2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 26 февруари 2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3348 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. А. К. и касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 83/28.05.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 175/2019 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 154/06.02.2019 г. по гр. дело № 583/2018 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), е постановено следното: ответната ПРБ е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинения за престъпления по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НК, по които е окончателно оправдан с решение от 12.01.2015 г. по в.н.о.х.д. № 4513/2014 г. на Софийския градски съд (СГС); както и сумата 4 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка със същото наказателно производство; присъдена е и законната лихва върху посочените суми, считано от 12.01.2015 г. до окончателното им плащане; искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.; отхвърлен е и искът за сумата 16 325 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на изгубени и неоткрити в хода на същото наказателно производство, 1 850 бр. боеприпаси, от които 1 800 бр. за ловно оръжие и 50 бр. за боен пистолет „глок“.
Ищецът Б. К. обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а ответната ПРБ – в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди над сумата 10 000 лв. и обезщетението за имуществени вреди в размер 4 200 лв.
При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба на ответната ПРБ е процесуално недопустима в частта ? срещу тази част на въззивното решение, с която е уважен последният иск за сумата 4 200 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на този иск е до 5 000 лв. По тези съображения касационната жалба на ответника следва да се остави без разглеждане в посочената част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част.
Жалбата на ответната ПРБ – в останалата част, както и жалбата на ищеца К. – изцяло, са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащите на касационно обжалване части на въззивното решение. И в двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът не е подал отговор на касационната жалба на ищеца. В подадения от последния отговор, се излагат становище и съображения, че няма основание за допускане на касационното обжалване по жалбата на ответника, както и за неоснователност на същата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) кои са обективно съществуващите в казуса на касатора обстоятелства, определящи размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД и обществения критерий за справедливост, и задължен ли е въззивният съд да обсъди конкретно как те се отнасят към размера на обезщетението; и 2) когато наличието на предмети – веществени доказателства, обявени в определени случаи за забранени за притежание, е единственото основание за образуване на наказателно производство, може ли прокуратурата да се освободи от отговорност за тяхното изгубване в хода на наказателното производство, поради допуснати от самата нея нарушения на правилата на НПК, установени за конкретното действие – претърсване и изземване по чл. 162 и чл. 163 от НПК. Ищецът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил първия от тези въпроси в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 25/01.03.2019 г. по гр. дело № 1367/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 187/03.12.2015 г. по гр. дело № 829/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 310/02.11.2015 г. по гр. дело № 410/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 179/09.01.2019 г. по гр. дело № 4551/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а втория въпрос – в противоречие с решение № 137/18.02.2019 г. по гр. дело № 2957/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 229/30.10.2017 г. по гр. дело № 215/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория правен въпрос касаторът-ищец навежда и допълнитеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответната ПРБ, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта; 2) за наличието на пряка причинна връзка между причинените неимуществени вреди и увреждането; и 3) за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие, както следва: първия въпрос – с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и решение № 5/13.03.2013 г. по гр. дело № 638/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, втория въпрос – с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и третия въпрос – с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице така наведените от страните основания за допускане на касационното обжалване.
Първият правен въпрос в изложението на ищеца – така, както е формулиран от негова страна, изисква обсъждане и преценка на конкретните обстоятелства, установени по настоящото дело, и на тяхното значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което не може да бъде осъществено от касационната инстанция в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Такава преценка за значението на конкретно установените факти по делото относно размера на обезщетението би могла да се осъществи от ВКС едва с решението по чл. 290 от ГПК, но само ако касационното обжалване на въззивното решение бъде допуснато при наличие на основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, каквото общо основание по смисъла на тази разпоредба не съставлява, така формулираният от касатора-ищец въпрос (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Първият правен въпрос в изложението на ответника е неточно и непрецизно формулиран, но уточнен и конкретизиран от съда (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), той се свежда до често поставяния по подобни дела правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка от съда на всички установени по делото, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са от значение като критерии за точното прилагане на принципа на справедливостта. Съдът намира, че това уточнение на въпроса ползва и ищеца, тъй като същият е смисълът и на некоректно формулирания от негова страна въпрос, обсъден по-горе.
Не е налице обаче, наведеното и от двете страни, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по така уточнения правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. По същия е налице трайно установена дългогодишна практика на ВКС, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от страните – т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 25/01.03.2019 г. по гр. дело № 1367/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 187/03.12.2015 г. по гр. дело № 829/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 310/02.11.2015 г. по гр. дело № 410/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 179/09.01.2019 г. по гр. дело № 4551/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 5/13.03.2013 г. по гр. дело № 638/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази трайно установена съдебна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
По настоящото дело въззивният съд е определил размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, не в противоречие както неоснователно поддържат и двете страни, а в съответствие с тази константна практика на ВКС. Апелативният съд е обсъдил тежестта на двете повдигнати срещу ищеца обвинения, по които той е оправдан – за тежки умишлени престъпления по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НК – придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без разрешение. Отчел е значителната продължителност на наказателното преследване срещу него – повече от шест години, както и развитието на наказателното производство, включително оправдаването на ищеца и от двете съдебни инстанции. Съдът е обсъдил всички, конкретно установени със свидетелските показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, неблагоприятни последици, произтекли за ищеца вследствие незаконното обвинение срещу него през този продължителен период от време. В тази връзка съдът е взел предвид, че ищецът е преживявал тежко воденото срещу него наказателно производство, притесненията му от извършваните спрямо него процесуално-следствени действия на фона на чистото му съдебно минало, неблагоприятните последици за бизнеса му и професионалните му контакти, същественото засягане на социалния му живот и на контактите в приятелския му кръг, влошаването на отношенията в семейството му, същественото засягане на начина му на живот и невъзможността през целия период да упражнява хобито си на ловец. Обсъдил е установените и с експертното заключение, депресивни настроения у ищеца, чувство на отчужденост и изолация, както и за несигурност в личен план и накърнено чувство на достойнство, появилите се поведенчески и мотивационни промени – намалялата активност за работа и появилите се злоупотреба с алкохол и тревожност, довела до болезнени преживявания и препятствала адаптацията му към средата, както и че според експертизата тези отклонения са в резултат от, т.е. – в причинна връзка с незаконното обвинение и воденото срещу ищеца наказателно производство, а също от друга страна – и че към момента те вече са преодолени от ищеца. Съдът е взел предвид и че спрямо ищеца не са вземани тежки мерки за неотклонение, а само подписка; както и че по делото няма медицинска документация и не се установява и от експертизата, твърдяната от него тежка депресия, прием на лекарства и силно влошаване на здравословното му състояние. Наред с това, в мотивите си въззивният съд и изрично е изложил и споделил, възприетите в цитираната по-горе практика на ВКС, принципни съображения при разрешаването на поставения правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Видно от гореизложеното, въззивният съд е присъдил процесното обезщетение само за тези неимуществени вреди, за които е приел, че е налице причинна връзка с незаконното наказателно преследване срещу ищеца, като е изложил и съображенията си за това в мотивите към обжалваното решение. По този начин, и останалите два правни въпроса, формулирани в изложението на ответника, са разрешени от ПАС в съответствие, а не в противоречие с посочената от ответника задължителна практика на ВКС – т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
За да отхвърли иска за сумата 16 325 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на иззети от ищеца, но изгубени и неоткрити в хода на процесното наказателно производство боеприпаси – патрони, апелативният съд на първо място е изтъкнал, че в тежест на ищеца е при условията на пълно главно доказване да установи, че е понесъл такива вреди, както и тяхната стойност. Въззивният съд е приел, че от страна на ищеца по делото не е доказано да са му отнети, твърдените и описани от него по количество, вид и калибър процесни боеприпаси, като в тази връзка съдът е обсъдил, посочените от ищеца доказателства – материалите по процесното наказателното дело. Установил, че в протокола за претърсване и изземване е описано, че от дома на ищеца са иззети десетки броя кутии с различни по вид и калибър боеприпаси, но без да е посочено конкретно, колко броя са самите боеприпаси и от какъв калибър са те; приел е, че и експертизите в наказателното производство по същия начин не доказват вида и количествата на иззетите от ищеца боеприпаси. Съдът е приел и че извършената оценка от съдебно-техническата експертиза по настоящото гражданско дело, е дала стойностно изражение, но също не установява какво е иззето от ищеца.
Видно от гореизложеното, въззивният съд е основал съображенията си за отхвърлянето на този иск за обезщетение за имуществени вреди, на извършената от него преценка на доказателствата по делото и на правилата за разпределението на доказателствената тежест в гражданското съдопроизводство, която в случая е за ищеца. По никакъв начин апелативният не е обсъждал „освобождаване от отговорност“ на ответната ПРБ, а още по-малко – „поради допуснати от самата нея нарушения на правилата на НПК, установени за конкретното действие – претърсване и изземване по чл. 162 и чл. 163 от НПК“, каквато е постановката на втория правен въпрос, формулиран в изложението на ищеца. С оглед на това, този правен въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което не е необходимо и е безпредметно обсъждането на наведените във връзка с него допълнителни основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване – по отношение на подлежащата на такова обжалване част от въззивното решение, не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК; съдът не намира основание и за служебно допускане на касационното обжалване в хипотезите по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Разноски за настоящото производство пред ВКС се претендират единствено с касационната жалба на ищеца, като предвид недопускането на касационното обжалване и по нея, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 83/28.05.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 175/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, – в частта, с която е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди за сумата 4 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума; и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. дело № 3348/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 83/28.05.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 175/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, същият иск е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 100 000 лв. и е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди за сумата 16 325 лв.
В останалата част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, въззивното решение не е обжалвано.
Разноски за производството пред настоящата инстанция не се присъждат.
Определението – в частта, с която едната касационна жалба частично се оставя без разглеждане и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: