2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 27.2.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 660 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. И. против определение № 1813/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1050/2019 г. от състав на ОС- Плевен.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е приел, че правилно е върната въззивната жалба против постановеното първоинстанционно решение, тъй като е просрочена, предвид обстоятелството, че след като в последното открито съдебно заседание съдът е обявил датата, на която ще обяви своето решение и то е обявено на същата дата, срокът за обжалване тече от тази дата, а не от последващо съобщение, с което на страната е връчен препис от решението.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, когато решението на съда не е обявено на сайта на съда на посочената от него дата, а решението е връчено на последваща дата, от кога тече срока за обжалване на решението.
Във въззивната жалба липсват доводи относно липсата на обявяване на сайта на съда на решението на датата, посочена в последното съдебно заседание по делото, поради което този въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд, респ. не следва да е относим и към производството по допустимост на касационното обжалване, тъй като в това производство следва да се обсъждат правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд или е имал процесуалното задължение да се произнесе, ако е поставен този процисеално правен въпрос. Този довод се прави едва с касационната частна жалба, поради което не следва да се обсъжда и на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
За пълнота следва да се отбележи, че по въпроса за срока на обжалване на решение, за което съдът е посочил конкретна дата на обявяване и тази дата е спазена от съда е налице трайна съдебна практика, съгласно която срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. В този смисъл е тълкуването, дадено с т.р.№ 12/2013 г. по т.д.№ 12/2012 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай съдът е изпратил съобщение с препис от решението, но в него е посочено, че решението може да се обжалва така, както е посочено в решението, т.е. от датата на обявяването му.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1813/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1050/2019 г. от състав на ОС- Плевен.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.