1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 14.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3938/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. К. срещу въззивно решение на Сливенски окръжен съд от 05.07.2019 г. по гр.д.№ 315/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 3396/ 2018 г. и по този начин е отхвърлена предявената от касатора против М. Г. С. претенция, квалифицирана по чл.59 ал.9 СК, за изменение на постановените с решение по гр.д.№ 2134/ 2016 г. на Старозагорски районен съд мерки относно упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д. К. и А. К., като упражняването на тези права бъде предоставено на бащата В. К., при когото да бъде определено местоживеенето на децата, а майката М. С. да бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка.
Касаторът моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправен въпрос, който касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: съставлява ли ново обстоятелство, обуславящо изменение на установени мерки относно родителски права, съвкупността от следните факти: обективна невъзможност на упражняващия родителските права в значителни периоди от време да полага грижи за децата; порастването на децата, обуславящо необходимост от създаване на условия за социалното им израстване и разширяването на кръгозора им, ако децата се отглеждат от пълномощник на упражняващия родителските права, който трайно живее с тях в малко населено място; възможностите на неупражняващия родителските права да осигури на децата идентични условия на живот, но в по-развито и по-голямо населено място, осигуряващо социалното им израстване и разширяването на кръгозора им. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, без да излага други съображения в какво тази неправилност се състои.
Ответната страна М. С. оспорва жалбата като поддържа, че по поставения въпрос има трайно установена практика, поради което същият не би могъл да има значение за развитието на правото. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено по реда на чл.272 ГПК, че с решение по гр.д. № 2134/ 2016 г. на Старозагорски районен съд бил прекратен бракът между В. К. и М. С., като упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на бившите съпрузи Д. и А. било предоставено на майката, при която било определено местоживеенето на децата, а на бащата били определени мерки за лични отношения и бил осъден да заплаща месечна издръжка. Отношенията между бившите съпрузи били много лоши, всеки опит от страна на бащата за осъществяване на определения му режим на контакти с децата бил съпроводен с конфликти. При отглеждането на децата майката не създавала рискове за правилното им развитие, налице била силна привързаност между тях. Майката притежавала необходимия родителски капацитет и осигурявала нормални условия за живот. Макар същата да отсъствала от страната в различни периоди от време, това не създавало опасност за развитието на децата, които са били оставяни на грижата на баба си по майчина линия. Децата не желаели да живеят при баща си, а искали да останат в дома на майка си. При тези фактически установявания съдът приел, че няма нови обстоятелства, които да налагат промяна във вече определените мерки на отношения между децата и родителите. По делото не било установено влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, нито подобряване на условията на живот при другия родител. Единствената промяна в сравнение с момента на вземане на мерките се състояла във факта на честите отсъствия на майката от страната, но това не поставяло децата в опасност, тъй като те се отглеждали в това време от бабата по майчина линия при добри битови условия, с осигурени подходящи медицински грижи, посещения на учебни занятия в учебно заведение, където се представяли отлично. Съдът отхвърлил като недоказани твърденията на молителя, че майката се е дезинтересирала от децата, от изслушването им пред съда и от социалния доклад било видно, че те се чувствали обгрижени при майка си и че не желаели да посещават баща си, тъй като там са били оставяни на грижите на баба си по бащина линия. Съдът приел, че не били налице и другите примерно посочени в ППВС № 1/ 1974 г. изменения в обстоятелствата, обуславящи промяна в упражняването на родителските права и намерил, че интересът на децата налага упражняването на родителските права да продължи да се осъществява от майката.
С оглед мотивите на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя обжалваното решение, но няма претендираното от него значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение би имал въпрос, по чието разрешаване няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни или противоречиви закони, когато е необходимо да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща такава. Тези предпоставки не са налице, тъй като по приложението на чл.59 ал.9 СК има трайно установена практика, която не е нужно да се променя или осъвременява и която е съобразена от съда по същество при постановяване на обжалваното решение. При решаване на въпроса относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца при развод съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. (решение № 269/ 31.10.2011 г. по гр.д.№ 1420/ 2010 г., III г.о.). За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в тези съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения релевантни факти или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето. Новите обстоятелства трябва да са довели до влошаване на положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или до възможност за подобряване на положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Затова обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права, отсъства от страната за определени периоди от време поради полагане на труд в друга държава и за тези периоди е предоставил на родителите си отглеждането на детето, не представлява само по себе си основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права върху детето. За да се допусне такова изменение е необходимо да се установи и втората предпоставка за това, а именно, че това обстоятелство се отразява на положението на детето, като води до влошаването му при родителя, който упражнява родителските права или че то би се подобрило, ако родителските права се предоставят на другия родител (решение № 165/ 04.07.2014 г. по гр.д.№ 6469/ 2013 г., ІІІ г.о., решение № 288/ 15.03.2016 г. по гр.д.№ 2640/ 2015 г., ІV г.о. и др.). Затова не е налице претендираното основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Такова основание не е налице и по твърденията за очевидна неправилност на решението. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си твърдения, различни от правния въпрос, който е поставил. Доколкото този въпрос е разрешен в съответствие с установената от Върховния касационен съд практика, постановеното решение не може да се окачестви като очевидно неправилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд от 05.07.2019 г. по гр.д.№ 315/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: