ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
София, 27. февруари 2020 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4218 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 383/07.08.2019 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 602/2019, с което е потвърдено решение № 637/07.05.2019 на Великотърновския районен съд по гр. д. № 235/2019, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване незаконността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Р. Д. К., представляван от адв. К. Л. от ВТАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и по-специално необходимо ли е от нейното съдържание работникът или служителят да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, така че да може евентуално да организира съдебната си защита, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата „Краси“ ЕООД, представляван от адв. Н. В. от ВТАК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „кантарджия“ и със заповед № 181106/26.11.2018 трудовото правоотношение е прекратено, считано от 04.12.2018 г., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че не е изпълнил задълженията си по трудов договор и длъжностна характеристика и е допуснал влизането, натоварването и излизането на превозно средство – товарен автомобил марка „Ивеко“ нерегламентирано, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ. Съгласно длъжностната му характеристика ищецът е трябвало да следи за количеството и качеството на доставените и експедирани зърнени храни; да извършва тегленето на транспортните средства при доставка на стоки и продажба на продукция; да води отчетната документация и необходимите дневници при приемането на стоки и продажба на продукция; да извършва контрол на влизането и приемането за теглене на транспортни средства; да организира товаро-разтоварната дейност, оформя първичната документация и др. При изпълнение на функциите си той е бил подчинен на ръководителя на предприятието, на ръководителите на отделните звена и на отдел продажби, като носел материална отговорност във връзка с обработването на товарите и отчетническа отговорност за водената от него документация. Бил запознат и с Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието към датата на възникване на трудовото правоотношение. Съгласно показанията, преценени по реда на чл. 172 ГПК, на разпитания по делото свидетел (пълномощник на ответното дружество), който след като е констатирал липса на зърно от силозите на зърнобазата, решил да извърши наблюдение през нощта на 11. срещу 12. ноември 2018 г., като за целта се снабдил с бинокъл и уред за нощно виждане и се скрил в близост до входа на зърнобазата (която нямала ограждения, ограничаващи достъпа, нито охрана) и около полунощ свидетелят лично възприел как на територията зърнобазата влиза бус марка „Ивеко“ с русенка регистрация и достига до третия силоз, както и ищецът, който е бил на смяна отваря механизма за товарна дейност на силоза и в рамките на около три минути бусът е натоварен със слънчоглед, след което, без да минава през кантара, автомобилът тръгнал да напуска базата. Свидетелят подал сигнал на телефон 112 и след кратко време на място пристигнали полицейски служители, които спрели буса. Установено било, че въпросният автомобил не фигурира в наряда за подлежащите на товарене автомобили за този ден. По случая било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК. Като неоснователно е прието възражението на ищеца за противоречие на показанията на свидетеля с останалите гласни доказателства, поради заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, тъй като другият свидетелят К. е работил при ответника четири месеца преди процесния случай, а показанията на свидетеля А. са еднопосочни с изнесените от свидетеля К. факти. В писмените си обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ ищецът е посочил, че няма обяснения за случая. Въззивният съд е приел, че процесната заповед е мотивирана, като ответникът по ясен и разбираем начин е описал допуснатото от ищеца нарушение на трудовите задълженията (макар в заповедта да не е посочена изрично конкретна дата на извършване на нарушението, каквото възражение е направил ищеца, съдът е приел, че в нея е посочено, че се издава по повод на подаден сигнал до полицейското управление в [населено място] на 12.11.2018 г., а в искането на писмени обяснения, получено от ищеца на 17.11.2018 г. подробно е описано нарушението, във връзка с което се искат обяснения, включително и датата на извършването му). Изложени са съображения, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. Не е прието и възражението на ищеца, че с процесната заповед му е наложено наказание за нарушение, за което не са му били искани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, доколкото посоченото в заповедта, че с поведението си ищецът е застрашил живота, здравето и изпълнението на трудовите задължения на останалите работници и служители, не представлява отделно нарушение, за да бъдат искани обяснения за него, тъй като същото се явява последица от допускането на нерегламентирано навлизане на автомобил на територията на зърнобазата. Въззвният съд е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е определено при спазване изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ, като са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. Прието е, че ищецът безспорно е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, като без разпореждане от ръководен орган и в нарушение на установения в предприятието ред, без да извърши теглене при влизане и при излизане от зърнобазата и без да издаде съответните документи и да направи надлежни отбелязвания, самоволно е натоварил на товарен автомобил слънчоглед, собственост на ответника, а с извършените от него действия е увредил предприятието, тъй като са довели до намаляване на съхраняваната в зърнобазата продукция. Възражението за липса на портал и ограждения в зърнобазата, е прието за неотносимо, тъй като съгласно длъжностната характеристика задълженията на ищеца включват осъществяване на контрол върху количеството на експредираните зърнени храни, контрол на влизането и приемането за теглене на транспортни средства, организация на товаро-разтоварната дейност и оформяне на отчетна документация, без значение дали съществуват писмени правила по отношение осъществяване на дейност по контрол извън кантара. Като несвоевременно е прието възражението за липсата на доказателства кой служител, кога и на каква смяна е бил през въпросната вечер и че друг е бил кантарджията на смяна, доколкото в исковата молба липсват подобни твърдения, такива са направени едва в писмена защита в първоинстанционното производство. В заключение въззивният съд е приел, че е налице нарушение на основни трудови задължения на работника във връзка с осъществяваната от него контролна функция по отношение на товаро-разтоварната дейност и количеството на доставяните и експедирани зърнени храни, както и отчитането им със съставяне на съответните документи; нарушението е извършено по време на нощно дежурство, когато вероятността да бъде установено е по-ниска, а поради големите количества съхранявана продукция в силозите на зърнобазата и с оглед на липсата на попълнени отчетни документи, последващото установяване на нарушението би било затруднено. При определяне на наказанието ответникът е съобразил липсата на наложени други дисциплинарни наказания, но тежестта на нарушението и обстоятелства, при които то е осъществено, както и липсата на критично отношение към извършеното са достатъчни да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите). Нито в искането на обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени (вж. решение № 177/11.07.2012 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 193/2011 г.; решение № 66/25.03.2016 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 3298/2015; решение № 722/3.01.2011, ВКС, IV ГО по гр. д. № 518/2009; решение № 676/12.10.2010, ВКС, IV ГО по гр. д. № 999/2009, ВКС, IV ГО, решение № 379/24.06.2010, ВКС, IV ГО по гр. д. № 410/2009 и др.).
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 383/07.08.2019 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 602/2019.
ОСЪЖДА Р. Д. К. от [населено място] да заплати на „Краси“ ЕООД, София сумата 600 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.