Определение №58 от 6.2.2020 по ч.пр. дело №320/320 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 58

гр.София, 06.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 320/ 2020 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. Ц. срещу определение на Габровски окръжен съд № 929 от 01.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 354/ 2019 г., с което е потвърдено разпореждане на Габровски районен съд от 19.09.2019 г. по гр.д.№ 1753/ 2019 г. и по този начин е върната искова молба вх.№ 443/ 05.02.2019 г., подадена от частния жалбоподател против Държавна психиатрична болница – Ловеч, доктор М. М. и доктор И. И. като недопустима, поради липса у ищеца на правен интерес от искането да бъдат задължени ответниците да издадат и предоставят на ищеца документи с определено съдържание.
Жалбоподателят поддържа, че съдебният състав трябвало да си направи отвод вместо да постанови обжалваното определение, тъй като делото засягало интереса на техни колеги от окръжния съд в Габрово. Именно съдии от този съд потвърдили първоинстанционен съдебен акт за настаняване на ищеца без основание за лекуване в болницата – ответник. Освен това оспорва извода на съда, че е обосновал интереса си с бъдещо засягане на правата на трети лица (дъщеря и зет на ищеца), като сочи, че такова засягане вече е налице, а дъщеря му и зет му не могат да се защитят сами. Извежда интерес от установяването и поради това, че ще използва исканите документи в съдебно производство срещу лицата, настанили го без основание на задължително лечение. Поради това жалбоподателят счита иска за допустим и моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането на същото до касационен контрол сочи очевидната му неправилност, като наред с това поставя процесуалноправния въпрос (уточнен от касационната инстанция при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) налице ли е правен интерес от иск за установяване неистинност на документ, удостоверяващ факти, свързани с психичното здраве на ищеца. Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния Габровски районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. К. Ц. против Държавна психиатрична болница – Ловеч, доктор М. М. и доктор И. И.. Предявени са искове с петитум да бъдат преиздадени от болницата – ответник епикриза на ищеца, удостоверение за пребиваване, съдебно-психиатрична експертиза и регистър на ДПБ – Ловеч, като вместо съдържащите се в тях неверни (според ищеца) обстоятелства относно диагноза и форма на лечение бъдат посочени други обстоятелства, които според ищеца са верни. Първоинстанционният съд счел така предявените искове за недопустими и постановил връщане на исковата молба. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд потвърдил връщането. Приел, че ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска с евентуално бъдещо засягане интересите на трети лица (дъщеря и зет), но такъв интерес би бил налице само когато правната сфера на тези лица бъде засегната и то за самите тях. Посочил, че чужди права пред съд не могат да се предявяват, освен от процесуален субституент, какъвто ищецът не е. Посочил също, че правен интерес от иска имало само когато истинността на документа има значение за други правоотношения между ищеца и ответника по иска. Такъв не бил налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения. Като посочил, че ищецът не конкретизира интереса си, а се позовава на общо заявена възможност съдържанието на въпросните документи да окажат влияние върху неговата правна сфера, съдът приел иска за недопустим.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от частния жалбоподател правен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Такава практика касаторът не е посочил и не представя, нито е известна служебно на съдебния състав. Напротив, съгласно установената практика правен интерес от установяване на неистинност на документ е налице, когато документът е релевантен за съществуващи между страните правоотношения. Неистинността се свързва с авторството на документа, а не с удостоверените в него обстоятелства. Ако тези обстоятелства не съответстват на обективната действителност и по някакъв начин това причинява на ищеца вреди, той може да предяви осъдителен иск за обезщетяването им срещу лицето, станало причина за невярното им посочване в документа. Верността на обстоятелствата може да бъде проверявана в производството по осъдителния иск, ако ищцовите твърдения бъдат оспорени. Интерес от самостоятелното предявяване на установителен иск обаче не е налице, още повече ако същият се обосновава с искане за издаване на същите документи при вярно (според ищеца) посочване на някои обстоятелства. Съдът няма правомощия да нареди на страната издаването на документ с определено съдържание.
Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на обжалвания акт. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на същия, може да направи извод за възможната му очевидната му неправилност само от самия него и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят не сочи никакви аргументи за наличие на такъв тежък порок на определението, който да може да се установи от самото него, вън от поставения процесуалноправен въпрос. След като този въпрос е разрешен в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да бъде счетен за очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Габровски окръжен съд № 929 от 01.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 354/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top