2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 03.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3856 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К. Х. против решение № 4328/14.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 13254/2018 г. от СГС, ІІ-д състав.
Ответникът не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.
Съдът е приел, че според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Посочено е, че начинът за извършване на дяловото разпределение през процесния период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От заключението на вещото лице по допусната и приета експертиза по делото съдът е приел, че пълният отопляем обем на процесния имот по проект е 220 куб.м. , като за отоплителния период 01.11.2012 г. – 30.04.2013 г. е бил съставен документ за главен отчет от 21.05.2013 г. за 6 броя отоплителни тела, в който е отбелязано, че радиаторите са демонтирани, но липсва съставен протокол за демонтаж, поради което е начислена топлинна енергия в съответствие с чл. 70 и т. 6.5. от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. Прието е за установено, че общо начислената сума по фактури за процесния период е 4200, 22 лв., като след отчитане на изравнителните сметки общото задължение за процесния период е в размер на 5 439, 98 лв. В заключението е посочено още, че технологичните разходи в абонатната станция са били приспаднати и са били изчислявани всеки месец по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. Монтираните в абонатната станция 2 броя топломери са преминали първоначални и последващи метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията. Съдът е приел, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 5439, 98 лв. за доставена топлинна енергия през процесния период, като във въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка с размера на така присъдената сума. Съдът е приел за неоснователно бланкетното оплакване за неправилно разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест, като с определение от 12.07.2017 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, районният съд е извършил надлежно и правилно разпределение на доказателствената тежест съобразно конкретните твърдения на страните. Прието е, че по делото липсват данни, от които може да се заключи, че у ищцовото дружество се намират документи за демонтирането на радиатори в процесното жилище, а и съгласно установеното от вещото лице по СТЕ в документа за главен отчет от 21.05.2013 г. изрично е било отбелязано, че липсва съставен протокол за демонтаж, като ответникът е следвало да установи твърдения от него факт на надлежно изготвяне на протоколи за демонтиране на радиаторите, от който черпи положителни последици за себе си, каквито доказателства той не е ангажирал. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че доставената топлинна енергия представлява непоискана доставка на стоки по смисъла на Закона за защита на потребителите и поради това не се дължи заплащане на услугата. По въпроса за съотношението между разпоредбите на Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите съдът е посочил, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, като те не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставки за допускането на обжалването.
Сочи се въпрос, свързан с несправедливи условия в договор за потребители, като в тази насока се сочи противоречие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 1993 г.
Отговор на така поставения правен въпрос е даден с разрешението по тълкувателно дело № 2/2016 г. ОСГК на ВКС. В последното е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Изложени са съображения за това, че с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост, като за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“.
Горното е прието и от състава на въззивния съд, поради което липсва соченото противоречие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 1993 г.
Твърдението за противоречие с друго решение на СГС, с което съдът се е произнесъл по идентичен казуси, със същите страни, но за друг период, касаторът обосновава с твърдението си възприемане на различна фактическа обстановка по двата спора, относно наличието на радиатори в процесния имот. Този довод касае проверката на фактите по спора, което е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото фактическата обстановка, възприета от съда касае обосноваността на съдебното решение. Същото се отнася и до твърдението за наличието на съдебно решение, с което е налице произнасяне частично за процесния период в друго съдебно производство, доколкото се представят незаверени преписи от съдебни решения, от които не може да се установи със сигурност кои са страните /имената на страните са заличени/, както не може да се направи извод за влизането в сила на същите решения.
Горните изводи се отнасят и до твърденията за недопустимост на решението, и наличието на явна необоснованост /каквото касационно основание не съществува по чл.280 ГПК/. Същите твърдения не обосновават и наличието на очевидна неправилност, което твърдение не е и мотивирано в изложението на касационните основания.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4328/14.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 13254/2018 г. от СГС, ІІ-д състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.