О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 23
гр. София, 17.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№10 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Варна сторидж” ЕООД срещу определение №3198 от 03.10.2019 г. по в.ч.гр.д.№3534/2019 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №1353 от 08.03.2018 г. по т.д.№1589/2017 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за допълване на основание чл.248 от ГПК на определение от 01.11.2017 г. в частта за разноските.
В жалбата се посочва, че определението е неправилно, тъй като срокът за депозиране на молбата по чл.248 от ГПК е започнал да тече не от връчване на определението от 01.11.2017 г., в което липсва произнасяне на съда за прекратяване на производството спрямо „Варна сторидж” ЕООД, а от 13.02.2018 г., когато съдът е прекратил производството спрямо дружеството. В този смисъл и тъй като искането по чл.248 от ГПК е отправено преди 13.02.2018 г., като са представени и доказателства за направени разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК разноски е следвало да бъдат присъдени.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с разясненията, дадени в т.14 и т.1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС: 1. От кой момент започва да тече срокът по чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на определението в частта за разноските, когато страната, по отношение на която е било прекратено производството по делото, е призована за участие в открито заседание по делото, след което съдът се е произнесъл изрично с определение за прекратяване на делото по отношение на тази страна. 2. Ако съдът не се е произнесъл изрично с определение за прекратяване на производството спрямо една от страните по делото и същото е продължило с участие на тази страна, то има ли тя право на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.
Ответникът по частната касационна жалба заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че с определение от 01.11.2017 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото в частта по предявения главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Варна сторидж” ЕООД и „Прима консулт индъстри” ЕООД, че „КТБ“ АД /н/ е собственик на имущество с произход от банката, което към настоящия момент е собственост на ответника „Прима консулт индъстри” ЕООД – 930 740 бр. безналични, обикновени, поименни акции с право на глас , с номинална стойност от 1 лев, представляващи 100% от капитала на „Петролна база – Варна” ЕАД, както и 14 980 080 броя обикновени поименни, налични акции и с право на глас, всяка една с номинал 1 лев, представляващи 100% от капитала на „Петролна база – Петрол Варна” ЕАД. Приел е, че това определение е връчено на страните, като на ответника „Варна сторидж” ЕООД е връчено на 06.11.2017 г. и е влязло в сила на 20.11.2017 г. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските, като в съдебно заседание от 13.02.2018 г. процесуалният представител на „Варна сторидж” ЕООД изрично е заявил, че главния иск, по който това дружество е ответник, е прекратен с определение от 01.11.2017 г. и счита, че не следва да се извършват процесуални действия спрямо дружеството, тъй като то е ответник само по главния иск, затова е поискал допълване на прекратителното определение в частта за разноските, които са поискани още с отговора на исковата молба и за реализирането на които са представени писмени доказателства, ведно със списък по чл.80 от ГПК в същото съдебно заседание. Изразил е становище, че с оглед внасяне на яснота и безспорност в производството, първоинстанционният съд с протоколно определение от 13.02.2018 г., е заличил от списъка на лицата за призоваване „Варна сторидж” ЕООД тъй като производството в частта му по исковете спрямо този ответник е прекратено с влязло в сила определение от 01.11.2017 г.
С оглед изложеното е достигнал до извод, че молбата /искането/ от 13.02.2018 г. за допълване на прекратителното определение от 01.11.2017 г. в частта за разноските е просрочена – искането е направено извън указания в чл.248, ал.1 от ГПК преклузивен срок – в случая срокът за обжалване на определението, който е едноседмичен, тече от уведомяването на страната – 06.11.2017 г. и е изтекъл на 13.11.2017 г.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С формулираните от частния касатор въпроси се предпоставя възприето от въззивния съд становище, че с определението от 01.11.2017 г. първоинстанционният съд не е прекратил производството по делото спрямо „Варна сторидж” ЕООД, а прекратяването е осъществено с протоколното определение от 13.02.2018 г. Такъв извод обаче не е направен в обжалваното определение /а и не може да бъде изведен с оглед данните по делото – волята на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по единствения, предявен срещу частния касатор иск, е ясно изразена в определението от 01.11.2017 г., като с определението от 13.02.2018 г. е постановено единствено заличаване на визираното дружество от списъка за призоваване, но не и прекратяване на вече прекратеното производството спрямо това дружество, както неправилно се поддържа в частната касационна жалба/, респективно посочените въпроси не могат да бъдат счетени за обусловили решаващата воля на съда и по тях, при липсата на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3198 от 03.10.2019 г. по в.ч.гр.д.№3534/2019 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.