2
определение по гр.д.№ 3030 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 17.02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3030 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Арома“ АД, подадена чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу решение № 1449 от 28.02.2019 г. по гр.д.№ 1346 от 2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-A въззивен състав, с което е отменено решение от 01.04.2013 г. по гр.д.№ 26496 от 2007 г. на Софийския районен съд, 44 състав в частта, с която се отхвърля предявения от Г. А. Ч. и Я. А. Ч. против „Арома“ АД иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и е постановено ново решение за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ по отношение на „Арома“ АД, че Я. А. Ч., В. Ч., К. Ч. К. и Т. Ч. Д. са собственици на следния имот: реално определена част от поземлен имот № …., квартал …., местност „Н.- И.- запад I и II част“ по плана на [населено място], с площ по скица 17 669 кв.м., за част от който е отреден УПИ …..- …..- „За склад за моторни горива“, с площ по скица от 15 650 кв.м., при съседи: УПИ ….. – мелничен комбинат, УПИ ….. -склад за моторни горива, имот пл. № ….. и [улица], която реална част представлява част от бивш имот пл. № …., ПИ № …., с площ 6 169 кв.м., при граници на реалната част: ПИ …., УПИ ….. – …..- „За склад за моторни горива“, УПИ ….. – „За мелничен комбинат“, УПИ …..- ….. – „За склад за моторни горива“, ПИ …., ПИ ….. и ПИ …., с идентификатор ….. .
В частта по разгледаните искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ срещу ответниците „К. П.“ Е. и „У. Б.“ АД и с правно основание чл.108 ЗС срещу „О. България“ О. решението на Софийския градски съд не е обжалвано от тези ответници и в тази част е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС по следните въпроси:
1. В периода от м.март 1992 г. до 22.11.1997 г. може ли да тече срок на придобивна давност по отношение на реституирани имоти по силата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ ?
2. При изтекла в полза на „Арома.“ АД кратка петгодишна придобивна давност в периода 04.12.1991 г.- 04.12.1996 г., допустимо ли е същото юридическо лице да придобие процесния имот на основание петгодишен давностен срок след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ ?
Пълномощникът на касатора твърди и че решението на Софийския градски съд е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като било налице прилагане на закона в неговия противоположен смисъл /в решението въззивният съд приел, че нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не предвижда възможност за придобиване на реституиран имот по кратката придобивна давност в периода от 22.11.1997 г. до 22.11.2002 г./ и тъй като обжалваното решение било постановено в грубо нарушение на правилата на формалната логика.
В писмен отговор от 17.05.2019 г. пълномощникът на ищците Я. А. Ч., В. Ч., К. Ч. К. и Т. Ч. Д.- адв.И. Й. оспорва касационната жалба. Счита, че липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд, а по същество излага съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице /ответник по предявения иск/ и в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на недвижим имот, с оглед на което решението подлежи на касационно обжалване, без значение цената на иска на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението на Софийския градски съд обаче не следва да се допуска по следните съображения: С решение № 151 от 25.01.2018 г. по гр.д.№ 5063 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо гражданско отделение е било отменено решение № 3217 от 20.04.2016 г. по в.гр.д.№ 9061 от 2013 г. на Софийски градския съд. При първоначалното разглеждане на делото от касационната инстанция ВКС е приел, че са били налице всички законови предпоставки за реституция на претендираната от ищците реална част от недвижим имот, поради което спорният имот е бил възстановен на ищците по реда на ЗВСОНИ. Делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, за да бъде обсъдено по същество възражението на ответниците за придобиването на имота по давност. За да постанови решението си при новото разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че възражението на ответника „Арома“ АД за придобиване на имота по давност през периода 04.12.1991 г.- 24.03.2005 г. е неоснователно. Приел е, че срокът на придобивната давност не е текъл, считано от 04.12.1991 г., а започва да тече в полза на ответника „Арома“ АД едва с влизане в сила на 22.11.1997 г. на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Давността, започнала да тече тогава, е прекъсната при условията на чл.116, б.„б“, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС с предявения на 16.11.2007 г. настоящ иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ срещу ответника „Арома“ АД. Посочил е, че изтеклият до този момент срок е недостатъчен за придобиването на имота по давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като е прекъснат преди да изтече на 22.11.2007 г. С оглед изложеното въззивният съд е приел, че ответникът „Арома“ АД не е придобил имота на основание придобивна давност, поради което ищците следва да бъдат признати за собственици на процесния имот спрямо този ответник.
I. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените въпроси:
1. Първият поставен въпрос /В периода от м.март 1992 г. до 22.11.1997 г. може ли да тече срок на придобивна давност по отношение на реституирани имоти по силата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ ?/ е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, включително и с посоченото от касатора Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че с чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ са въведени две правила: че изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Нормата има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност, т.е. в периода до 22.11.1997 г. изтеклата придобивна давност не се зачита. В обжалваното решение въззивният съд по същество е приел същото. Действително, допусната е непрецизност в мотивите, като е посочено, че за реституирани на основание ЗВСОНИ имоти давност не тече до 22.11.1997 г. на основание чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Приетото от съда обаче смислово съответства на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и на практиката на ВКС по приложението на тази разпоредба, тъй като по същество съдът не е зачел изтеклия до 22.11.1997 г. /датата на влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ / срок на давностно владение и е приел, че от тази дата започва да тече нова давност.
2. Вторият поставен въпрос /При изтекла в полза на „Арома“ АД кратка петгодишна придобивна давност в периода 04.12.1991 г.- 04.12.1996 г., допустимо ли е същото юридическо лице да придобие процесния имот на основание петгодишен давностен срок след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е неотносим към конкретното дело, по което не се установява ответникът „Арома“ АД да е установявал добросъвестно владение върху процесния имот, за да може да се позовава на предвидената в чл.79, ал.2 ЗС кратка придобивна давност. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 04.12.1991 г. /когато Държавна фирма „Арома“ е преобразувана в търговско дружество „Арома“ АД/ до 24.02.1992 г. /когато влиза в сила ЗВСОНИ/ „Арома“ АД е бил собственик, а не владелец на процесния имот. След влизане в сила на ЗВСОНИ на 24.02.1992 г., по силата на който правото на собственост върху имота се възстановява на наследниците на бившите собственици /в случая на ищците/, „Арома“ АД остава само владелец на имота. Това негово владение е недобросъвестно, тъй като по сила на ЗВСОНИ е отпаднало правното основание на „Арома“ АД да владее имота: собственик на този имот вече не е „Арома“ АД, а са ищците. След 24.02.1992 г. „Арома “ АД не е установявало владение върху имота на правно основание, което да е годно да го направи собственик. При приватизацията на „Арома“ АД с договора от 12.02.1996 г., чрез продажба на 67 % от акциите на „Арома“ АД на „Астера“ ООД., не се касае за прехвърляне на конкретен недвижим имот и за правоприемство между две юридически лица, а само за смяна на мажоритарния собственик на същото юридическо лице- „Арома“ АД, поради което няма място за приложение на чл.70, ал.1 ЗС: за преценка дали владелецът е придобил имота от несобственик, без да знае, че праводателят му не е бил собственик.
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд в обжалваната част. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
III. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд: То не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗВСОНИ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Неоснователен е доводът на касатора, че решението е очевидно неправилно, тъй като било налице прилагане на закона в неговия противоположен смисъл /в решението въззивният съд приел, че нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не предвижда възможност за придобиване на реституиран имот по кратката придобивна давност в периода от 22.11.1997 г. до 22.11.2002 г./ и тъй като по този въпрос обжалваното решение било постановено в грубо нарушение на правилата на формалната логика. Както бе посочено и по-горе, въззивният съд не е приел, че нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не предвижда въобще възможност за придобиване на имот по кратката придобивна давност в периода от 22.11.1997 г. до 22.11.2002 г. Мотиви в този смисъл в обжалваното решение няма. Въззивният съд не се е произнесъл относно това дали е изтекла кратката давност по чл.79, ал.2 ЗС през периода от 22.11.1997 г. до 22.11.2002 г., тъй като по делото не е било установено „Арома“ АД да е бил добросъвестен владелец на процесния имот, за да може да се позовава на тази кратка придобивна давност.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд в обжалваната му част не следва да се допуска.
Разноски не се претендират от ответниците по жалбата, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1449 от 28.02.2019 г.по гр.д.№ 1346 от 2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-A въззивен състав В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която по същество е уважен предявения от Я. А. Ч., В. Ч., К. Ч. К. и Т. Ч. Д. срещу „Арома“ АД иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./.
В останалата част /по исковете с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявени от Я. А. Ч., В. Ч., К. Ч. К. и Т. Ч. Д. срещу „К. П.“ ЕООД и „У. Б.“ АД и с правно основание чл.108 ЗС срещу „О. България“ ООД./ решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.