О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 98
гр. София, 04.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1415 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енергомонтаж-Р” АД срещу решение №214 от 27.12.2018 г. по в.т.д.№362/2018 г. на ОС Русе. С обжалваното решение е потвърдено решение №1321 от 30.07.2018 г., по гр.д.№6225/2017 г. на РС Русе, с което „Енергомонтаж-Р” АД е осъдено да заплати на И. С. С. сумата от 22 000 лв., част от продажна цена по договор сключен на 10.03.2015 г. между „Енергомонтаж-Р” АД и Д. С. С. за прехвърляне собствеността върху дружества, по който И. С. С. е посочена като трето ползващо се лице, което да получи цената по сделката, ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 100 лв., неустойка по същия договор за забава на плащането в периода 13.03.2017 г. – 06.06.2017 г., сумата от 568.34 лв., мораторна лихва за забава за изплащане на главницата за периода 07.06.2017 г. – 07.09.2017 г., както и разноски по делото в размер на 2307.98 лв.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която се съдържа противоречие между обстоятелствена част и петитум /твърди се наличие на две претенции в обстоятелствената част на исковата молба, отнасящи се до две различни вземания, всяко с различно правно основание, размер и условия за изискуемост, а в петитума вземането е посочено като едно/, водещо до предявяване пред и разглеждане от съда на неконкретизирани частични искове /приет от въззивния съд като един частичен иск/, евентуално неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непълнота и неточност на изготвения от първата инстанция доклад по делото /липса на разпределение на доказателствената тежест и непосочване на кои обстоятелства не се нуждаят от доказване/, необоснованост и нарушения на материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението е вероятно нищожно, вероятно недопустимо, евентуално – очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. със задължителната такава: 1. Следва ли при частично предявяване на два обективно съединени иска, ищецът да посочи кой от исковете в какъв частичен размер предявява, съответно формираната от двата иска обща частична претенция и непосочването на тези размери води ли до нередовност на исковата молба, в случай, че искът е предявен в общ размер и без конкретизация на предявената претенция. 2. Ако исковата молба съдържа несъответствие между обстоятелствена част и петитум и когато ищецът предявил няколко иска, но не е разграничил отделни петитуми на всеки от съединените искове, съдът задължен ли е на основание чл.129, ал.2, вр. чл.127 от ГПК да остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности или следва да приеме така депозираната молба за редовна. 3. Императивна ли е регламентацията по чл.146, ал.1 и ал.2 от ГПК на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото и допустимо ли е при пропуск на съда да извърши доклад по някоя от точките, включени в чл.146, ал.1 от ГПК, тяхното съдържание да бъде изведено впоследствие чрез съпоставка със съдържанието на тези точки, по които е извършен доклад. 4. Неизвършването на доклад по някоя от точките, включени в предметното съдържание на чл.146, ал.1 от ГПК, представлява ли основание за обосновано твърдение за извършен непълен или неточен доклад и за нарушение на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. 5. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота или неточност на доклада и дадените указания и следва ли да предприеме действия по изясняване и установяване на фактите и прилагане на правото.
С касационната жалба е подадена и молба от „Енергомонтаж-Р” АД, с която на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК се иска спиране на производството пред ВКС до приключване на образуваното пред Областния съд Детмолд, Германия, съдебно производство срещу У. Б. – прокурист на „Адис Щалбау”, за заплащане на сумата от 535 900.17 евро, представляваща: обезщетение, договор за търговски представител, непозволено увреждане, видно от писмо на Областния съд Детмолд.
Ответникът по жалбата И. С. С. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Съгласно дадените в т.9 от ТР №2 от 02.07.2004 г. по т.д.№2/04 г. на ОСГК на ВКС, задължителни указания, касационният съд спира производството по делото на основание чл.182, б.„г” и „д” ГПК /отм./, респ. чл.229, ал.1, т.4 и 5 ГПК, когато то е обусловено от друго производство с преюдициално значение, само в хипотезата, при която е дал ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл.218и, ал.2 ГПК /отм./, респ. чл.295, ал.2 ГПК, тъй като само в този случай касационната инстанция събира нови доказателства. В този смисъл и тъй като в настоящата фаза по селекция на касационните жалби, ВКС не може да съобразява нови фактически обстоятелства, каквито несъмнено ще бъдат тези, установени с решението по твърдяното за обуславящо дело, спиране на делото на посоченото основание не може да бъде постановено, а искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и 128 ГПК, като предмет на делото е частичен иск за 22 000 лв. от претенция за общо 300 000 лв., която сума е дължимата цена по договор за продажба на бизнес от 10.03.2015 г. Счел е, че обстоятелството, че сумата от 300 000 лв. се формира от две отделни пера, респ. непосочването от кое от тях е частично предявената сума не води до нередовност на исковата молба, тъй като в случая ищецът е посочил основанието-договора и пълния размер на дължимата от ответника престация, а не само частично предявеното искане. Посочил е, че е неоснователно и оплакването за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в неизготвяне на доклад с посоченото в чл.146, ал.1 от ГПК съдържание – в определение №5717 от 24.11.2017 г. по чл.140 от ГПК съдът е предявил на страните проекта си за доклад, а в първото съдебно заседание, проведено на 16.01.2018 г. и окончателния доклад по чл.146 от ГПК, по който страните не са имали възражения. Изложил е съображения, че докладът съдържа указания как се разпределя доказателствената тежест между страните, а посоченото в протокола, че разпределението на доказателствената тежест ще бъде посочено в следващото съдебно заседание е безсмислено /очевидно се касае до допусната техническа грешка в протокола/, тъй като в т.5 от доклада си съдът е посочил кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест. Изразил е становище, че обстоятелството, че не е указано кои обстоятелства не подлежат на доказване не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото неподлежащите на доказване факти са функция от признатите факти и обстоятелства, които съдът е посочил изрично в т.3. По оплакванията за нарушение на материалния закон въззивният съд е изразил становище, че със сключения договор за прехвърляне на дяловете на немското дружество на ответника в отношенията между страните по него, същият е породил действието си, независимо че не е завършен изцяло фактическия състав на прехвърлянето според немското право. Посочил е, че съгласно договора за продажба на бизнес договорената в полза на ищцата цена от 300 000 лв. се формира от две суми – първата от 100 000 лв. /чл.4.2.1/, 50% от сумите получени от дружеството като възстановяване на временна финансова помощ по чл.12 от договора, се дължи в срок до два месеца от подписване му, а втората от 200 000 лв. /чл.4.2.2/ може да бъде намалена при констатирани от купувача в рамките на 6 месеца след сключването на договора липси на активи и СМЦ от патримониума на двете дружества, както и на скрити задължения на дружествата, като намаляването се извършва със стойността на липсите и задълженията, но само ако общия им размер надхвърля 5% от цената на сделката, а процедурата по констатиране на липсите и задълженията е описана в чл.14. Приел е, че сумата от 100 000 лв. се дължи след изтичане на 2 месеца от подписване на договора и дължимостта й не е обусловена от никакво условие – нито от възстановяване на временната финансова помощ от немското дружество на въззивника, нито от настъпване на някакви обстоятелства или други условия. По отношение на сумата от 200 000 лв. е счел, че срок за плащането й не е посочен, но е уговорено, че сумата може да бъде намалена при констатирани в рамките на 6 месеца липси и скрити задължения на двете дружества /под липса на активи и скрити задължения се има предвид такива, които са били налице и са съществували към датата на сключване на договора, но са открити в рамките на посочения срок/, като процедурата е описана в чл.14. Изложил е съображения, че базата, на която е договорено и която касае задълженията на двете дружества, е посочена в чл.6 и 7 от договора, а именно – страните са декларирали, че към 28.02.15 г. текущите задължения на българското дружество към трети лица са в размер на 711 000 лв., а на немското – 95 000 евро. Намерил е за неоснователни и възраженията за намаляване на остатъка от цената – поддържаните от ответника липси на активи от българското дружество за 180 658.96 лв. и неизплатени нововъзникнали задължения на немското дружество – 311 218.58 евро, нямат характер на скрити по смисъла на договора, тъй като съществуващите задължения на българското дружеството според експертизата /711 017.84 лв./ съответстват на установените от страните в договора и в счетоводството на същото не са посочени липси на активи, а констатираните задължения на немското дружество са възникнали след сключване на договора.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Решението на въззивния съд е валидно, като от друга страна същото е постановено в съответствие с очертания от ищцата, чрез наведените фактически твърдения и отправеното до съда искане, предмет на делото. Обстоятелството, че ищцата е поддържала, че договорената продажна цена е следвало да се заплати на вноски с различни падежи, не означава, че е твърдяла наличие на различни вземания, всяко с различно правно основание – визираните вноски за продажна цена са вземания, възникнали на едно и също основание – договор за продажба на бизнес от 10.03.2015 г. В този смисъл и тъй като ищцата в исковата молба изрично е заявила, че претендира само част от вземането си за цена по договора /т.е. въвела е като предмет на делото само част от спорното субективно материално право/, в случая е несъмнено, че е предявен един частичен иск, част от претенцията за заплащане на цената по договора. С оглед изложеното касационно обжалване поради вероятна нищожност и вероятна недопустимост на решението и по свързаните с последното твърдение първи и втори въпрос, не може да се допусне – с посочените въпроси касаторът предпоставя възприето от съда становище за наличие на нередовност на исковата молба поради противоречие между фактически твърдения и петитум, респективно, че са били предявени два частични иска, без да се уточни каква част от всеки от тях е предявена, каквото обаче въззивният съд не е изразявал, а е и неизводимо от данните по делото.
Касационно обжалване не може да се допусне и по формулираните процесуалноправни въпроси свързани с разпоредбите, регламентиращи доклада по делото и правомощията на въззивния съд, когато докладът на първата инстанция е непълен или неточен /от трети до пети въпроси вкл./, отговор на които е даден в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На първо място както бе посочено, въззивният съд е приел /а и това се установява от данните по делото/, че в доклада на първата инстанция изрично и подробно е посочено кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, респективно с визираните въпроси отново се предпоставя становище, каквото не е възприемано в мотивите на обжалваното решение. От друга страна касаторът не е посочил каквито и да е факти, които са били, респективно не са били приети за осъществени въз основа на допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение /изразяващо се в непосочване на фактите, които не се нуждаят от доказване/, респективно становището на въззивния съд, че в случая неподлежащите на доказване факти са функция от признатите факти и обстоятелства, които първоинстанционният съд е посочил изрично в доклада по делото, не е в противоречие с дадените разяснения в посоченото тълкувателно решение.
С оглед изложеното и тъй като при постановяването на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Предвид изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1 240 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Енергомонтаж-Р” АД, с която на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК се иска спиране на производството по делото.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №214 от 27.12.2018 г. по в.т.д.№362/2018 г. на ОС Русе.
ОСЪЖДА „Енергомонтаж-Р” АД[ЕИК] да заплати на И. С. С. [ЕГН] сумата от 1 240 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.