2
определение по гр.д.№ 3320 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3320 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Я. и И. В. Я. срещу решение № III-27 от 09.04.2019 г. по в.гр.д.№ 1557 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 65 от 04.10.2016 г. по гр.д.№ 473 от 2015 г. на Районен съд- Царево, като вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Г. Г. Д. против И. В. Я. и Ц. В. Я. иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост на основание договор за покупко-продажба с нотариален акт № ….. от 02.04. ….. г. на следния недвижим имот: жилище с площ от 72,30 кв.м., описано в нотариалния акт от 02.04. ….. г. като самостоятелен обект с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-55 от 24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящо се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ….. и с адрес на имота: [населено място], [улица], заедно с прилежащото му избено помещение № ….. с площ от 16 кв.м. и 5,592 % ид.ч. от общите части на сградата, което жилище съгласно действащата към момента кадастрална карта на [населено място] представлява самостоятелен обект с идентификатор …., с отразен в актуалната схема на С. адрес на имота: [улица], [жилищен адрес] и е идентично с имота, описан в договор за продажба на жилище по реда на чл.49 от ЗДС, сключен на 26.11.1997 г. между В. Д. Я.- наследодател на ответниците от една страна и Областен управител- Б. от друга страна, съгласно който на бащата на ответниците е продаден държавен жилищен имот в [населено място], [улица], вх. …., ет. …., ап. …., състоящ се от спалня, дневна, кухня, WС, антре, на 72,30 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № ….. с площ 16 кв.м., 5,592 % ид.ч. от общите части на сградата и 5,592 % ид.ч. от правото на строеж.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно – основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочена практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 648 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 915 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.; решение № 270/2014 г. от 28.01.2015 г. по гр.д.№ 7515 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 72 от 10.07.2019 г. по т.д. № 549 от 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о./ по следните въпроси:
1. Има ли основание за ревандикация на конкретен имот, закупен с нотариален акт, по който страните са изразили изрично волята си за закупуването на различен имот и допустимо ли е последващо тълкуване на договор с аргументи извън отношенията на страните ?
2. Как следва да се легитимира собственикът на един имот: с нотариален акт или с други средства ?
3. Допустима ли е ревандикация на имот, когато ищецът посочва в исковата молба един имот, а впоследствие уточнява, че става въпрос за друг имот, но нотариалният акт не е за същия имот ?
4. Когато искът с правно основание чл.108 ЗС е предявен за имот, който не съвпада с имота, владян от ответниците, налице ли е основание за уважаване на иска ?
Приложени са още решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 842 от 02.12.2010 г. по гр.д.№ 2006 от 2009 г. на ВКС, ГК I г.о.
Твърди се също, че решението на Бургаския окръжен съд е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 22.08.2019 г. пълномощникът на ищцата Г. Г. Д. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирани лица /ответници по предявения иск/ и в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост на недвижим имот, с оглед на което решението подлежи на касационно обжалване без значение цената на иска на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд обаче не следва да се допуска по следните съображения: С решение № 106 от 05.10.2018 г. по гр.д.№ 4550 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. е обезсилено решение № VI-33 от 06.04.2017 г. по в.гр.д.№ 2046 от 2016 г. на Бургаски окръжен съд, допълнено по реда на чл.248 ГПК с решение № 769 от 27.09.2017 г. по същото дело, с оглед констатирана от състава на ВКС нередовност на исковата молба: противоречие между обстоятелствената част и петитума. Посочено е, че със заявения петитум на исковата молба ищцата е поискала собственическа защита за недвижим имот, идентифициран съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на населеното място, а в обстоятелствената част на исковата молба се е позовала на придобиване на имот, който според изслушаната съдебно-техническа експертиза не е идентичен с посочения обект по кадастралната карта. Делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване на указанията, дадени от състава на ВКС: да бъдат предприети необходимите процесуални действия за отстраняване на констатираната нередовност в обстоятелствената част и петитума на исковата молба по начин, който позволява безпротиворечиво да се определи предмета на спора.
След връщане на делото на въззивния съд, с определение № V-2003 от 15.10.2018 год. на Бургаския окръжен съд производството по делото е оставено без движение, като на ищцата са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба съобразно решението на ВКС. В дадения й срок ищцата е представила уточнена и вписана искова молба. Съгласно извършеното уточнение, предмет на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е апартамент № …., вх. …., ет. ….. в [населено място], [улица], със застроена площ от 72,30 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение и 5,592 % ид.ч. от общите части на сградата, който апартамент според действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ.Ц., обл.Б., представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. . Към молбата уточнение са представени актуална скица и данъчна оценка на процесния имот. С оглед на това уточнение, въззивният съд е приел, че констатираното в решението на ВКС противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е отстранено.
В решението съдът е приел, че за установяване на собствеността си върху процесния имот, описан в уточнението на исковата молба, ищцата е представила нотариален акт № …., т. …., рег.№ …., нот.д.№ ….. от 02.04. ….. г. В този нотариален акт е посочено, че на 02.04. ….. год. В. М. К. и Л. М. К. са продали на ищцата Г. Г. Д. имота, който е придобит съгласно решението по гр.д.№ 17 от 2009 год. по описа на Районен съд- Царево. Именно това решение, с което е уважен предявеният от праводателката на ищцата В. М. К. срещу ответниците иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, е отразено в нотариалния акт като установяващо правото на собственост на продавачите. Описанието на продадения имот в нотариалния акт № ….. от 02.04. ….. г. е извършено съгласно идентификатора, посочен в решението, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД- ….. . Въззивният съд обаче е приел, съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че това е старият идентификатор на имота, поради което отразяването на процесния имот в нотариалния акт с този идентификатор е некоректно. Тази втора грешка при отразяването на процесния имот с грешен идентификатор /първата според съда е при посочването на този идентификатор в диспозитива на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД /, водела и до трета грешка- в адреса на имота по нотариалния акт, тъй като към момента на сделката през 2012 г., на имот с идентификатор ….. е отговарял имот с други административни характеристики, отразени като „вх. …., ет. …., ап. ….“. Според въззивния съд, тези некоректни отразявания на имота в нотариалния акт, от който ищцата черпи права, създавали усещане за привидна неидентичност на описания в акта имот с този, притежаван от праводателите на ищцата.
На базата на всички събрани по делото доказателства обаче съдът е приел, че идентичността на имота е установена. Независимо от неправилното отразяване на процесния имот със стар идентификационен номер, респективно с грешен административен адрес, в нотариален акт № …., т. …., рег.№ …., нот.д.№ ….. от 02.04. ….. г., идентичността на имота се установявала, както от цитирането в нотариалния акт на акта, от който прехвърлителите черпят правата си /решението по гр.д.№ 17 от 2009 г. на РС- Царево/, така и от останалите съвпадащи характеристики на имота като площ, разпределение, квадратура, прилежащи части.
По тези съображения въззивният съд е приел, че е доказана първата предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск, а именно, че ищцата Г. Г. Д. е собственик на процесния имот на основание договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ….. от 02.04. ….. г. По силата на този договор Г. Д. е придобила собствеността именно върху имота, който наследодателят на ответниците В. Я. е закупил от Държавата по реда на чл.49 от ЗДС; който В. Я. е „продал“ по нищожен договор на праводателката на ищцата В. М. К.; който впоследствие е придобит от праводателката на ищцата В. К. на основание влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД и за който се установило по делото, че към момента на предявяване на иска е заснет в действащата кадастрална карта на [населено място] като имот с идентификатор ….. . Съдът е отбелязал, че по делото не е било спорно, че ответниците владеят имота и е счел, че правното им основание за осъществяваното владение е отпаднало, считано от 24.01.2012 г., когато праводателката на ищцата В. К. е придобила собствеността върху процесния имот на основание влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД. По тези съображения въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е изцяло основателен и доказан и поради това следва да се уважи.
I. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по поставените въпроси: Основният спорен въпрос по делото е бил налице ли е идентичност между имота, предмет на иска по чл.108 ЗС, и имота, владян от ответниците.
1. Първият поставен въпрос /Има ли основание за ревандикация на конкретен имот, закупен с нотариален акт, по който страните са изразили изрично волята си за закупуването на различен имот и допустимо ли е последващо тълкуване на договор с аргументи извън отношенията на страните ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. В обжалваното решение съдът не е приел, че претендираният имот не е идентичен с имота, описан в нотариален акт № ….. от ….. г., на който ищцата основава правата си. Напротив, приел е обратното: че предмет на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № …., т. …., рег.№ …., нот.д.№ ….. от 02.04. ….. г. е именно процесния имот, за който ищцата претендира в уточнението на исковата си молба и който се владее от ответниците. Този извод на въззивния съд е направен въз основа на приетото от него, че е налице грешка при индивидуализирането на имота в нотариалния акт, в който е посочен стария кадастрален идентификатор на имота. Видно от нотариалния акт е и че имотът, предмет на договора, е посочен като идентичен с апартамент № …., вх. …., ет. ….. в [населено място], [улица], със застроена площ от 72,30 кв.м. ведно с прилежащото избено помещение и 5,592% ид.ч., който съвпада с имота, владян от ответниците. След дадените указания за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищцата е посочила актуалния кадастрален идентификатор на имота. Следователно решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до това, че грешката, допусната при индивидуализиране на имота в нотариалния акт, не представлява грешка във волеизявленията на страните (основание за унищожаване на договора), а грешка при отразяване на тяхната воля. Произнасяйки се по въпроса кой точно имот е предмет на договора от 02.04. …… г., съдът не е тълкувал волята на страните извън отношенията им. Поради гореизложеното, доколкото поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил правната му воля, по него не следва да се допуска касационно обжалване.
2. Вторият поставен въпрос /Как следва да се легитимира собственикът на един имот: с нотариален акт или с други средства ?/ е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, според която доказателствата, които ищецът по ревандикационния иск следва да ангажира за доказване на своята материалноправна легитимация, са поставени в зависимост от заявеното основание на иска. В съответствие с практиката на ВКС в обжалваното решение съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик с представения по делото нотариален акт № ….. от 02.04. ….. г. и не е обсъждал въпроса дали в случая тя може да се легитимира като собственик с други средства, тъй като въведеното от нея основание на иска (сключен договор за покупко-продажба на процесния имот) предполага представянето на нотариален акт за тази продажба, какъвто тя е представила още с исковата си молба.
3. Третият поставен въпрос /Допустима ли е ревандикация на имот, когато ищецът посочва в исковата молба един имот, а впоследствие уточнява, че става въпрос за друг имот, но нотариалният акт не е за същия имот ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото е напълно неотносим към конкретното дело, по което е направено допустимо уточнение на иска, съгласно указанията, дадени в решението на ВКС, ГК, II г.о. по гр.д.№ 4550 от 2017 г., и по което е прието за установено, че нотариалният акт, на който ищцата основава правата си, касае именно процесния имот, владян от ответниците.
4. Четвъртият поставен въпрос /Когато искът с правно основание чл.108 ЗС е предявен за имот, който не съвпада с имота, владян от ответниците, налице ли е основание за уважаване на иска ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело, по което е установено, че ответниците владеят именно имота, за който е предявен иска.
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Д. на касаторите, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е било налице основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е неоснователен. В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че искът за ревандикация на недвижим имот има за предмет правото на собственост на ищеца и е допустим и преди да е проведена процедура по изменение на кадастралната карта и регистъра към нея. Провеждането на административна процедура по чл.51, ал.1, т.1 ЗКИР няма обуславящо значение по иска за собственост. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.
III. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд: То не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността и Закона за задълженията и договорите, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК на ответницата по жалбата Г. Г. Д. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-27 от 09.04.2019 г. по в.гр.д.№ 1557 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА И. В. Я. и Ц. В. Я. и двамата с постоянен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплатят на Г. Г. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.