2
определение по гр.д.№ 3880 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 04.03. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3880 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 306 от 12.07.2019 г. по в.гр.д.№ 146 от 2019 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 84 от 25.02.2019 г. по гр.д.№ 1077 от 2018 г. на Смолянския районен съд за уважаване на предявения от А. В. М., М. В. М., С. В. М., С. В. Б. и К. В. М. срещу [община] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че [община] не е собственик на поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Пълномощникът на касатора твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК по следните въпроси:
1. Недвижимите имоти, които са отредени за мероприятия на уличнорегулационния план, могат ли да се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика или ако уличната регулация е била приложена, ЗВСВОНИ по З. и др. намира приложение само ако е настъпил валидно отчуждителният ефект на регулационния план ?
2. При разкрита частично улица до ниво почвена настилка съгласно влезлия в сила одобрен план от 1934 г., но без положен асфалт, бордюри и тротоари, дали може да се счита, че тази [улица],50 м. и ширина 4 м., която обслужва неограничен кръг от хора и имоти, е била завзета за съответните мероприятия ?
3. Влючено ли е във фактическия състав на отчуждаването по чл.55а ЗПИНМ /отм./ изплащането на обезщетение, тоест обуславящо ли е изплащането на обезщетението, за да премине собствеността в патримониума на държавата и впоследствие на общината ?
В писмен отговор от 25.08.2019 г. ответниците по жалбата А. В. М., М. В. М., С. В. М., С. В. Б. и К. В. М. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу общината отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г., въззивният съд е приел, че частта от имота с площ от 139 кв.м, която е била предвидена за [улица] г., е била отчуждена по силата на Закона за благоустройството, но съгласно разпоредбите на чл.39 и чл.74а ЗПИНМ /отм./ не е станала държавна собственост, защото не е била завзета до 09.07.1956 г. Последното се доказвало от всички разпитани по делото свидетели, според които до 1969 г. тази част от имота представлява ливада, а черният път се образувал по-късно от минаването на коли по тази ливада. Подпорни стени са изграждани след 1962 г. и то от собствениците на имотите, които са от север на спорния имот, за предпазване на техните терени и сгради от свличане. До 1956 г., а и до настоящия момент улицата не е била реализирана и на собствениците не е било заплатено обезщетение от държавата или от общината, каквото обезщетение на собствениците при отчуждаване за улица се изисква както по ЗПИНМ /отм./ и З. /отм./, така и по сегадействащия Закон за общинската собственост.
За останалите части от имот с идентификатор № ….., които не са били отредени за улица по никой от плановете, съдът е приел, че също няма доказателства да са били отчуждени от лицата, собственици на имотите, в които са попадали- С. и Е. К. или А. и С. Х. . Към настоящия момент тези части служели за достъп към имотите на ищците и на свидетеля Н. С., а достъпът до останалите граничещи имоти се осъществявал от друга улица- [улица]. Улица не е реализирана- настилката е почвена, няма асфалт, бордюри, тротоари, улично осветление, подпорните стени са изграждани от собствениците на съседните от север имоти, за да крепят последните, а стълбищата в южната част са направени от ищците за достъп до етажи от техните къщи.
По изложените по-горе съображения въззивният съд е приел, че [община] не е станала собственост на процесния имот по силата на пар.7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като към момента на влизане в сила на ЗМСМА имотът не е бил държавна собственост- улица, нито е местен/общински път. Поради това и имотът не е публична общинска собственост по силата на закона на посоченото в акта за публична общинска собственост № 1169 от 24.02.2016 г. основание- чл.3, ал.2, т.1 ЗОбС. По отношение на този акт за общинска собственост съдът е приел, че съгласно чл.5 ЗОбС той е официален свидетелстващ документ, който обаче няма правопораждащо правото на собственост действие. Актът само констатира собствеността на общината, но има легитимиращо действие за правото на собственост на общината само при наличие на посоченото в него конкретно придобивно основание.
Не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение, тъй като касаторът не е посочил практика на ВКС по поставените въпроси, на която обжалваното решение да противоречи.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС това основание е налице, когато има непълнота или неяснота в закона, което налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на приложима към спора правна норма, или когато са настъпили такива промени в законодателството или в обществените условия, които налагат едно вече дадено от ВКС тълкуване да бъде променено. В конкретния случай поставените от касатора и относими към конкретното дело въпроси са свързани с приложението и тълкуването на нормите на ЗПИНМ /отм./, З. /отм./ и ЗОбС, касаещи отчуждителното действие на уличнорегулационния план, по тълкуването на които норми има съдебна практика, например решение № 169 от 02.02.2017 г. по гр.д.№ 946 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 300 от 28.06.2011 г. по гр.д.№ 3248 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 447 от 30.12.2010 г. по гр.д.№ 333 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и много други. Приетото в обжалваното решение е в съответствие с тази практика, а и не са настъпили промени в законодателството или в обществените уславия, които да налагат промяната на тази практика.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че част от първия и третия поставени въпроси са напълно неотносими към настоящото дело, по което не се касае за реституция по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, нито за отчуждаване по чл.55а ЗПИНМ /отм./ на процесния имот- за групиране на парцели за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване на право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, ЗПИНМ /отм./, З. /отм./ и ЗОбС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът [община] дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата С. В. М. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 от 12.07.2019 г. по в.гр.д.№ 146 от 2019 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [община] със седалище [населено място], [улица] да заплати на С. В. М. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.