1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 19.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2999/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. Х. П., К. А. П. и Х. А. П., чрез пълномощника им адв. Л. Т., са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-б въззивен състав, № 2439 от 04.04.2019 г. по в. гр. д. № 16208/2018 г.
Ответницата А. Х. П.-Т. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира съдебни разноски.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В представеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е поставен правният въпрос: „ Какво може да бъде съдържанието на писменото поискване, за да предизвика само по себе си от момента на получаването му от едноличния ползвател задължението му да заплати обезщетение на съсобственика, изпратил му писмено искане, без да е поискано изрично такова?“. Поддържа се основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с мотивите на ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, гражданско отделение, 154 състав, № 42647 от 30.08.2018 г. по гр. д. № 70762/2017 г., с което са отхвърлени предявените от А. Х. П., К. А. П. и Х. А. П. против А. Х. П.-Т. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата 25500 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните магазин, намиращ се в сградата на етажната собственост на [улица], с площ 27 кв. м., за периода от 01.08.2013 г. до 31.12.2014 г.
Въззизвиня съд е приел за установено, че ищците А. Х. П., К. А. П. и Х. А. П. и ответницата А. Х. П.-Т. са съсобственици на процесния недвижими имот и че той се ползва само ответницата. Правните изводи на въззивния съд са, че ищците не са доказали отправяне на писмена покана до ответницата за заплащане на обезщетение за ползване на имота, което е кумулативна предпоставка по чл. 31 ал.2 ЗС за възникване на право на обезщетение заради неползване на съсобствения имот. Съдът е посочил, че исковата молба от 29.07.2013 г. с която е заявена претенция по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на съсобствения имот не съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК по приложението на чл. 31, ал. 2 ГПК е обуславящ изхода на делото, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният въпрос е разрешен в обжалваното решение в съответствие с ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че задължение за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от неползващ съсобственик, като това писмено поискване е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение. Не е основателен доводът на касаторите, че според тълкувателното решение само препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ – нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение. Това е само един от изводите в мотивите, но по-нататък в тълкувателното решение изрично е посочено, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване и е разяснено, че от този момент съсобственикът изпада в забава. Точно в този смисъл са и изводите на съда в обжалваното рашение, поради което не е налице поддържаното противоречие с ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК. От тълкувателното решение, както и от мотивите в т.2 от ТР 5/2017г. на ВКС, ОСГК се изяснява, че фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ, достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Ето защо няма основание да се приеме, че всяко поискване от един от съсобствениците във връзка с нарушени права за ползването на съсобствения имот се счита за покана за заплащане на обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС. Такъв извод не може да се изведе нито от ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК, нито от представената към изложението по чл.184 ал.3 т.1 ГПК практика, която стриктно се придържа към тълкуването, че поканата по чл. 31 ал.2 ЗС следва да съдържа искане за заплащане на обезщетение на лишения от ползването съсобственик. По поставения въпрос се е произнесъл ВКС и с решение по чл. 290 ГПК № 72 от 15.07.2015 г. по гр.д. 553/2015 г. на ВКС, ІІ г.о според което искането за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се съдържа имплицитно в претенцията за разпределяне на ползването на съсобствения имот по чл. 32, ал. 2 ЗС .
Предвид изложеното, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 01.07.2019 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-б въззивен състав, № 2439 от 04.04.2019 г. по въззивно гражданско дело № 16208/2018 г.
ОСЪЖДА А. Х. П., К. А. П. и Х. А. П. да заплатят на А. Х. П.-Т. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: