Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 04.03. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.02.2020 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 183 /2020 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. С. и С. И. С. срещу определение № 27798 от 26.11.2019 г. по ч.гр.д. № 12898 /2019 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено определение от 16.09.2019 г. по гр.д. № 48738 /2019 г. на Софийски районен съд, с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковете на основание чл.130 ГПК
Въззивният съд е приел, че ищците М. К. С. и С. И. С. нямат правен интерес от предявените срещу Столична община (нататък и СО) отрицателни установителни искове за признаване за установено, че общината не е собственик на поземлен имот в [населено място], тъй като по самите твърдения на ищците ответникът не твърди, че имотът е общинска собственост, кметът на СО е издал през 2018 г. заповед, с която отменя съставен акт за частна общинска собственост за имота, СО е издала удостоверение, че процесният имот се отписва от актовите книги за общинска собственост (по чл.62,ал.4 ЗОС), което представлява извънсъдебно изявление, че СО не оспорва собствеността на ищците върху процесния имот, и върху акта за частна общинска собственост е отбелязано, че е деактуван. С това са предприети всички необходими и съответни на закона действия за отписването на имота от актовите книги за общинска собственост (по чл.62 ЗОС). Отделно от това е недопустимо съдът, сезиран с искане за разрешаване на граждански спор да разпорежда заличаването на акт. Вписването на заличаване се извършва по молба на заинтересованите лица. По отношение на актовете за общинска собственост е налице специален ред, който в случая не е този по Правилника за вписванията.
Жалбата е допустима, посочената в обжалваното определение разпоредба на чл.274,ал.4 ГПК не е приложима, тъй предявените искове са за установяването на право на собственост върху недвижим имот, въззивните решения по които подлежат на касационно обжалване независимо от цената на исковете съгласно предвиденото чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Частните жалбоподатели извеждат следните процесуалноправни въпроси :
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебния си акт да се съобрази с императивните разпоредби на ГПК по отношение на искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти?
Жалбоподателите не сочат кои разпоредби на ГПК визират. Жалбоподателите твърдят, че този въпрос е разрешен в противоречие с определение № 324 /20.06.2019 г. по гр.д. № 10478 /2019 г. на ВКС, I г.о. и решение № 181 /12.04.2012 . по гр.д. № 239 /2011 на ВКС, I г.о.
Каква е доказателствената стойност на акта за общинска собственост, издаден след 01.01.1997 г. и допустим ли е косвен съдебен контрол на същия?
Жалбоподателите твърдят, че този въпрос е разрешен в противоречие с определение № 1265 /30.12.2011 г. по гр.д. № 239 /2011 г. на ВКС, I г.о.
Обуславящият процесуалноправен въпрос е имат ли ищците правен интерес да предявят срещу общината отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот, на който ищците твърдят, че са собственици, ако общината не оспорва правото им на собственост, ако кметът е постановил заповед, с която е отменил съставения за поземления имот акт за частна общинска собственост и ако общината е издала удостоверение, че процесният имот се отписва от актовите книги за общинска собственост (по чл.62,ал.4 ЗОС). Въззивният съд е разрешил този въпрос в съответствие с установената практика по приложението на чл.124,ал.1 ГПК и чл.130 ГПК – извършил е служебна преценка за наличието на правен интерес и при извод за липсата му, е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
По първия въпрос не е налице противоречие с посоченото определение № 324 /20.06.2019 г. по гр.д. № 10478 /2019 г. на ВКС, I г.о., което е постановено по различни процесуалноправни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви п всички възражения на страните и как трябва да бъдат ценени свидетелски показания на свидетели, които са роднини на страна по делото.
По първия въпрос не е налице противоречие и с посоченото решение № 181 /12.04.2012 . по гр.д. № 239 /2011 на ВКС, I г.о., по което също е разрешен друг правен въпрос: допустимо ли е произнасянето по непредявен иск. В обжалваното определение въззивният съд, както и първоинстанционният съд, не се е произнесъл по съществото на спора, а само по въпроса за допустимостта на исковете, поради което и не се е произнесъл по непредявен иск (не е излязъл извън рамките на търсената защита).
Вторият въпрос не е обуславящ, защото въззивният съд не го е разглеждал, нито е следвало да го разглежда при извод за липса на правен интерес от предявяването на исковете поради липсата на оспорване и при наличието на извънсъдебно признание от страна на ответника на правата на ищците.
По този въпрос не е налице и противоречие с посоченото то жалбоподателите определение № 1265 /30.12.2011 г. по гр.д. № 239 /2011 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, с което ВКС не е разгледал изведения въпрос, а е допуснал касационно обжалване на въззивното решение поради съмнение за неговата недопустимост в приложение на приетото с т.1 от ТР № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, без да е посочено на какво действие на въззивния съд е основано съмнението.
В случая нито се твърди обжалваното определение да е недопустимо, нито у настоящия състав възниква съмнение за това.
Поради което следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Не са направени искания за присъждане на разноски в това производство, а и с оглед изхода от това производство, частните жалбоподатели нямат право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 27798 от 26.11.2019 г. по ч.гр.д. № 12898 /2019 г. на Софийски градски съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.