2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 03.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3965 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Еспе енерджи България” АД против решение № 122/27.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 536/2918 г. от състав на АС – Велико Търново.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на окръжен съд.
Съдът е приел, че ищецът твърди нищожност на ипотеката поради липса на реквизити: по чл. 166 ал. 2 от ЗЗД – вписана е единствено върху правото на строеж, но не и върху построената централа и същата не е описана и по чл. 167 ал. 2 от ЗЗД – сумата, за която се учредява ипотеката, не е ясна: в заявлението е посочено, че за целия период сумата е 625 000 евро, но е платена първата вноска от 25 000 лв. С оглед на това, доводите за нищожност на ипотеката, въведени във въззивната жалба (че имотът не е индивидуализиран по площ, местност и съседи), са преклудирани и съдът е приел, че не следва да се обсъждат. За неоснователни се приети твърденията за нищожност на ипотеката, защото същата е вписана само върху правото на строеж, но не и върху построеното. Съдът е приел, че тези доводи противоречат на естеството на правото на строеж, което дава право на този, който го притежава, да построи сграда върху чужда земя и да стане собственик на построеното (чл. 63 ал. 1 от ЗС). С реализиране на правото на строеж съобразно неговите параметри, ипотеката се разпростира върху построеното без да е необходимо допълнително изявление, както е приел и първостепенният съд. Посочено е, че заявлението по чл. 168 ал. 2 от ЗЗД за вписване на законна ипотека съдържа всички данни по чл. 167 ал. 2 от ЗЗД, включително и относно обезпеченото вземане. Тъй като размерът на задължението на суперфициаря към определен период се изчислява конкретно, съдът е приел, че е без правно значение за действителността на ипотеката е посочването на остатъка към датата на вписване на ипотеката. Задължението на суперфициаря е в размер на 625 000 евро за целия период от 25 години и се изпълнява на равни годишни вноски в размер на 25 000 евро. Това е посочено изрично в молбата на кредитора по чл. 168 ал. 2 от ЗЗД поради което съдът е приел за неоснователни доводите в насока на недействителност на законната ипотека в този смисъл. По същите съображения съдът е счел за неоснователен и предявеният при условията на евентуалност иск. Ипотеката е вписана върху правото на строеж и понеже то е реализирано в обема, в който е учредено (построена е ФЕЦ), кредиторът има правото по чл. 173 от ЗЗД да се удовлетвори предпочтително от цената на построената централа, независимо в чия собственост се намира тя, поради което съдът е приел договора за действителен. Посочено е, че при вписване на законна ипотека по чл. 168 ал. 1 т. 1 от ЗЗД не се изисква съгласие на длъжника и самото вписване на ипотеката се извършва по молба на кредитора съгласно ал. 2 на същата норма, поради което съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя относно липсата на такова съгласие.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първи правен въпрос е, разпростира ли се действието на вписана законна ипотека върху учредено право на строеж за обезпечаване на вземане, без да е описан и конкретизиран имотът, върху който се учредява суперфицията, сумата която се обезпечава, падежът на вземането, както и липсата на изрично указания, че ипотеката разпростира своето действие и върху построеното.
Съдът е приел, че е описан и конкретизиран имотът, върху който се учредява суперфицията, сумата която се обезпечава, падежът на вземането, поради което не е приел от правна страна, че при липса на описаните реквизити, договорът е действителен. Фактите по спора, а именно обосноваността на решението в насоката, в която се твърди от касатора не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, а евентуалното й наличие следва да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, при наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Липсата на изрични указания, че ипотеката разпростира своето действие и върху построеното не води до недействителност на законната ипотека, , както е прието и в цитираното от касатора решение от 24.10.2014 г. по гр.д.№ 424/2014 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, където е посочено, че при липса на подобна уговорка, ипотекарния кредитор поема риск от лошо /неосъществимо по принудителен ред/ обезпечение, но този довод не би могъл да доведе до недействителност на ипотеката, в каквато насока са доводите на касатора, поради което така поставен, правният въпрос е неотносим към предмета на спора, очертан от ищеца с исковата молба. В тази насока отговора на този правен въпрос е относим и към втория правен въпрос, относно приложимостта на чл.168 ЗЗД.
Съдът е приел, че доводите за нищожност на ипотеката, въведени във въззивната жалба (че имотът не е индивидуализиран по площ, местност и съседи), са преклудирани и не е формирал правни изводи по основателността им по същество, поради което правният въпрос, поставен от касатора в тази насока е неотносим в настоящото производство, което на първо място изисква произнасяне от съда по правния въпрос.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 18 636 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122/27.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 536/2918 г. от състав на АС – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Еспе енерджи България” АД ЕИК[ЕИК] да заплати на [община] сумата 18 636 /осемнадесет хиляди шестстотин тридесет и шест/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.