Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 05.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.02.2020 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 348 /2020 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. С. срещу определение № 149 от 04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 167 /2019 г. на Видинския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане от 26.02.2019 г. по гр.д. № 1510 /2018 г. на Видинския районен съд, с което съдът е върнал исковата молба на Б. Д. С. за делба на наследствен недвижим имот поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.
Въззивният съд е приел, че указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности са законосъобразни – в съответствие с изискванията на чл.341,ал.1,т.1 ГПК, но като се е позовал на практиката на ВКС (определение по ч.гр.д. № 6523 /2014 г., IV г.о.) въззивният съд е приел, че представянето на тези доказателства не е абсолютна предпоставка за редовност и разглеждане на иска за делба, но целта е да се улесни доказването на съсобствеността. С многобройните уточнителни молби ищецът не е индивидуализирал точно и ясно имотите, които желае да бъдат допуснати до делба. Съгласно задължителната практика на ВКС (решение по гр.д. № 449 /2011 г., I г.о.) ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск, когато е предявен иск за делба на недвижим имот ищецът трябва да посочи всички негови актуални индивидуализиращи белези – вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план, в случай, че имотът не е индивидуализиран по този начин исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение със съответните указания. В конкретният случай не е ясно какъв е предметът на предявения иск за делба на недвижими имоти и дали посочените номера на имоти са актуални съгласно действащия кадастрален план. Ищецът не е отстранил нередовностите в установения от закона срок.
Така въззивният съд е приел, че въпреки, че част от констатираните от първоинстанционния съд нередовности не са основание за оставянето на исковата молба без движение и тяхното неизпълнение не би могло да доведе до връщането на исковата молба, крайният извод на първоинстанционния съд е правилен, а обжалваното разпореждане (имащо характер на определение) е правилно и следва да бъде потвърдено.
Във връзка с доводи в частната жалба, че имотите, чиято делба се иска, са достатъчно индивидуализирани по документи за собственост, частният жалбоподател извежда следните процесуалноправни въпроси:
Длъжен ли е съдът да укаже на страните за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства и да издаде съдебни удостоверения на страната и служебно да съдейства за събиране на доказателства;
В случай, че първоинстанционният съд е бездействал и не е дал възможност на страната да събере доказателства за редовност на исковата молба във връзка с подлежащите на доказване факти, следва ли въззивният съд по оплаквания да издаде удостоверения (за събирането им) и да ги събере съгласно изискванията на чл.266,ал.3 ГПК;
Въпросите не са обуславящи поради следното:
Те се отнасят до задълженията на съда, свързани със събирането на доказателства, докато видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, нередовностите не са отстранени не поради това, а поради това, че ищецът въпреки дадените му от съда указания, не е индивидуализирал пълно и точно по актуалните му индивидуализиращи белези имота, чиято делба иска.
Също така: Първият въпрос се отнася до задълженията на първоинстанционния съд, свързани с доклада по делото (чл.,146,ал.1 и ал.2 ГПК) какъвто се извършва при извод за редовност и допустимост на исковата молба (чл.140 ГПК). Но в случая исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовности (чл.129,ал.3 ГПК), в който случай не се извършва доклад.
Вторият въпрос е по приложението на разпоредбата на чл.278,ал.2,изр.2 ГПК, която предвижда, че въззивният съд решава въпроса по частната жалба ако (когато) отмени обжалваното определение и в този случай може да събира доказателства. Той не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е достигнал до извод за незаконосъобразността на обжалваното разпореждане за връщане, нито за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства.
Поради което следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед този извод и доколкото той не препятства възможността на частния жалбоподател да предяви искове за защита на правата, които твърди, че има, настоящият състав намира, че , следва да отбележи и следното във връзка с доводите на жалбоподателя (дословно), че е посочил ясно предмета на иска за делба на движими и недвижими вещи, които са напълно индивидуализирани, но с обжалваното определение въззивният съд възпрепятства правото на делба на недвижими вещи, които не са отчуждени от наследодателя, а са придобити незаконно по оригинерен способ от трети лица и документите за собственост на третите лица са оспорени с искове:
Твърдението на ищеца, че имотите на наследодателя са придобити от трети лица по оригинерен способ, са твърдения за неоснователността на иска за делба (че ищецът и останалите наследници не са собственици). Установяването на съсобствеността между наследниците е предпоставка за уважаване на иска за делба. Доколкото ищецът твърди, че иска да разреши спора за собственост с твърдените трети лица, следва да предяви искове за защита на твърдяното си право на собственост срещу тях по местонахождението на имота, за който се твърди, че се намира в [населено място], тъй като подсъдността на такива искове се определя от местонахождението на недвижимия имот (чл.109 ГПК) и е различна от подсъдността на иска за делба на наследство (чл.110 ГПК) и изложението в исковата молба за делба на наследство на твърдения за незаконното придобиване на имотите от лица, които не са наследници по закон, освен, че не обосновава основателността на иска за делба, не допринася за защитата на ищеца.
Доколкото се твърди, че е предявен иск за делба на няколко недвижими имота и на движими вещи, ищецът следва да има предвид, че приетото от въззивния съд за индивидуализацията на недвижимия имот се отнася до всеки отделен недвижим имот, чиято делба се иска. Имот, който се намира в населено място и представлява дворно място, трябва да бъде индивидуализиран по актуалния си територилноустройствен статут, което означава не само по кадастър, но и по регулация, ако такава има, всяка една от движимите вещи, чиято делба се иска, също трябва да бъде посочена отделно и индивидуализирана чрез пълно и точно описание, което за машините и други фабрични вещи включва марката, моделът, фабричния номер, а за останалите движими вещи материалът, от който са изработени, формата, големината, цветът и всички други белези, по които могат да бъдат отличени от други вещи от същия вид. За всички вещи и имоти, чиято делба се иска (за всяка вещ и имот поотделно), трябва да бъде посочен способът за придобиване и при оспорването му, той следва да бъде доказан, което означава, че е необходимо ищецът да представи с исковата молба документите за собственост, с които разполага.
Не са направени искания за присъждане на разноски в това производство, а и с оглед изхода от това производство, частният жалбоподател няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 149 от 04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 167 /2019 г. на Видински окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.