О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 05.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1079 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Газстрой” АД срещу решение №108 от 11.01.2019 г. по в.т.д.№3542/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №2207 от 10.04.2018 г. по гр.д. №14304/2015 г. на СГС в частта му, с която „Газстрой” АД е осъдено да заплати на М. Г. К. на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.244, ал.7, изр.2 от ТЗ сумата от 36 602.61 лв., възнаграждение по договор за управление от 14.08.2012 г., дължимо за периода от м.02.2013 г. до 18.03.2014 г., ведно със законната лихва от 06.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 419.03 лв., уговорена сума за облекло, съгласно чл.7 от договор за възлагане на управление, ведно със законната лихва от 06.11.2016 г. до окончателното плащане и с която е разпределена отговорността за разноските.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпрос, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Нищожен ли е договор за възлагане на управление на член на Съвета на директорите, подписан от председателя на общото събрание на акционерите в нарушение на чл.244, ал.7 от ТЗ. 2. Нищожна ли е клауза от договор за възлагане на управление, в която се определя възнаграждение на член на СД без решение на ОС на акционерите за определяне на размер на възнаграждението поради противоречие с чл.221, т.5 от ТЗ. 3. Валидира ли нищожен договор за възлагане на управление изявлението на ОС на акционерите за освобождаване от отговорност на член на СД за дейността му по този договор и може ли това изявление да се приравни на изявление за приемане на изпълнението.
Ответникът по касационната жалба – М. Г. К. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, в които е прието: че процесният договор е сключен от името на дружеството от лице, с качество на председател на ОСА; че в договора са обективираните клаузи относно размера на основното и допълнителните възнаграждения на ищцата – член на съвета на директорите; че предвид граматическото и систематично тълкуване на нормата на чл.244, ал.7, изр.ІІ-ро от ТЗ, сключването на договор за управление с ищцата, като член на съвета на директорите, която не е изпълнителен член, е факултативно и договорът не е задължителен елемент от правоотношението й с акционерното дружество; че дори и договорът да е сключен от лице без представителна власт, действията следва да се считат потвърдени по смисъла на чл.301 от ТЗ, доколкото задълженията по този договор са надлежно осчетоводени при ответното дружество; че възнаграждението на ищцата е определено от ОСА, видно от неоспорения протокол от ОСА на ответното дружество от 02.05.2011 г. – на посочената дата ОСА е взело решение: за определяне на възнаграждение на изпълнителния директор от 22 минимални работни заплати за страната, а за членове на съвета на директорите 10 минимални работни заплати за страната, като договореното възнаграждение на члена на съвета на директорите не зависи от никакви условия,включително не е поставено в зависимост от стопанския резултат на дружеството.
Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи, съставът на САС е споделил изводите, направени в решение №150 от 29.05.2015 г. по гр.д. №5272/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, според които договорът за управление на търговско дружество е уреден в ТЗ като формална сделка с писмена форма за валидност и спрямо същия е приложимо правилото на чл.293, ал.3 от ТЗ, предвиждащо, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, а такова неоспорване е налице винаги, когато тя е приемала изпълнение по договора. Посочил е и че тъй като договорът за управление урежда съществуващи правоотношения между търговското дружество и члена на СД, то тези отношения възникват от извършения в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на члена на Съвета на директорите, а основното им съдържание е уредено в закона. Изразил е становище, че в разглеждания случай ответното дружество е приемало изпълнението на договора за управление от страна на ищцата, като за периода на действието му, същата е и освободена от отговорност за действията си като член на Съвета на директорите с решение на общото събрание на акционерите от 28.02.2014 г., поради което същото не може да се позовава на неговата нищожност. Намерил е за неоснователен и довода за приложимост в процесните отношения на клаузата за неотговорност на длъжника, уговорена на чл.5 от договора за възлагане на управление, предвиждаща, че дружеството не гарантира размера на възнаграждението на довереника и не го компенсира при липса на средства в дружеството. Изложил е мотиви, че по своя характер посочената уговорка представлява предварителен отказ от права, чиято валидност законът изрично е изключил по силата на чл.94 от ЗЗД и при съобразяване на императивната разпоредба на чл.81, ал.2 от ЗЗД, съгласно която липсата на парични средства на длъжника за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, възражението за недължимост на претендираните вземания на посоченото основание, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, спрямо формулираните от касатора въпроси не се установява наличие на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, респективно въпросите не се явяват обуславящи правната воля на съда. Както бе посочено въззивният съд е приел, че е налице изрично решение на ОСА за определяне на възнагражденията и на изпълнителните, и на обикновените членове на СД /с втория от въпросите се предпоставя възприемане от съда на точно обратното становище/, както и че сключването на договор за управление с ищцата, като член на съвета на директорите, която не е изпълнителен член, е факултативно и договорът не е задължителен елемент от правоотношението й с акционерното дружество, като дори и да се счете, че процесният договор е сключен от лице без представителна власт и без да е спазена предвидена в ТЗ форма, то с оглед наличието на прието от дружеството изпълнение по договора и с оглед разпоредбата на чл.293, ал3 от ТЗ, ответното дружество не може да се позовава на нищожност. Дори и да се приеме, че първи и трети въпроси са обусловили решаващата воля на съда, то при постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло с разрешенията, дадени в решение №108 от 08.10.2015 г. по т.д.№2263/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №150 от 29.05.2015 г. по гр.д. №5272/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, като посочената, споделяна от настоящия състав практика на ВКС изключва наличие на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното и тъй като при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №108 от 11.01.2019 г. по в.т.д.№3542/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.