1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 22.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 2305 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
И. А. К. чрез адв. М. М. обжалва решение № 143 от 20.06.2019 г. по в.т.д. № 40/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение на Окръжен съд – Велико Търново от 20.06.2019 г. по в.т.д. № 40/2019 г. в частта, с която искът на касатора на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 22.11.2016 г., е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до обжалвания пред въззивния съд размер на предявения иск от 180 000 лв.
Счита, че решението е неправилно по отношение на определения размер на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди счита, че е налице основание за допускане на касационното обжалване, визирано в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради това, че постановеното и обжалваното решение е в противоречие с разрешенията в задължителната и константната практика на Върховния касационен съд, изразена в ППВС № 4/1968 г.; решение № 128 от 01.08.2017 г. по т.д. № 231/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. Сочи, че не били отчетени всички съществени обстоятелства, касаещи размера на търпените вредоносни последици. Излага подробни съображения относно установените факти по делото. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски за касационната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според нея обжалваното решение е очевидно неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Сочи и следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
„Длъжен ли е съдът, прилагайки чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на компактната им оценка.“
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, [населено място], оспорва основателността на депозираната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 20.08.2015 г. И. К. е претърпяла пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е получила тежка телесна повреда, а именно – осакатяване на двата й крака, т.е. пълна липса на активни движения на двата долни крайника, като пасивните движения били минимални, силно ограничени, болезнени и на практика липсвали. Към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, ЗАД „Армеец“ АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност, сключена за лек автомобил „Ауди А6“, с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от И. Д. Ц.. Според въззивния състав, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, релевантни са конкретно установените изживявания на ищеца, възрастта на пострадалия и редица други обстоятелства. Освен това е приел, че следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението, според въззивния съд, трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Апелативният състав приема в своето решение, че към 20.08.2015 година, когато е настъпило пътно-транспортното произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице е 2 000 000 лева (чл. 266, точка 1, буква „а” от Кодекса за застраховането – отм.).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства в първоинстанционното и въззивното производство въззивният съд е приел, че се доказват претърпените от И. А. К. неимуществени вреди, като се установяват уврежданията, получени от жалбоподателя при пътно-транспортното произшествие, станало на 20.08.2015 година, последващите усложнения, които и към момента на устните състезания са налице. Подробно с помощта на вещо лице са установени уврежданията, които са описани, както следва: травматично-хеморагичен шок, причинил разстройство за здравето, временно опасно за живота, до овладяване на анемичния и шоков период, открито счупване на лява бедрена кост, открито счупване на костите на дясна подбедрица (голяма малкопищялна кост), счупване на дясна срамна тазова кост, причинили трайно затруднение в движението на долните крайници, гнойно възпаление на костите и меките тъкани на десен и ляв долен крайник с оформени фистули и тежка анатомична деформация на ляв долен крайник, атрофия и контрактура на мускулите на снагата и долните крайници. Отчетено е ,че в острия период е имало опасност за живота, отчетен е процес от около осем месеца за стабилизиране, установени са вреди от обездвижването, гноен процес , който е опасност за целия организъм и персистира и след острата фаза и може да застраши живота на болната . Срокът на лечение и възстановяване от 8 месеца. Усложненията, настъпили от травмите, липсата на активни движения в двата долни крайника, атрофията на мускулите, пасивните движения, силно ограничени, болезнени и липсващи на практика. Прието е, че отсъствието на активни движения в двата долни крайника и минимални пасивни такива е определено като осакатяване на двата долни крайника, описаните оперативни интервенции и перспективите за развитие, които са неблагоприятни. Установена е трайна инвалидизация с решение на ТЕЛК по ОЗ „МБАЛ „АПвликени“ ЕООД 92 %. Преживените болки и страдания, ужас и шоково състояние, в което е изпаднала, разликата между състоянието й като здрав и деен човек до катастрофата и неподвижността и болките и страданията след това, напредналата възраст, Физическите и емоционални травми, които са изключително негативни, страдания и плача. Подробно са оценени болките и страданията; безпомощното състояние, в което се намира; липсата на каквато и да било перспектива за подобряване на нейния здравословен статус; психическото състояние на отчаяние и безпомощност. Според въззивния съд, с оглед продължителността и интензитета на претърпените от И. А. К. емоционални отрицателни последици в резултат на пътно-транспортното произшествие, нейната възраст и обществено положение, социално-икономическите условия в страната при настъпване на вредите, съдът счита, че следва да се определи обезщетение в размер на 130 000 лева. Апелативният състав поддържа, че не са налице предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от посочения. По делото не се спори, а и от събраните доказателства е установено, че „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД е заплатило на И. А. К. сумата 70 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, която следва да се приспадне от определеното обезщетение. Поради това, въззивният съд е приел, че предявеният от И. А. К. против „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД иск с правно основание чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за понесени неимуществени вреди е основателен и доказан до размер от 60 000 лева. Отчетено е , че първоинстанционният съд е присъдил 20 000 лв и е прието, че следва за отхвърлената част от иска относно сумата от 40 000 лв да се отмени решението и да се присъди сумата от 40 000 лв. Така общо с първоинстанционното решение са присъдени над платените от застрахователя 70 000 лв още 60 000 лв. В останалата част – за сумата над 40 000 лева до обжалвания размер от 180 000 лева претенцията на И. А. К. по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, според въззивния съд е неоснователна и недоказана и именно в тази част се обжалва.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, а възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По отношение на посочения от касатора И. К. въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е дадено разрешение на въпроса за справедливото дължимо обезщетение на увреденото лице, чиито вреди са причинени от пътно-транспортно произшествие, извършено виновно от виновен водач на автомобил, за чийто действия по силата на договор за застраховка отговаря ЗАД „Армеец“ АД, които вреди са се проявили след обезщетяване на първоначално проявените вреди. Съдът изрично е изложил мотиви, че размерът на следващото се обезщетение с оглед момента на увреждането 20.08.2015 г. с оглед претърпените болки и страдания, подробно описани следва да се определи в размер на 130 000 лв и предвид плащането на 70 000 лв от застрахователя на пострадалата, касатор в настоящето производство, е определена сумата за присъждане от 60 000 лв като е отчетено, че в частта относно присъдените 20 000 лв първоинстанционното решение не е обжалвано, са присъдени още 40 000 лв. Счетено е, че за разликата над 130 000 лв до обжалвания размер от 180 000 лв искът е неоснователен като е преценил, че размер от 130 000 лв справедливо ще обезщети понесените от касатора неимуществените вреди. Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил извода на съда относно следващия се размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди, проявили се след присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с предходно съдебно решение. Поради това е налице общото основание за допускане на решението до касационно обжалване. Но в случая липсва допълнителното сочено основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, така както е мотивирано от касатора, противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, изразена в Постановления на Пленума на Върховния касационен съд и константната практика на Върховни касационен съд в посочените от касатора съдебни решения. Въззивният съд, съобразно действителното съдържание на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснено в ППВС 4/68 г. е определил размера на следващото се обезщетение по справедливост. Приел е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението – вид на деянието, начин на причиняване на вредите, характер на увреждането, вид на вредите, физическите страдания и психологическото им преживяване от увреденото лице. Въз основа на събраните доказателства съдът е съобразил всички обективни фактори, които са от значение, за да определи по справедливост обезщетението, не може да се приеме, че не са отчетени всички фактори и не е направена конкретна оценка и преценка в съвкупност.
Въззивният съд е взел предвид механизма, при който е настъпил увреждането, накърняване на здравето с опасност за живота на касатора, болките и страданията, претърпени веднага след пътно-транспортното произшествие и в първите месеци от увреждането, видът и степен на уврежданията, останалите трайни увреждания и след първоначалното възстановяване от около осем месеца. Безпомощното състояние, в което е касаторът, нуждата от обслужване и невъзможността да се движи самостоятелно. Липсата на каквато и да било перспектива за подобряване на здравето й и психическото й състояние на отчаяние и безпомощност. В съответствие с константата практиката на ВКС, въззивният съд е отчел и обществено-икономическите условия в страната по време на проявление на вредите, отразени в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Присъждането на обезщетение в размер, по-малък от претендирания във въззивното производство, е обусловено от отчетеното плащане на сумата от 70 000 лв извън процеса с банково бордеро на „ЦКБ“ АД П 8071756 от 11.07.2016 г. за превод на сумата от 76 733,37 лв от ЗАД „Армеец“ АД на И. К. по сметка при „Банка ДСК“, за което са представени доказателства още в първоинстанционното производство, обсъдени от въззивния съд. Въззивният съд е преценил в съвкупност всички критерии, както и нивата на застрахователно покритие, за да се определи икономическия фактор при определяне на обезщетението по справедливост. Подробният анализ на всички фактори съобразно разясненията в задължителната и константната практика на ВКС, са определили размера на следващото се обезщетение, без да е налице противоречие с посочените разяснения по тълкуването и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. Разликата в обезщетенията, определени в решенията, постановени по реда на чл. 290 от ГПК с определеното обезщетение от въззивния съд в настоящия случай, не може да обоснове приложението на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК доколкото във всяко от решенията съдът въз основа на всички данни по делото, преценени в тяхната съвкупност е определил по размер справедливото обезщетение, преценявайки отново посочените критерии, така както са разяснени в посочената задължителна практика на Върховния касационен съд на Р България. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По отношение на соченото основание по чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че с изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК в редакцията ДВ бр. 86/2017 г. законодателят е предвидил, че въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Настоящият съдебен състав не констатира пороци на въззивното съдебно решение, които да могат да обусловят извод за нищожност на решението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция следва да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим или нищожен, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с акта по същество на подадената касационна жалба. В случая касационният жалбоподател е аргументирал основанието за допускане до касационно обжалване на съдебното решение – очевидна неправилност. „Очевдна неправилност“ като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК е необходимо да произхожда от самото решение, без да се налага проверка на неговата правилност по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Такова решение, което може да се определи, че е очевидно неправилно би било решение, при което законът е приложен в противоположен смисъл или е приложена несъществуваща правна норма или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост вследствие на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая съдът от обжалваното въззивно решение не може да достигне до извод, че е налице соченото основание. Всяка неправилност при която следва да се извърши касационна проверка на обжалваното решение, не може да бъде обсъждана в производството по чл. 288 от ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП на ответника следва да се заплатят разноски в размер на 150 лв., представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 20.06.2019 г. по в.т.дело № 40/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 150 лв, направените разноски пред касационна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: