1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр.София, 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 74/ 2020 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов” ЕАД, [населено място], срещу определение на Софийски градски съд № 22372 от 30.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 12241/ 2019 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 33246/ 2017 г. и по този начин е върната въззивната жалба на частния жалбоподател срещу постановеното от Софийски районен съд по същото дело решение № 454475/ 19.07.2018 г. поради просрочие.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е взел предвид нито един от доводите за неправилност на първоинстанционното разпореждане, които е изложил пред него. Той твърди, че не е бил в състояние да узнае за постановеното от първоинстанционния съд решение, защото първоначално насроченото заседание било отсрочено поради сигнал за бомба в сградата на съда, а за повторно насроченото заседание той не бил в състояние да се яви поради подаден ползване на разрешен му платен отпуск. Въпреки че бил уведомен за това, първоинстанционният съд не уважил искането за отлагане на делото, провел заседанието, обявил спора за решаване и посочил датата, на която най-късно ще обяви решението си. Процесуалният представител на касатора нямало как да разбере коя е тази дата от сайта на съда и затова научил за постановеното по реда на бързото производство решение едва след като му било връчено. Жалбата срещу него била подадена в законовия срок от момента на връчването и затова не следвало да се приема за просрочена. Въззивното определение, в което се приемало обратното, касаторът моли да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол претендира очевидната му неправилност, без да излага различни от сочените в жалбата съображения.
Ответната страна И. И. С. не взема становище по жалбата.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е установил, че производството по делото било образувано по искова молба на И. И. С. против „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов” ЕАД, предявени били за разглеждане по реда на бързото производство (глава ХХV ГПК) искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ. Първоинстанционният съд разгледал исковете съобразно особените процесуални правила, като провел открито съдебно заседание на 29.06.2018 г. (без присъствието на представител на ответника) и обявил, че ще се произнесе с решение не по-късно от 20.07.2018 г., от която дата ще тече срокът за обжалване. Решението било обявено в регистъра на съда на 19.07.2019 г. и на страните били пратени преписи. Ответникът получил такъв препис на 10.09.2018 г. и подал по пощата въззивна жалба на 19.09.2018 г. Въззивният съд посочил, че тази жалба законосъобразно е върната от първата инстанция на подателя й като просрочена, тъй като срокът за обжалване на постановеното първоинстанционно решение бил изтекъл на 03.08.2018 г. Позовал се на Тълкувателно решение № 12/ 11.03.2013 г. по тълк.д.№ 12/ 2012 г., ОСГК, ВКС, според което производството по глава ХХV ГПК е особено и правилата, предвидени в него, дерогират тези на общия исков процес, включително общото правило относно момента, от който започва да тече срокът за въззивно обжалване. По дела, подлежащи на разглеждане по този ред, изпращането на препис от решението до страната по чл.7 ал.2 ГПК имало само информативен характер и не променяло срока за подаване на жалба. Началният момент, от който започвал да тече този срок, бил датата, посочена в последното по делото заседание, освен ако решението било вписано след датата, обявена на страните от съда или при указан от съда различен срок за обжалване. Въззивният съд посочил, че в процесния случай визираните от тълкувателното решение две изключения не били налице, затова моментът на връчване на препис от решението не бил относим към началото на течението на срока за обжалване. Отхвърлил доводите на касатора, че не е присъствал на заседанието, на което бил обявен срока по чл.315 ал.2 ГПК, като посочил, че за това заседание ответникът бил редовно призован, могъл е да организира процесуалното си представителство, а като не е сторил това, е следвало да проверява за изхода от спора чрез справка в публичния регистър на съдебните решения на Софийски районен съд.
Касационната инстанция не намира основание да допусне обжалването по доводите за очевидна неправилност на въззивното определение. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд не може да проверява съществуват ли пороци на обжалвания пред него съдебен акт, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си твърдения, различни от доводите в самата жалба, които предполагат проверка на фактическите констатации и правните разрешения на въззивния съд за преценка на правилността им. Неправилността не следва от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителна проверка, поради което тя не може да се окачестви като очевидна по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 22372 от 30.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 12241/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: