2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 19.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4315 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. П. против решение от 03.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 4467/2019 г. от ІV”б” състав на СГС.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.
Съдът е приел, че в заповедта е посочено кое от двете основание за прекратяване на трудовото правоотношение е приел работодателят, а именно липсата на необходимото образование, като в мотивите на заповедта е отбелязано, че с длъжностна характеристика е въведено изискване за притежаване на образование, а именно ОКС „бакалавър“/„магистър“ с професионална квалификация „икономист“. Прието е, че въведената на 21.05.2018г. промяна в длъжностната характеристика е „във връзка със задължителни образователни изисквания, на които следва да отговаря служителя за заемане на длъжността „продавач-консултант/супервайзор““, като е посочено, че именно липсата на необходимо образование не осигурява познаване на основните теоретични концепции и практики, което води до ниска ефективност при изпълнение на задължението. Въз основа на горното съдът е приел, че волята на работодателя относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е ясна и непротиворечива, като не буди никакво съмнение, че соченото от него основание е липса на необходимото образование, което съгласно процесната заповед следва да бъде висше икономическо. Прието е, че посочването на причината за извършената промяна в длъжностната характеристика не е изискване, на което следва да отговаря заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради което е и ирелевантно как служителят се е справял със задълженията си в периода предхождащ промяната в длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност. Причината за това е, че работодателят има право да променя изискванията за образование за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като неговата воля е подчинена на суверенната му преценка, която не може да бъде проверявана от съда за това дали е имало обективна необходимост от въвеждане на по-висока образователна степен. Съдът е посочил, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не обхваща преценката за целесъобразност на решението на работодателя, щом с нея не се нарушават императивни правни норми. Съдът е приел, че прекратяването на трудовите договори с всеки от служителите, които не отговарят на новите изисквания за образование, необходимо за заемане на длъжността, може да се извърши последователно във времето, т.е поетапно, като това не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение, като е прието, че ищецът не е ангажирал доказателства с оглед твърденията си за злоупотреба с право, които да оборят презумпцията по чл. 8 от КТ, доколкото не е установено промяната в длъжностната характеристика да е направена единствено с цел прекратяването на трудовия договор на ищеца или заобикаляне на изискванията за подбор.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Сочените правни въпроси са свързани с твърдението на касатора-ищец, за наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ, като се сочат въпроси, длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение на всички служители, които не отговарят на изискването за образование за съответната длъжност и представлява ли злоупотреба с право решението на работодателя кой от служителите да остави на работа и кой не, в контекста на първия поставен правен въпрос.
Работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение, като в този смисъл е трайната практика на ВКС – решение № 192/04.11.2016г. по гр.д.№ 674/2016г., на ВКС, III г.о и решение № 55/16.04.2015г. по гр.д.№ 3086/2014г. на ВКС, IV г.о. В тази решения е прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или се е установен дискриминационен подход. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал.1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. Когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците, които не отговарят на променените изисквания и това може да бъде направено едновременно или последователно по преценка на работодателя. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение.
Горната съдебна практика е съобразена от състава на въззивния съд, поради което не е и налице соченото противоречие, като касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Наличието на очевидна неправилност, като касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК, касаторът обосновава с твърдението си наличие на злоупотреба с право, отговор на който въпрос е даден по-горе, предвид поставените в тази насока правни въпроси.
С оглед изхода на производството пред ВКС, в полза на ответникът по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 4467/2019 г. от ІV”б” състав на СГС.
Осъжда А. В. П. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Летище София” ЕАД су3мата 300/триста/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.