1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр.София, 13.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4531/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 3634 от 12.08.2019 г. по гр.д.№ 216/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 3069/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Община Благоевград искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 506/ 04.12.2018 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оркестрант – ударни инструменти” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период 05.12.2018 г. – 05.06.2019 г. в размер 4 131 лв, като е разпределена отговорността за разноските по делото.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В тази връзка поставя правни въпроси, които следва да бъдат уточнени (съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) в следния смисъл: процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си; за нарушението, което съдът извършва, когато приеме по реда на чл.272 ГПК законосъобразност на оспорен от ищеца подбор, без да отговори на въпроса кой от съпоставените работници има по-висока квалификация и работи по добре; и материалноправни въпроси за значението относно законосъобразността на подбора на обстоятелството, че заповеди за наложени дисциплинарни наказания не са връчени на съкратения работник и не са представени доказателства за влизането им в сила, а същите са използвани като критерий за преценка на нивото на изпълнение на възложената работа от него; за значението относно законосъобразността на подбора на обстоятелството, че като критерий за ниво на изпълнение на възложената работа от съкратения работник са отчетени наложени му дисциплинарни наказания, докато е заемал длъжност, която е различна от съкратената.
Ответната страна Община Благоевград не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в Камерна опера – Благоевград, заемала е длъжността „оркестрант – ударни инструменти”. С Решение № 2, т.8 и т.9 от 26.01.2018 г. по Протокол № 1 Общински съвет – Благоевград овластил кмета на общината да определя числеността на персонала за делегираните от държавата дейности, във функциите „Почивно дело, култура, религиозни дейности” и да определя числеността и структурата на местните дейности, финансирани от бюджета на общината. Въз основа на това овластяване кметът на Община Благоевград съкратил една от двете длъжности „оркестрант – ударни инструменти“ в Камерната опера, като на 26.11.2018 г. утвърдил ново разписание на длъжностите. Със заповед № 416-ЧР/ 30.11.2018 г. кметът наредил извършването на подбор между служителите, заемали съкратената длъжност – ищцата и З. Х.. На същата дата била издадена и заповед, с която кметът на ответната община наредил в срок до 03.12.2018 г. директорът на Камерната опера да представи доклад относно професионалната квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа на съпоставяните служители. Такъв доклад с данни за образованието, квалификацията и изпълнението на служебните задължения на служителите, включително дисциплинарното им минало, постъпил в Община Благоевград на 03.12.2018 г. Всеки от членовете на назначената за извършване на подбора комисия бил запознат с доклада и изготвил формуляр, в който поставил оценка на съпоставените лица. За резултата от подбора бил съставен протокол от 04.12.2018 г., като ищцата получила 8,33 точки, а З. Х. – 10 точки. За да даде по-ниска оценка по показателя „ниво на изпълнение на възложената работа” комисията взела предвид, че на ищцата са наложени четири дисциплинарни наказания в сравнение само с едно наказание, наложено на З. Х.. Със заповед № 506 от 04.12.2018 г. , връчена на ищцата на 04.12.2018 г. в 16,15 ч. при отказ, кметът на Община Благоевград прекратил, трудовия договор на ищцата поради съкращаване в щата и въз основа на извършения подбор. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че така извършеното уволнение е законосъобразно. Посочил, че е налице реално съкращаване в щата в длъжността „оркестрант – ударни инструменти в Камерна опера Благоевград“, както и че работодателят е извършил законосъобразен подбор съгласно критериите по чл.329 КТ. Във връзка с доводите във въззивната жалба изложил, че мотивите на работодателя да извърши съкращаването на щата не подлежат на съдебен контрол и че той няма задължение да прилага към издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение документи за проведен подбор. Отхвърлил доводите на ищцата, че незаконосъобразно при подбора са отчетени наложените й, но заличени по силата на закона дисциплинарни наказания, като посочил, че и заличените дисциплинарни наказания са относими към критерия „ниво на изпълнение на трудовите задължения” на работника или служителя. Отхвърлил и възраженията на ищцата за несъответствие на дадените от комисията по подбора оценки на съпоставените служители с действителните им качества. Мотивирал се, че избраният да остане на работа служител имал с 4 години по-дълъг трудов стаж в Камерната опера, затова правилно по първия критерий (квалификация) ищцата била оценена с 4,33 точки, а другият служител – с 5 точки. Относно критерия „ниво на изпълнение на работата” също правилно ищцата била оценена по-ниско, защото имала четири наложени дисциплинарни наказания (две наказания „Забележка“ и две наказания „Предупреждение за уволнение”), а З. Х. имала наложено само едно дисциплинарно наказание „Забележка“. Въз основа на това въззивният съд приел, че в полза на работодателя е възникнало потестативното право на уволнение и че то е надлежно упражнено.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените материалноправни въпроси са необуславящи, те не са разрешавани от нея. Дали заповедите, с които на ищцата са наложени дисциплинарни наказания са й били надлежно връчени, респективно – дали са били влезли в сила, въззивният съд не е изследвал. Съгласно чл.269 ГПК, ако не се касае до валидността или допустимостта на обжалваното пред него първоинстанционно решение, въззивният съд е обвързан при решаването на спора от посоченото в жалбата. В конкретния случай жалбоподателката (въззивник пред окръжния съд) не е правила нито пред първата, нито пред втората инстанция фактическо възражение, че заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, въз основа на които е оценено по-ниско нивото на изпълнение на възложената й работа, не са й били връчени. Съответно липсва и правен довод тези заповеди да не са били влезли в сила или да са неотносими за подбора, тъй като при налагането на наказанията ищцата е заемала друга длъжност. Затова ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не е разрешавал въпроса кой носи тежестта да установи влизане в сила на заповеди за дисциплинарни наказания и какво би било значението на обстоятелството, че тези наказания са наложени при изпълнението на работа, различна от възложената на съкратената длъжност.
Необуславящ е и процесуалноправният въпрос за нарушението, което съдът извършва, когато приеме по реда на чл.272 ГПК законосъобразност на оспорен от ищеца подбор, без да отговори на въпроса кой от съпоставените работници има по-висока квалификация и работи по добре. На първо място това следва от обстоятелството, че макар да е посочил в мотивите си нормата на чл.272 ГПК, въззивният съд е сторил това само за да се солидаризира с първата инстанция. Той обаче е направил собствени фактически установявания и правни изводи, като е отговорил и на доводите във въззивната жалба. На следващо място, съдът е посочил в мотивите си по какви причини намира кой от съпоставените работници има по-висока квалификация и работи по добре. По-висока оценка по първия критерий на съпоставената с ищцата служителка е обоснована с по-големия й трудов стаж, а по втория критерий – с по-големия брой наложени на ищцата дисциплинарни наказания. Затова питането какво нарушение би извършил въззивния съд, ако не посочи в мотивите си кой от съпоставените работници има по-висока квалификация и работи по добре, не е относимо към правните разрешения в обжалваното решение.
Обуславящ е единствено поставеният от ищцата процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си. Той обаче е разрешен в съответствие, а не в противоречие с установената от Върховния касационен съд практика. Според тази практика въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Тази константна практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 3634 от 12.08.2019 г. по гр.д.№ 216/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: