2
определение по гр.д.№ 3539 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 04.03. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3539 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М. 77“ Е. срещу решение № 37 от 07.06.2019 г. по в.гр.д.№ 112 от 2019 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвъредно решение № 3 от 01.02.2019 г. по гр.д.№ 1641 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения от „М. 77“ Е. срещу П. И. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: сграда с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-46 от 18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находяща се на адрес: [населено място], [улица], със застроена площ от 66 кв.м. и предназначение сграда за обществено хранене, състояща се от антре, зала за хранене, топла кухня с барплот, мазе от 55 кв.м. и открита тераса, в която сграда има един самостоятелен обект- ресторант градина с идентификатор ….. с площ на първо ниво 55 кв.м. и на второ ниво 114 кв.м., ведно с прилежащата към обекта открита тераса с площ от 49 кв.м.
Пълномощникът на касатора твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора практика на ВКС по следните въпроси:
1. Може ли съдът да тълкува волята на страните по ипотечния договор, предвид формалния характер на договора за ипотека и липсата на изрична законова разпоредба в този смисъл ?
2. Представляват ли актуалните скици, одобрени съгласно заповед на Изпълнителния директор на АК официални документи ? Длъжен ли е съдът да се съобразява с тяхната доказателствена сила в случай, че тя не е била оборена ? Представляват ли актуалните скици, издадени съгласно кадастралните скици и схеми от АК, задължителен елемент за индивидуализацията на имота, ако заповедта за одобряването им е приета преди учредяването на ипотеката ?
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните ? Освобождава ли препращането към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл.272 ГПК, въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба ?
4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност или само тези, на които основава решението ?
5. Следва ли съдът да кредитира заключението на вещите лица, без да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото ? Ползва ли се съдебната експертиза с приоритет пред останалите доказателства ?
6. Следва ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата, при наведени от страната оплаквания за необоснованост и неяснота на констатациите на вещите лица ?
7. Може ли съдът да обсъжда или да основава решението си на заключения на вещи лица, събрани в други производства, а не по конкретното дело, без да е налице предпоставката на чл.232 от ГПК ? Следва ли вещото лице да обосновава фактите, въз основа на които е направило своите изводи, или е достатъчно само да формулира изводите си ?
Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
8. Ще произведе ли правно действие върху съществуваща към датата на учредяване на ипотеката сграда, ипотеката върху съществуващата вече сграда с различна площ и предназначение, заемала частично площта на новата сграда, ако воля за това не е изрично обективирана в ипотечния акт, и без това да се отрази на изискванията за тъждество на имота и за специалност на на ипотеката ?
Независимо от горното се твърди, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като съдържа вътрешно противоречащи си изводи на съда относно тъждеството на ипотекираните имоти.
В писмен отговор от 12.09.2019 г. ответникът по жалбата П. И. М. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от „М. 77“ Е. срещу П. И. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за сграда с идентификатор 51500.501.163.2 по кадастралната карта на [населено място] от 2006 г., въззивният съд е приел, че сградата с идентификатор ….. и част от двуетажната сграда с идентификатор ….. заедно представляват ресторант. Съгласно представеното решение № 29 от 13.02.1997 г. по делбено дело № 225 от 1996 г. на Районен съд- Несебър и нотариален акт № ….. от 04.05. ….. г., този ресторант е бил собственост на Т. Д. и Г. Д..
Приел е, че нотариалният акт № ….. от 29.03. ….. г. за учредяване на договорна ипотека обхваща построените в имот с идентификатор ….. жилищна сграда и преустроена в заведение лятна кухня. Според съда, този негов извод се потвърждава и от молбата за жилищен кредит /находяща се на лист 80 от делото на първоинстанционния съд/, в която кредитополучателите са заявили, че за обезпечение на кредита предлагат недвижим имот- къща с ресторант в [населено място], [улица]. Оценката на така предложения за обезпечение имот също обхващала ресторанта в неговата цялост и неделимост, изграден по строително разрешение № 174 от 15.10.2002 г. и въведен в експлоатация пред 2003 г. Освен това, в нотариалния акт за ипотека жилищната сграда била описана с безспорна идентификация- ….. , а само преустроената в заведение за хранене лятна кухня е посочена с грешен идентификатор ….., вместо …… Сгрешеният идентификатор съответсвал на сградата в северната част на поземления имот, представляваща „постройка на допълващо застрояване“ по кадастралната карта, която е била имот на трети лица. Съдът е приел, че въпросната грешка не се отразява на действителността на учредената ипотека, тъй като както в молбата за учредяване на ипотеката, така и в актовете /нотариалните и строителни книжа, анализирани от ескпертизата/, сочещи за волята на ипотекарните длъжници, не съществува неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот, представляващ къща с ресторант, обхващащ част от къщата с идентификатор ….. и пристройката с идентификатор ….. /последната изградена след разрешено и извършено през 2003 г. преустройство на бивша допълваща постройка-лятна кухня/. Тоест, не били налице основанията на чл.170 ЗЗД за недействителност на ипотеката.
На следващо място, съдът е приел, че издаденият по-късно констативен нотариален акт № ….. от 14.01. ….. г. за собственост на М. Д. за сградата с идентификатор ….., нотариален акт № ….. от 22.04. ….. г. и нотариален акт № ….. от 22.05. ….. г., на който ищцовото дружество основава правата си, касаят изцяло обхванатия от нотариалния акт за ипотека № ….. от 29.03. ….. г. имот.
Поради това и тъй като ищцовото дружество е закупило имота след вписване на ипотеката от 2007 г., то неговите права са непротивопоставими на ипотекарния кредитор „Банка Д.“ ЕАД. Съгласно чл.173, ал.1 ЗЗД, кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Никакви подлежащи на вписване актове на разпореждане с ипотекирания имот, вписани след договора за ипотека, не могат да бъдат противопоставени на кредотора по договора за ипотека.
Предвид на това съдът е приел за надлежно проведено принудителното изпълнение по изп.д.№ 490 от 2014 г. на ЧСИ Р.С., образувано по искане на ипотекарния кредитор „Банка Д.“ ЕАД, заместена по-късно от ответника П. И. М., придобил права по обезпеченото вземане с договор за цесия с банката. Насоченото изпълнение върху ипотекирания имот и извършената публична продан, приключила с постановление за възлагане на имота в полза на П. М., са редовни и имат действие спрямо ищцовото дружество, закупило имота след вписване на ипотеката. Ответникът П. М. е придобил право на собственост върху имота на основание приключилата с влязло в сила постановление за възлагане публична продан.
Не на последно място, въззивният съд е приел за неоснователно позоваването на ищцовото дружество на изтекла придобивна давност, с оглед осъществено от праводателката му М. Д. давностно владение през периода от 2001 г. до 2014 г., тъй като не било доказано, че М. Д. е упражнявала фактическа власт върху имота пред посочения период от време с намерение за своене. Издадените на Т. Д. и Г. Д. разрешение за строеж от 15.10.2002 г. и разрешение за ползване на строежа от 08.04.2003 г., а така също и участието на Т. Д. и Г. Д., наред с М. Д., в учредяването на договорната ипотека като ипотекарни кредитори по нотариалния акт от 29.03.2007 г., сочели на знание у М. Д. за правата на собственост на Т. Д. и Г. Д. върху имота, за признание на тези техни права от М. Д. към посочените дати /15.10.2002 г., 08.04.2003 г. и 29.03.2007 г./ и за липса на осъществявано от нея държане на имота като свой.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението поради следното:
1. По първия поставен правен въпрос /Може ли съдът да тълкува волята на страните по ипотечния договор, предвид формалния характер на договора за ипотека и липсата на изрична законова разпоредба в този смисъл ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС. В посоченото от касатора решение № 140 от 10.09.2012 г. по т.д.№ 329 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. не е прието, че съдът не може да тълкува волята на страните по ипотечния договор, а че определеността на обезпеченото вземане и тъждеството на имота, която чл.170 ЗЗД изисква като условие за действителност на учредената ипотека, не следва да се считат нарушени само поради непосочване на границите на имота, щом признаците, с които е извършена индивидуализацията на същия, са достатъчни за определяне на пространствените предели на правото на собственост. Напълно в съответствие с това решение на ВКС в обжалваното решение е прието, че в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от 29.03.2007 г. ипотекираният имот е достатъчно точно индивидуализиран, така че не съществува неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот и съответно не е налице основанието на чл.170 ЗЗД за недействителност на ипотеката. Допуснатата в нотариалния акт грешка в идентификатора на част от имота /посочването на имот с идентификатор ….., вместо имот с идентификатор …../ не се отразява на действителността на учредената ипотека, тъй като както в молбата за учредяване на ипотеката, така и в актовете /нотариалните и строителни книжа, анализирани от ескпертизата/, сочещи за волята на ипотекарните длъжници, не съществува съмнение кой е обекта на ипотеката, а именно: къща с ресторант, обхващащ част от къщата с идентификатор ….. и пристройката с идентификатор ….., последната изградена след разрешено и извършено през 2003 г. преустройство на бивша допълваща постройка- лятна кухня.
2. По втория поставен правен въпрос /Представляват ли актуалните скици, одобрени съгласно заповед на Изпълнителния директор на АК официални документи ? Длъжен ли е съдът да се съобразява с тяхната доказателствена сила в случай, че тя не е била оборена ? Представляват ли актуалните скици, издадени съгласно кадастралните скици и схеми от АК, задължителен елемент за индивидуализацията на имота, ако заповедта за одобряването им е приета преди учредяването на ипотеката ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС- решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр.д.№ 270 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., в което е прието, че съдът е длъжен да зачете материалната доказателствената сила на официалните документи, докато тя не бъде оборена. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е зачел доказателстветата сила на издадените от АК скици и именно поради това е приел, че ипотекираният имот /къща с ресторант/ представлява по действащата кадастрална карта на [населено място] имоти с идентификатори ….. и ….. .
Що се отнася до посочените определение № 268 от 16.03.2015 г. по гр.д.№ 7206 от 2014 г. на ВКС, III г.о. и определение № 1260 от 08.12.2014 г. по гр.д.№ 4367 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. следва да се има предвид, че те не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са постановени в производство по чл.288 ГПК за допускане на касационното обжалване, в което ВКС не се произнася по правен въпрос, а само преценява дали са налице основанията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
3. По третия поставен правен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните ? Освобождава ли препращането към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл.272 ГПК, въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора съдебна практика: ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 7 от 1965 г., ППВС № 1 от 1985 г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т.д.№ 811 от 2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д.№ 1544 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т.д.№ 2483 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 180 от 11.01.2016 г. по т.д.№ 1618 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т.д.№ 3768 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д.№ 2220 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д.№ 78 от 2012 г. на ВКС, ТК, II г.о., решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д.№ 1332 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 198 от 08.01.2014 г. по гр.д.№ 1619 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр.д.№ 63 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 546 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д.№ 4297 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 126 от 15.08.2014 г. по гр.д.№ 5207 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС по приложението на ГПК от 2008 г. въззивният съд е обсъдил всички относими към правния спор и посочени във въззивната жалба доводи, твърдения и възражения на въззивника, включително и доводите относно статута на процесния ресторант, идентичността на имота с бившата лятна кухня, действителността на учредената ипотека и законосъобразността на проведеното върху ресторанта принудително изпълнение. Въпреки, че е посочил, че препраща по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е мотивирал решението си като е подложил на самостоятелна преценка събраните по делото доказателства и е обсъдил доводите и възраженията на страните.
4. По четвъртия поставен правен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност или само тези, на които основава решението ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС: решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д.№ 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т.д.№ 1656 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о.
По този въпрос, в съответствие с практиката на ВКС по приложението на ГПК от 2008 г. въззивният съд е обсъдил всички посочени във въззивната жалба доводи и възражения на страните и е взел предвид относимите към тези доводи и възражения доказателства. Не отговаря на истината, че не е взел под внимание представените по делото скици от АК и относимите към спора свидетелски показания. Свидетелските показания относно това кога е построена сградата с идентификатор ….. и дали тази сграда е изградена в резултат на преустройство на стара сграда или въз основа на нова строителство, реализирано в момент, когато в поземления имот на посоченото място не е съществувала друга постройка, правилно не са взети предвид от въззивния съд, тъй като по делото има представени неоспорими писмени доказателства, касаещи изграждането на обект с идентификатор…..: разрешение за строеж № 174 от 15.10.2002 г., одобрен архитектурен проект, разрешение за ползване № 156 от 08.04.2003 г. и др.
5. По петия поставен правен въпрос /Следва ли съдът да кредитира заключението на вещите лица, без да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото ? Ползва ли се съдебната експертиза с приоритет пред останалите доказателства ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС: решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 91 от 27.09.2015 г. по гр.д.№ 321 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 107 от 27.07.2015 г. по т.д.№ 4680 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. Напротив, напълно в съответствие с тази практика, въззивният съд не е приел безкритично заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, а го е преценил в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
6. По шестия поставен правен въпрос /Следва ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата, при наведени от страната оплаквания за необоснованост и неяснота на констатациите на вещите лица ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС /т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК, Решение № 1 от 30.01.2015 г. по т.д.№ 42 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 871 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о./, според която когато във въззивната жалба са заявени оплаквания за необоснованост на определена фактическа констатация, въззивният съд може служебно да назначи ескпертиза за установяване на съответния правнорелевантен факт, без при това да е необходимо въззивникът да е заявил искане за назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задача на вещото лице.
В конкретния случай няма неясноти в приетото по делото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, нито допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да са оставили делото неизяснено от фактическа страна или да са довели до необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд в решението му, поради което въззивният съд не е бил длъжен служебно да поставя допълнителна задача на вещите лица.
7. По седмия въпрос /Може ли съдът да обсъжда или да основава решението си на заключения на вещи лица, събрани в други производства, а не по конкретното дело, без да е налице предпоставката на чл.232 от ГПК ? Следва ли вещото лице да обосновава фактите, въз основа на които е направило своите изводи, или е достатъчно само да формулира изводите си ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС: В посоченото от касатора решение № 636 от 24.03.1977 г. по гр.д.№ 3017 от 1976 г. на ВС е прието, че гражданският съд не трябва да обсъжда, нито да основава решението си на заключения на вещи лица, събрани в други производства, а не по конкретното дело и по установения в ГПК ред. В обжалваното решение въззивният съд не се е позовал и не е основал решението си на заключения на вещи лица, събрани по други производства. Напротив, основал е решението си на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Обстоятелството, че вещите лица при изготвяне на заключението си са проверили и документите, намиращи се по делбено дело № 225 от 1996 г. на РС- [населено място], включително и приетото по това дело заключение на експертиза, не означава, че съдът е основал решението си на заключение по друго дело.
В решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. В приетото по делото заключение на комплексната техническа експертиза вещите лица арх.В. Д.-А., инж.Б. К. и инж.М. М. подробно са посочили фактите, въз основа на които са достигнали до заключението си по делото, поради което правилно съдът е кредитирал даденото от тези вещи лица заключение.
Относно посоченото от касатора определение № 424 от 05.07.2016 г. по гр.д.№ 1351 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. също следва да се има предвид, че то не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е постановено в производство по чл.288 ГПК за допускане на касационното обжалване, в което ВКС не се произнася по правен въпрос, а само преценява дали са налице основанията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
8. Осмият поставен въпрос /Ще произведе ли правно действие върху съществуваща към датата на учредяване на ипотеката сграда, ипотеката върху съществуващата вече сграда с различна площ и предназначение, заемала частично площта на новата сграда, ако воля за това не е изрично обективирана в ипотечния акт, и без това да се отрази на изискванията за тъждество на имота и за специалност на на ипотеката ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е въпрос, който е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въпросът се основава на твърдения на касатора, които не са установени по делото, а именно: че е учредена ипотека върху сграда с различна площ и предназначение, за която в ипотечния акт не е обективирана воля за учредяване на ипотеката. Поради това и по този въпрос /дали такава ипотека ще произведе правно действие/ въззивният съд не се е произнасял и не е дължал произнасяне. Съдът е приел за установено точно обратното: че в ипотечния акт е изразена ясна воля от ипотекарните длъжници относно това за кой имот се учредява ипотеката и че в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека обектът на ипотеката е достатъчно точно индивидуализиран, че да не поставя под съмнение действителността на ипотеката по чл.170 ЗЗД.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗЗД, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 4 920 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 37 от 07.06.2019 г. по в.гр.д.№ 112 от 2019 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. 77“ Е. със седалище и адрес на управление [населено място], Бургаска област, [улица] да заплати на П. И. М. с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. …., ап. ….. на основание чл.78 ГПК сумата 4 920 лв. /четири хиляди деветстотин и двадесет лева/, представляваща разноски за делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.