О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 73
гр. София, 14.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1147 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Нет сървис” ЕООД срещу решение №22 от 14.01.2019 г. по в.т.д.№230/2018 г. на АС Пловдив. С решение в обжалваната част, след отмяна на решение №432 от 21.08.2017 г. оп т.д.№484/2015 г., е прекратено на основание чл.517, ал.3 от ГПК търговското дружество „Нет сървис” ООД по предявения от Т. Г. П., в качеството му на ЕТ „Нойма – Г. П.” иск.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че изявлението на взискателя до дружеството не е връчено от ЧСИ, респективно, съдружникът не е бил изключен по предвидения в чл.517, ал.3 от ГПК ред, като възприетото в обжалваното решение становище, че тримесечният срок по чл.517, ал.3 от ГПК е започнал да тече от 10.06.2015 г., когато дружеството е узнало за направеното от взискателя изявление и е изтекъл в хода на процеса, е неправилно, а и съдът не е взел предвид, че съдружникът е изключен на основание чл.126, ал.3 от ТЗ поради невнасяне на допълнителна вноска, по заявление от 02.09.2015 г. и едва след вписването на изключването в ТР е могло да се финализира процедурата по чл.517, ал.3 от ГПК. Излагат се и съображения, че дружеството е заплатило дела на съдружника длъжник на 19.02.2019 г.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, свеждащи се до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №77 от 16.06.2012 г. по т.д.№573/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и в решение №101 от 25.06.2012 г. оп т.д.№877/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение: За предпоставките за прекратяване на дружество с ограничена отговорност в хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК и в кой момент настъпва прекратяването на участието на съдружника длъжник в ООД.
Ответникът по касационната жалба – Т. Г. П., в качеството му на ЕТ „Нойма – Г. П.” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Б. Х. К. – съдружник в „Нет сървис” ООД, е длъжник на ищеца, като в полза на кредитора е бил издаден изпълнителен лист от 16.01.2015 г., за сумата от 4 029.66 лв., ведно със законната лихва от 13.01.2015 г. до окончателното изплащане, а въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ищеца взискател е било образувано изпълнително дело №46/2015 г. по описа на ЧСИ. Посочил е, че принудителното изпълнение е започнало с налагането на запор върху дружествените дялове на съдружника-длъжник от капитала на търговското дружество, вписан в Търговския регистър по партидата на ответното дружество на 27.01.2015 г. Изложил е съображения, че след налагането на запора и вписването му по партидата на ответника, ЧСИ е връчил на последния, изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника-длъжник в дружеството, като връчването е било редовно осъществено на 13.02.2015 г. – в тази връзка въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция за опорочаване на процедурата по връчване на изявлението. Изразил е становище, че след изтичането на тримесечният срок, ЧСИ на основание чл.517, ал.3 от ГПК е овластил взискателя да предяви иск пред ОС Пловдив за прекратяване на ответното дружество и тъй като дружеството не е удовлетворило вземането на взискателя, респективно изплатило дела на съдружника, е достигнал до извод, че предпоставките за прекратяване на ответното дружество, предвидени в чл.517,ал.3 от ГПК, са налице. За пълнота на изложението е посочил, че изводът за основателност на иска не се променя, дори и връчването на изявлението на взискателя да се счете за нередовно – ответното дружество е узнало за изявлението най-късно на 10.06.2015 г., когато управителят му е подал молба до ЧСИ, от съдържанието, на която става ясно, че преди тази дата е получил изявлението на взискателя, като тримесечният срок е изтекъл към датата на последното съдебно заседание – 11.04.2017 г., а смисълът на този тримесечен срок е да се даде възможност да се уредят взаимоотношенията между съдружника-длъжник и дружеството, в което той участва, респективно срокът може да изтече и в хода на висящото исково производство, който факт следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният в изложението въпрос е обусловил правната воля на съда, разгледал визираните в разпоредбата на чл.517, ал.3 от ГПК предпоставки и достигнал до извод, че същите са се осъществили. Не се установява обаче наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно формираната в решение №77 от 16.06.2012 г. по т.д.№573/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и в решение №101 от 25.06.2012 г. по т.д.№877/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение практика на касационната инстанция, предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл.517, ал.1 и ал.3 от ТЗ. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело. Принудителното изпълнение, съгласно чл.517, ал.1 от ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника – длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания. След налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление по чл.517, ал.3, изр.1 от ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, като последното настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. При кумулативното наличие на посочените законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска, само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ или че вземането на взискателя е погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. В случая изводите на въззивния съд са в пълно съответствие с даденото разрешение, споделяно изцяло и от настоящия състав, като всъщност касаторът предпоставя възприето от съда становище, че връчването на ответника от ЧСИ на изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника-длъжник в дружеството, не е било редовно осъществено на 13.02.2015 г. Както бе посочено обаче, въззивният съд е приел, че връчването е извършено редовно именно на 13.02.2015 г., респективно развитите съображения, за основателност на иска и при нередовно връчване от ЧСИ на изявлението на посочената дата, представляват единствено евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания краен извод.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №22 от 14.01.2019 г. по в.т.д.№230/2018 г. на АС Пловдив в частта, с която след отмяна на решение №432 от 21.08.2017 г. по т.д.№484/2015 г., е прекратено на основание чл.517, ал.3 от ГПК търговското дружество „Нет сървис” ООД по предявения от Т. Г. П., в качеството му на ЕТ „Нойма – Г. П.” иск.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.