1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр.София, 05.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4443/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Б. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-12 от 21.03.2019 г. по гр.д.№ 1892/ 2018 г., в частта му, в която след като е обезсилено решение на Несебърски районен съд по гр.д.№ 384/ 2018 г., е прекратено производството по предявения от касатора против Етажна собственост на комплекс „Рич 1”, [жилищен адрес] сграда с идентификатор …, м. А., [населено място], иск за прогласяване нищожност на решенията на Общото събрание на същата етажна собственост, взети на 27.03.2018 г.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси, които следва да бъдат уточнени (съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) в следния смисъл: какъв е порокът, от който страда решение на общо събрание на етажна собственост, което не е взето на общо събрание и не е отразено в протокол; какъв е порокът на решение на общо събрание на етажна собственост, взето от собствениците на самостоятелни обекти в отделен вход, ако сградата е само с един вход и не са били налице предпоставките по чл.8 ал.2 ЗУЕС; в случай че порокът е нищожност, по какъв ред може да се търси защита срещу порочното решение – с иск по чл.26 ЗЗД или с иск по чл.270 ал.2 ГПК, по аналогия с нищожните съдебни решения. Поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Етажна собственост на комплекс „Рич 1”, сграда с идентификатор …, м. А., [населено място], не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът И. Б. е предявил два обективно съединени иска против Етажната собственост на комплекс „Рич 1“: да бъде прието за установено, че взетите от Общото събрание на 27.03.2018 г. решения са нищожни поради противоречие със закона, евентуално те да бъдат отменени. По представения по делото протокол от 27.03.2018 г. съдът установил, че на 27.03.2018 г. е проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти във вход Б в режим на етажна собственост, находящ се в сграда с идентификатор … по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. На това общо събрание били взети решения за приемане на площообразуване на входа в режим на етажна собственост, за избор на органи на етажната собственост, за приемане на Правилник за вътрешния ред, за откриване на разплащателна сметка, за приемане на бюджет на етажната собственост за 2018/2019 г. и др. С оглед това установяване въззивният съд посочил, че е налице решение на общо събрание на етажна собственост, поради което искът за установяване на нищожността му е недопустим. Естеството на взетите решения от общо събрание на етажна собственост не позволява по отношение на тях да се прилагат правилата на ЗЗД за нищожност на сделките, а са приложими единствено правилата на ЗУЕС. Противоречието на решенията със закона не обуславя нищожност на такива решения, а е основание да се иска отмяната им и то само в сроковете по чл.40 ал.2 ЗУЕС. В конкретния случай наведените съображения за нищожност на взетите решения следвало да бъдат взети предвид като доводи за отмяната им, но не било допустимо да бъдат предявени със самостоятелен установителен иск за нищожност. По тези съображения съдът прекратил производството по главния иск и потвърдил първоинстанционното решение за уважаването на евентуалния (като произнасянето на въззивния съд по съществото на спора не е предмет на касационно обжалване).
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, необуславящ е поставения от жалбоподателя въпрос за естеството на порока, от който страда решение на общо събрание на етажна собственост, което не е взето на общо събрание и не е отразено в протокол. Този въпрос не кореспондира на фактическите установявания на въззивния съд, според който оспорените с иска решения на общо събрание са взети и са отразени в протокол. Въпросът доколко тези решения са законосъобразни се предпоставя от констатацията, че такива са взети и протоколирани. Затова без връзка с правните разрешения на въззивния съд е питането какво би било, ако решенията не са взети и протоколирани.
Останалите въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдебните актове на ВКС, на които се позовава касатора, не дават отговор на поставените от него въпроси. В актовете са разрешени въпросите допустим ли е иск за установяване на нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост и какъв е порокът на такива решения, взети в противоречие със закона, както и може ли те да бъдат заявени извън срока по чл.40 ал.2 ЗУЕС с установителен иск за нищожност. Тези въпроси са различни от питанията на касатора, които са ограничени до хипотезата на взето в противоречие с правилото на чл.8 ал.2 ЗУЕС решение на общо събрание на етажна собственост и реда за неговото оспорване. Въпросите му нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото установената практика не се нуждае от осъвременяване или промяна. Според тази практика решенията на общото събрание на етажна собственост по естеството си са многостранни сделки, за които не са пряко приложими правилата за недействителност на договорите, уредени в ЗЗД. Те могат да бъдат нищожни, ако въобще не са взети, ако вземането им е изключено от самия закон или ако общото събрание е упражнило правомощие, каквото ЗУЕС не предвижда. Нищожността може да бъде предявена с установителен иск безсрочно. В останалите случаи решенията, които противоречат на закона, могат да бъдат отменени по иск на легитимирано лице, ако такъв бъде предявен в срока по чл.40 ЗУЕС.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-12 от 21.03.2019 г. по гр.д.№ 1892/ 2018 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: