О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 72
гр. София, 14.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1130 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение №18 от 16.01.2019 г. по в.т.д.№482/2018 г. на АС Варна. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №474 от 18.06.2018 г. по т.д.№1688/2017 г. на ОС Варна, в частта, с която на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗО, НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ „Света Марина” ЕАД сумата от 26 299 лв., представляваща стойността на оказаната на здравноосигурени пациенти в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. болнична помощ и вложени медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични процедури, дължими по договор №030811/25.02.2015 г., договор №031895/27.05.2016 г. и договор №032104/27.05.2016 г., ведно със законната лихва от 08.12.2017 г. до окончателното заплащане.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като с оглед разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 от АПК, компетентен да се произнесе по иска е бил административният съд, доколкото се претендират права по административен договор. Евентуално твърди, че решението е очевидно неправилно, като се навеждат доводи, че въззивният съд е нарушил материалния закон, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и е постановил необоснован съдебен акт. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпрос, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Законосъобразно и основателно ли е искането за заплащане на недоговорени суми, представляващи надлимитна дейност по изпълнение на сключените договори между НЗОК и лечебните заведения, по отношение на които има влезли в сила административни актове. 2. Приложението на процедурата от РЗОК по корекция на определените месечни стойности на лечебните заведения, съгласно Правилата административно производство ли е. 3. Мълчаливият отказ на административен орган по смисъла на чл.21 от АПК подлежи ли на съдебен контрол от гражданския съд. 4. Компетентен ли е гражданският съд да се произнася по действията на РЗОК, действаща като административен орган, касаещи прилагането на административно-производствени процедури по АПК. 5. Сключените договори между НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ административни ли са. 6. Кой съд – гражданският или административният следва да разглежда възникналите спорове по тези договори.
Ответникът по касационната жалба – МБАЛ „Света Марина” ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9 от ЗЛЗ и в това си качество е сключил с НЗОК индивидуални договори за оказване на болнична медицинска помощ /БМП/, на основание чл.59 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015 г. /обн. ДВ., бр.6 от 23.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г./. Посочил е, че определянето на финансови рамки /лимити/ за дължимото по договора плащане не противоречи на императивни законови норми – договорното ограничаване на паричната престация на възложителя е в изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране, разпределение и плащане. Изложил е съображения, че принципът на бюджетно финансиране и контрол на медицинската дейност обуславя и съобразяването на месечните лимити със съответния годишен бюджетен закон, като бюджетът на НЗОК за 2016 г. е нормативна база за определяне на плащанията с изпълнителите единствено за периода м. декември 2015 г. – м. ноември 2016 г., а обемът на предвидени плащания за престирана болнична медицинска помощ за м. декември 2016 г. се определя в ЗБНЗОК за 2017 г. Счел е, че в съответствие с предвидените плащания по ЗБНЗОК за 2017 г., с решение НЗОК е приела нови месечни стойности за закупувана болнична медицинска помощ за м.12.2016 г., което е основание за допълнително договаряне чрез сключването на допълнителни споразумения, а отказът от сключването на допълнително споразумение, съставлява основание за прекратяване на индивидуалното договаряне с изпълнителя /чл. 54, ал.3 ЗЗО/ – налице е законодателно предвиден механизъм за обезпечаване на бюджетен закон, което по необходимост води до промяна в съдържанието на облигационната връзка. Изразил е становище, че промяната в месечния лимит, доведена до знанието на изпълнителя през втората половина на отчетния месец, е обстоятелство, което не дерогира законово наложените лимити, но следва да бъде съобразено от съда като релевантно за приложение на чл.16 от Правилата за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК за 2017 г. Посочил е, че законодателното разрешение на проблемите във връзка с лимитираното заплащане на изпълнителите, допуска корекция на предварителните, месечно заложени обем и стойност на медицинската услуга, като при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение №2 към договорите с НЗОК, изпълнителят на БМП подава в сроковете за отчитане писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност за тези случаи. При извършени и отчетени от изпълнителя случаи, извън случаите на спешна диагностика и лечение на пациенти, на стойност надвишаваща определената месечна стойност в приложение №2 към договорите с НЗОК, в писменото уведомление до директора на РЗОК изпълнителят на БМП посочва причините за допускане извършването на такива хоспитализации /чл.16, ал.2 от Правилата/, а на основание чл.14, ал.4 от Правилата, екцесът от месечните лимити се определя въз основа на последно извършената по време дейност. Приел е, че изпълнителят е длъжен да заяви искането за увеличение на месечните стойности в срока за отчитане на дейността, вкл. да конкретизира източника на екцес и в случай, че същият не произтича от оказана спешна медицинска помощ, изпълнителят следва да мотивира извършването на планова хоспитализация, но при всяко положение, искането за закупуване на допълнителна медицински дейности следва да се основава на конкретиката от надлимитни случай. Посочил е, че в случая ищецът е заявил за заплащане процесните суми в срока за отчитане, с изричното отбелязване, че е осъществена надлимитна дейност и същата подлежи на заплащане като „резултат от неправилно разпределение на бюджетните суми от НЗОК за м.декември 2016 г.“, дейността е надлежно индивидуализирана чрез приложени спецификации, като след нарочен отказ от страна на РЗОК, ищецът е предоставил повторно финансово – отчетни документи за заплащане на надлимитна дейност, но документите са повторно върнати на 01.02.2017 г. Достигнал е до извод, че искането за плащане на надлимитните суми, придружено с надлежна спецификация на надлимитните случаи, обективира имплицитно искане за корекция на определените месечни стойности и следва да се квалифицира като искане по чл. 16, ал.2 от Правилата, но ответникът не е предприел действия по анализ на описаните надлимитни случаи /независимо от факта, че съобразно представените спецификации същите са с преобладаващ спешен характер/ и не е навел конкретни възражения за нецелесъобразно и търпящо отлагане хоспитализиране по спецификациите. Отделно е изложил съображения, че промяната в месечните стойности, за която изпълнителят е уведомен през втората половина на м.декември, обективно затруднява бъдещото разчитане както на спешните, така и на плановите приеми, като изпълнителят е следвало да довърши започнати планови лечения, вкл. да престира медицински услуги по вече насрочени такива, следователно – налице са обективни предпоставки, обуславящи приложение на чл. 16 от Правилата. Посочил е и че възложителят не твърди да е предприел и описаните в собствените му Правила действия за установяване на вътрешно-компенсаторни източници за коригиране на месечните стойности – възложителят е задължен да извърши анализ на отчетите на всички изпълнители на БМП по реда на чл.16, ал.3 от Правилата и да удовлетвори допълнителните искания при спазване на критериите по т.1 до 3, а в случай, че допълнителните искания не могат да се удовлетворят чрез неоползотворени средства от други изпълнители на БМП, РЗОК следва да приложи последващите мерки, включващи проверка на цялата отчетена месечна дейност на изпълнителя на БМП, на другите изпълнители на БМП и изготвяне на мотивирано искане до управителя на НЗОК за корекции, вкл. за сметка на утвърдения резерв. Приел е, че насрещните права и задължения по договорите с изпълнители на БМП се осъществяват при условията на равнопоставеност на правните субекти, като на основание чл.80 от ЗЗО споровете по договорите се разглеждат от гражданските съдилища с изключение на случаите на наложени финансови санкции – чл.59, ал.13 от ЗЗО, следователно – отказът на РЗОК не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и подлежи на инцидентен съдебен контрол от гражданските съдилища във връзка и по повод на повдигнат спор за изпълнение по сключен договор с подизпълнител. По претенцията за сумата от 5 794 лв. е изложил съображения, че за случаите на последващо валидиране в отчетната система, екцесът /надлимитната дейност/ следва да се определи въз основа на валидираната дейност, макар и същата да не е последна във времево отношение. В този смисъл и тъй като проверката за посочената медицинска дейност е приключила след крайния срок за предоставяне на месечно известие, случаите са валидирани в информационната система на НЗОК след връчване на протокола, като са прехвърлени към случаите, отчетени над утвърдената на лечебното заведение месечна стойност за м.декември 2016 г. Доколкото обаче основната причина за квалифицирането на дейността като надлимитна е късното приключване на проверката от РЗОК, в момент, когато месечният лимит на лечебното заведение е бил изчерпан, въззивният съд е счел, че това е достатъчно за обосноваване на предпоставките за приложение на чл. 16 от Правилата, а отказът за РЗОК да инициира предвидената процедура за допускане на корекции съставлява виновно договорно неизпълнение. В заключение въззивният съд е достигнал до извод, че престираната медицинска помощ от ищеца има характера на надлимитна дейност, за която възложителят е бил длъжен да инициира процедура по чл. 16 от Правилата и да постанови отказ за заплащане, но само при обективна невъзможност за плащане, съобразно критериите, последователността и механизмите на специалните актове по прилагане на ЗБНЗОК за 2017 г. и тъй като в производството не се твърди и не се установява подобна невъзможност, исковете следва да бъдат уважени.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на §149, ал.4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр.77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./, по приложението на която е създадена и непротиворечива практика на ВКС, съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Даденото във визираната практика разрешение, с което въззивният съд се е съобразил изцяло, е в смисъл, че независимо, че договарянето по договорите по чл.59 от ЗЗО е реализирано по административен ред, което обуславя правното естество на подписания договор като административен по своя характер, то споровете за изпълнение на сключените преди 01.01.2019 г. договори с НЗОК, независимо че притежават характеристиките на административни, следва да бъдат разглеждани по общия исков ред от гражданските съдилища, извод, който следва от разпоредбите на чл.80 от ЗЗО, чл.19ж от АПК и §149, ал.4 от ПЗР на ЗИД на АПК. От друга страна разпоредбата на чл.80 от ЗЗО, предвиждаща, че споровете по изпълнение на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска или на дентална помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж, също е ясна и не се нуждае от тълкуване, като е несъмнено, че същата се отнася за всякакво неизпълнение на договорите /извън актовете по санкциониране/, още повече, че не съществува предвидена процедура за издаване на отказ за заплащане на суми, който да подлежи на обжалване по административен ред. В този смисъл касационно обжалване по поставените от касатора въпроси не може да бъде допуснато – освен, че спрямо тях не се установява поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, то първите три въпроса не са обусловили и правната воля на съда – с тях се предпоставя възприето от съда становище, че отказът на НЗОК да заплати сума представлява индивидуален административен акт, каквото очевидно не е възприемано.
С оглед изложеното не се установява твърдяната вероятна недопустимост на решението и тъй като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №18 от 16.01.2019 г. по в.т.д.№482/2018 г. на АС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №474 от 18.06.2018 г. по т.д.№1688/2017 г. на ОС Варна, в частта, с която на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗО, НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ „Света Марина” ЕАД сумата от 26 299 лв., представляваща стойността на оказаната на здравноосигурени пациенти в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. болнична помощ и вложени медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични процедури, дължими по договор №030811/25.02.2015 г., договор №031895/27.05.2016 г. и договор №032104/27.05.2016 г., ведно със законната лихва от 08.12.2017 г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса БУЛСТАТ121858220 да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина” ЕАД[ЕИК] сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.