1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр.София, 18.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4008/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5165 от 09.07.2019 г. по гр.д.№ 12675/ 2018 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 11925/ 2018 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „Хот арена” ООД, гр. София, иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикация в сайт www.hotarena.net от 20.10.2017 г.
Жалбоподателката повдига като основание за допускане на касационното обжалване правните въпроси: „Освобождава ли се от отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 лицето собственик на сайт, който публикува статия, която е прекопирана от друга медия и очевидно съдържанието на статията съдържа обиди за лицето, за което се отнася?”; „При положение, че различни издатели в много близък интервал от време публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на първия от тях?”; „В кои случаи следва да се ангажира отговорността на издателя и как следва да се определи справедлив размер на обезщетение за репариране на претърпените от адресата вреди?”; „Всеки от издателите ли носи отговорност за вредите и в какъв обем и как следва да се определи справедливия размер обезщетение?”. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално – че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна „Хот арена” ООД оспорва жалбата с доводи, че поставените по реда на чл.280 ал.1 ГПК въпроси не съответстват на фактическите констатации на въззивния съд. Сочи практика на Върховния касационен съд, която счита, че въззивният съд изцяло е съобразил при постановяване на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че в поддържан от ответното дружество сайт www.hotarena.net на 24.10.2017 г. била публикувана статия, в която било посочено, че е препечатана от друго издание (вестник „Т.“). Статията съдържала следните изявления: „Дългия спасил В. Щ. от зависимостта й към белото…“, „…В. Щ. … дължи на Дългия физическото си оцеляване…“, „…По времето, когато се гаджосвала с култовия водещ, блондинката била сериозно затънала в блатото на наркотиците…“, „…Именно двуметровият любител на дамските одежди отворил Щ. на дрогата – започнало се с по някоя цигара марихуана, но само за няколко месеца В. стигнала до промишлени количества кокаин…“. „…От блатото я измъкнал именно С. Т., с когото имали кратка, но ползотворна афера. Дългия бил известен с ненавистта си към всякакви стимуланти и тропнал с крак на младата В. да се вземе в ръце. Заплашил я, че ще я заключи в дома й, ако продължава с наркотичните изцепки. В типичния си авторитарен стил шоуменът без да си поплюва се обръщал към бъдещата писателка с „парцал“ и „мръсна дрога“. Психоатаката му подействала и Щ. решила да сложи живота си в ред. Отказала се от стимулантите…“. По делото било прието като доказателство копие от вестник „Т.“ от 16.10.2017 г., като ищцата не била оспорила обстоятелството, че публикуваната на 24.10.2017 г. на поддържания от ответното дружество сайт статия е изцяло препечатана от предходна статия в този брой на вестник „Т.“. Въззивният съд посочил, че при коректно предадена информация, изхождаща от друга медия, липсва съзнание за оклеветяване, респективно няма основание да се ангажира отговорността на автора, съответно на възложителя. Ако в статията на вестник „Т.“ от 16.10.2017 г. се съдържали клеветнически твърдения, то отговорност за причинените с нея вреди би носил авторът на тази статия, респективно неговия възложител. За тези вреди друго издание, препечатало статията и посочило първоизточника, не може да бъда държано отговорно.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, първият поставен от касатора правен въпрос е необуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че статията съдържа клеветнически, а не обидни твърдения. Затова не е релевантно питането бил ли носил отговорност издател, който препечата очевидно съдържаща обиди статия на друга медия. Разрешението на въззивния съд е в съответствие с установената практика, според която за възпроизвеждане на неверни факти отговаря първоначалният издател, тъй като той е трябвало да провери информацията в съответствие с правилата на добрата журналистическа практика. Издател, препечатал статията с позоваване на източника, не може да бъде държан отговорен за верността на твърденията. Той носи отговорност само ако препечатаната статия е с обидно за адресата съдържание (решения по гр.д.№ 1376/ 2011 г., ІV г.о., ВКС и по гр.д.№ 1251/ 2012 г., ІІІ г.о., ВКС). По същите съображения необуславящ е и въпросът „В кои случаи следва да се ангажира отговорността на издателя и как следва да се определи справедлив размер на обезщетение за репариране на претърпените от адресата вреди?”. Той е формулиран абстрактно, а не във връзка с конкретните разрешения на въззивния съд и не държи сметка за различията, които следват при възпроизвеждане на неверни клеветнически твърдения и при препечатване на обидни за адресата изявления.
Останалите въпроси са обуславящи, но те са разрешени в съответствие, а не в противоречие с установената от Върховния касационен съд практика. Решението по гр.д.№ 1599/ 2009 г. г на ВКС, ІІІ г.о., на което касаторът се позовава, не разрешава по различен начин поставените въпроси. Според даденото с него разрешение не може да се търси отговорност по чл.45 ал.1 ЗЗД от лице, което добросъвестно е предало чужди изявления за конкретни факти и е посочило източника. Същото е приел въззивният съд в обжалваното решение, защото отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия – възложителят отговаря само тогава, когато изпълнителят е осъществил деликт. Ако поведението на съответния изпълнител не съставлява деликт (какъвто е случаят, когато е препечатана статия с неверни твърдения и източникът е посочен), то и възложителят – издател не може да носи отговорност. Определенията на състави на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 2826/ 2017 г. и по гр.д.№ 4593/ 2016 г., на които жалбоподателката също се позовава, не съставляват практика по смисъла чл.280 ал.1 ГПК, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, но и техните мотиви не съдържат изводи, противоположни на направените от въззивния съд. Затова не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Доколкото по обуславящите въпроси има установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, то не е налице и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросите биха имали значение за точното прилагане на закона и развитието на правото само при липса на установена практика или при необходимост съществуващата практика да се осъвремени или промени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5165 от 09.07.2019 г. по гр.д.№ 12675/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: