О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 05.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1094 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Всичко за България” ЕООД срещу решение №126 от 15.01.2019 г. по в.т.д.№5119/2018 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №8419 от 13.12.2017 г. по гр.д.№5501/2015 г. на СГС, с което на основание чл.422, ал.1 от ГПК е признато за установено, че „Майк Вон Ов” ЕООД и А. В. Б. дължат солидарно на „Всичко за България” ЕООД сумата от 46 031.40 лв., ведно със законната лихва от 07.05.2014 г. до окончателното изплащане, задължение по договор за наем, сумата от 4 575.41 лв., лихва за забава за периода 07.05.2014 г. – 28.04.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№23886/2014 г. на СРС, след което въззивният съд е прекратил производството по делото.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е заповед по чл.410 от ГПК, респ. установително решение въз основа на възражение срещу такава заповед, да бъде обезсилено за суми над 25 000 лв. 2. Възможно ли е при издадена заповед по чл.410 от ГПК за суми над 25 000 лв., първата и втората инстанция да уважат предявения иск за сума само в размер на 25 000 лв. 3. На кое правно основание САС императивно сочи, че искът следва да е непременно осъдителен и има ли забрана ищецът да предяви установителен иск. 4. Следва ли въззивният съд да отчете обстоятелството, че СГС е приел за разглеждане осъдителен иск за мораторна лихва. 5. Допустимо ли е да се иска от районен съд частичен размер на заповед по чл.410 от ГПК на задължение с цел съобразяване с местната подсъдност до 25 000 лв. и допустимо ли е размерът над 25 000 лв. до 46 031.40 лв., отново да бъде искан по реда на заповедното производство или за него се прилага единствената възможност за осъдителен иск.
Ответниците по касация – „Майк Вон Ов” ЕООД и А. В. Б. заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, позовавайки се на решение №81 от 20.07.2015 г. по т.д.№1823/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че издадената заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК за парично вземане над 25 000 лева, не е нищожна, а недопустима. Посочил е, че независимо, че заповедта поражда правни последици, заведеният въз основа на нея установителен иск по чл. 422 от ГПК е недопустим, тъй като предмет на този иск, предвид обусловеността му от заповедното производство, могат да бъдат само тези вземания, за които може да бъде издадена съответната заповед за изпълнение, поради което при възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК срещу такава заповед защитата на спорното материално право не може да се осъществи посредством специалния установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, а чрез осъдителен иск за паричното вземане. В този смисъл и тъй като първоинстанционният съд не е съобразил изложеното, е достигнал до извод, че решението на СГС е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси, не са намерили отговор в мотивите на обжалваното решение, респективно не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Дори обаче въпросите да се приемат за обуславящи правната воля на съда, то касаторът не е посочил кое от селективните основания по чл.280, ал.1 – ал.3 от ГПК поддържа, че е налице, а и в случая при постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло със споделяната от настоящия състав практика на ВКС, обективирана в посоченото решение №81 от 20.07.2015 г. по т.д.№1823/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №126 от 15.01.2019 г. по в.т.д.№5119/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.