О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 04.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1050 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Фонд за гарантиране на влоговете в банките и на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ („КТБ” АД /н/) срещу решение №2809 от 30.11.2018 г. по т.д.№2752/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №448 от 01.03.2018 г. по т.д.№9274/2016 г. на СГС, с което Фонд за гарантиране на влоговете в банките е осъден да заплати на „Детска специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести-Царица Й.“ ЕООД („ДСБПЛРББ-Царица Й.” ЕООД) сумата от 45 437.50 лв., представляваща неизплатена част от гарантирания размер от 196 000 лв. на суми за изплащане по влогове в „КТБ” АД /н/ по договор за комплексно банково обслужване от 07.01.2014 г. по банкова сметка в лева с IBAN: [банкова сметка], както и сумата от 3 707.50 лв., деловодни разноски, като решението е постановено при участието на „КТБ” АД /н/ като трето лице помагач на страната на ответника.
В касационната жалба на ответника по иска – Фонд за гарантиране на влоговете в банките са наведени доводи, че решението е недопустимо, поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка относно допустимостта на иска – наличие на влязло в сила съдебно решение, с което по реда на чл.67, ал.2 от ЗБН е одобрен списък на приетите вземания към „КТБ” АД /н/, по които не са направени възражения по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди наличие на вероятна недопустимост на решението, евентуално – наличие на очевидна неправилност, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото. 2. Правната уредба на ЗОП и особеният режим относно отношенията с банките, уреден с чл.13б, ал.1 от ПРУПДТДДУК, следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат изключения по отношение на дружествата с държавно участие в капитала от императивните правила, уреждащи дейността на банките, във връзка с лихвените проценти по влоговете, установени в чл.57, ал.1 от ЗКИ и чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./. Спрямо първия въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с прямо втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В касационната жалба на третото лице помагач – „КТБ” АД /н/ се поддържа, че решението е недопустимо поради наличие на влязло в сила решение, с което по реда на чл.67, ал.2 от ЗБН е одобрен списък на приетите вземания към „КТБ” АД /н/, по които не са направени възражения по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН. Евентуално са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи наличие на вероятна недопустимост на решението, евентуално – неговата очевидна неправилност, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Изключението, предвидено в чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./, приложимо ли е спрямо всички вложители. 2. В случай, че банка е избрана чрез нарочно проведена процедура по реда на ЗОП, то при предоставянето на привилегировани лихвени и други привилегировани условия, сключеният договор за влог попада ли в хипотезата на чл.5, ал.1, т.1 от ЦГВБ /отм./. 3. Може ли да се удовлетворят от системата за гарантиране на влоговете лица, получили по-високи лихви по влоговете си и други привилегировани условия, които са в отклонение от обявените от банката условия, които е прилагала спрямо всички свои вложители. 4. ЗГВБ /отм./, допуска ли поставяне в привилегировано положение на конкретна група вложители, спрямо всички други вложители.
Фонд за гарантиране на влоговете в банките и третото лице помагач заявяват становище за основателност на касационните жалби.
„ДСБПЛРББ-Царица Й.” ЕООД излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, подадена от третото лице помагач и не заявява становище по касационната жалба на Фонд за гарантиране на влоговете в банките.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за неоснователни, доводите за недопустимост на първоинстанционното решение, поддържани поради наличие на влязло в сила решение на съда по несъстоятелността, с което ищецът е включен като кредитор в списъка на приетите вземания към банката. Посочил е, че в разглеждания случай не са налице предпоставките на чл.299 от ГПК, вр. чл.298, ал.1 от ГПК, изискващи наличие на влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание – претенцията на ищеца е спрямо друг правен субект, различен от обявената в несъстоятелност банка, като е основана на наличие на правоотношение между него и Фонда за гарантиране на влоговете, насочена е към прякото изплащане на пълния гарантиран размер на влога му в обявената в несъстоятелност банка и произтича от специалния Закон за гарантиране на влоговете в банките, докато включването на същото вземане в списъка на приетите вземания е спрямо банката и е подчинено на режима на удовлетворяване на вземанията в откритото спрямо нея производство по несъстоятелност. В този смисъл е счел, че поради липсата на идентичност между страните в инициирания процес и на основанието на претенцията, се предопределя нейната допустимост и се обуславя извод за неоснователност на възражението на това основание, като в случай на уважаването й, за фонда съществува възможност да се суброгира в правата на вложителя с прието вземане. По отношение правилността на решението, на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, като е приел, че с оглед сключването на процесните договори след нарочно проведена процедура по ЗОП, при спазване на наложените към дружествата с държавно участие критерии, предоставените от банката лихвени проценти нямат характера на привилегировани, поради което спрямо процесното вземане е неприложима забраната, предвидена в чл.5 от ЗГВБ /отм./. Изложил е и съображения, че доколкото едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е държавата, отношенията му с банките са подчинени на особен режим, уреден с Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие на капитала, като този режим предвижда, че сключването на договори за финансови услуги с кредитни или финансови институции по смисъла на ЗКИ се осъществява при спазване на Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции, съгласно приложение № 3 към правилника. Посочил е, че според т.2.1 и т.2.2. на Правилата, критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта, която се определя въз основа на комплексна оценка на офертата, съгласно два вида показатели – неколичествени и количествени, като сред първите са надеждност на платформа за интернет банкиране, срок за обслужване на плащанията, развитие на клонова мрежа, сред вторите, с обща относителна тежест в крайната оценка в размер 60 на сто, за групата финансови услуги „Свободни парични средства – депозити” – са предложените лихвени условия /лихвен процент, такси, комисиони/, срочност, обем, валута, условия при предсрочно прекратяване, а за групата финансови услуги „Платежни и свързани услуги” – такси и комисионни и лихвени условия. Установил е, че в т.2.6 е предвидено, че при количествените показатели за основен показател следва да се счита цената на предоставената услуга (лихвени условия, такси и комисиони) с оглед постигането на конкретен финансов ефект, а са предвидени и санкции за органите на управление на дружествата, при констатирано нарушение на посочените правила. Изразил е становище, че в случая и двата процесни договора за комплексно банково обслужване са сключени въз основа на решение на комисията, оценяваща предложените от банките оферти, с което „КТБ” АД е класирана на първо място с най-висок брой точки и е избрана за изпълнител на поръчката в съответствие с обявената методика за оценяване, съобразена в предвидените в Правилника критерии, като с оглед вида на търговското дружество, чийто капитал е държавна собственост и при съобразяване на специфичната нормативна уредба, неспазването, на която води до опорочаване на предвидената в ЗОП процедура, следва да се приеме, че процесните договори са сключени по предвидения в закона ред и съобразно въздигнати от същия критерии, поради което и договорените в тях лихвени условия, не могат да се счетат за привилегировани, в отклонение от обявените от банката условия. За пълнота на изложеното е посочил, че по отношение на други лечебни заведения банката е предоставяла същите лихвени проценти по разплащателните сметки /0.5% на годишна база/ и не е налице допуснато от същата отклонение от обявените лихвени условия. В този смисъл е достигнал до извод, че ищцовото дружество не попада в кръга на субектите, спрямо които е приложима забраната на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./ и че процесното вземане за парична сума по влога на ищцовото дружество попада в обхвата на гаранцията по същия закон, поради което в негова полза е възникнало право да претендира заплащането му от Фонда по реда на чл.4 от с.з. до максимално гарантирания размер, предвид което предявеният иск се явява основателен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не се установява твърдяната от касаторите вероятна недопустимост на решението, като освен изложените от въззивния съд съображения за допустимост на иска, които следва да бъдат споделени, е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл.71, ал.2 от ЗБН, предвижда изрично, че списъкът по чл.67, ал.2 от ЗБН се променя от синдика и в случаите, когато фондът е осъден с влязло в сила решение да заплати на вложител, претендирано от него вземане от влог.
С оглед изложеното касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението не може да бъде допуснато, а тъй като при постановяването на последното не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
От друга страна при постановяване на решението си въззивният е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като в решението е дадено собствено разрешение по предмета на делото, след произнасяне по всички допустими и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената от касатора Фонд за гарантиране на влоговете в банките практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.
Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани от касаторите въпроси. Предвид изложените мотиви за липса в процесния случай на допуснато от „КТБ” АД отклонение от обявените лихвени условия, визираните въпроси, предпоставящи предоставени от банката на ищеца привилегировани лихвени условия /какъвто извод, както бе посочено не е направен/ и в частност, въпросите, свеждащи се до това дали ищцовото дружество попада в кръга на субектите, спрямо които е приложимо изключението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./, не покриват общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като какъвто и отговор да се бъде даден, изводът за основателност на иска не би се променил.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2809 от 30.11.2018 г. по т.д.№2752/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.