).
Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2488 от 22.08.2019 г. по ч. гр.д. № 1409 /2019 г. на Варненски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.