О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 27.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание18.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2161 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. Г. от [населено място], чрез адв. С. Н. – САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1830 от 18.07.2019 г., по гр. д. № 4779/2018 г., в частта с която е потвърдено решение № 5360 от 09. 08. 2018 г., по гр.д.№ 13713/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу ЗАД ”АРМЕЕЦ” АД, [населено място] пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над присъдената сума от 75 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на б.ж. на [населено място], Г. област – Н. Р. Д., резултат от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 26. 03. 2017 г. в [населено място], [община], ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.10.2017 г., до окончателното и изплащане и поставените в негова тежест деловодни разноски общо от 480 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона – чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД и на съществените съдопроизводствените правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното несъгласие на касатора е с размера на определеното обезщетение за обезвреда на причинените му неимуществени вреди от 75 000 лв. и приетия принос в съпричиняването на вредата от страна на наследодателката му- негова майка. Счита, че същото е значително занижено, несъответстващо на изискването за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, предвид датата на настъпилото непозволено увреждане, икономическата конюнктура в страната и нарастващите нива на застрахователно покритие към този момент. Като несъобразен с действителното поведение на Д., б.ж. на [населено място] и с ангажираните в тази насока доказателства оспорва и определения от въззивния съд 25% принос на пострадалата към съпричиняване на вредата.
Анализирайки подробно сочените пороци във въззивния съдебен акт –нарушаване на принципа на справедливост, установен с чл.52 ЗЗД, във вр. с „динамиката на икономическата конюнктура в страната” и непрекъснатото осъвременяване лимитите на застрахователно покритие (§4, ал.3 и ал.4 от ДР на КЗ), както на неправилно приложеното правило на чл.51, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.116 ЗдвП, касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърди, че „при постановяване на решението е допуснато известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото разбиране за справедливост на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната”. За илюстрация на визираното противоречие сочи решение № 749/05.12.2008 г. на ТК на ВКС. В абзац „Изложение на касационните основания” жалбоподателят се позовава на нарушаване и на принципа на законност, ”предвиден в чл.5 ГПК”. Застъпената в тази вр. теза на същия е, „че в случая не може да се говори за справедливост, защото липсва точно прилагане на закона и се стига до постановяване на едно противоречиво решение с оглед съдебната практика.”
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността й, като не изразява становище по искането за достъп до касация.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството п о чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която пряката искова претенция по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента – виновният за пътно-транспортното произшествие, настъпилото на 26.03.17 г., водач на л.а. марка „К.”, модел „К.”, с рег. [рег.номер на МПС] , е отхвърлена за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 75 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства по делото, относими, според задължителните разяснения в ППВС № 4/68 г., към критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД като: характера и тежестта на увреждането, обусловили смъртта на наследодателката на ищеца, 84 -годишната възраст на починалата б.ж. на [населено място] Д. към датата на процесния пътен инцидент и средната обща продължителност на човешкия живот, социално -икономическата конюнктура в първата половина на 2017 г., възприемайки като индиция за същата размера на минималната работна заплата, определен с ПМС № 141 от 13.07.2017 г. на 460 лв., близките сърдечни отношения между майка и син, живеенето им в отделни домакинства и различни, макари и близки по разстояние, населени места, интензитета и продължителността на душевните страдания на 56 – годишния Г. и отрицателните емоции, които е изживял от загубата на своя родител.
Преценявайки за основателно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата решаващият състав на Софийски апелативен съд е определил приноса на пострадалата в размер на 25%, като се е позовал на събраните по делото гласни доказателства за начина й на движение по пътното платно и на заключението на изслушаната автотехническа експертиза за механизма на процесното пътно-транспортно произшествие. Изложил е съображения, че установеното противоправно поведение на Н. Р. Д., изразяващо се в нарушаване правилата за движение, установени в чл.113, ал.1,т.1 и чл.114,т.1 от Закона за движение по пътищата, е в пряка причинна връзка с възникване на пътно-транспортното произшествие и последвалите го вреди, с което осъществяването на елементите на фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД е доказано.
Съобразени решаващите мотиви позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Достъпът до касационно обжалване, което по действащия ГПК е уредено като факултативно, е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който включен в предмета на делото е обусловил решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт и по отношение на който е налице някое от селективните основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд материалноправният или процесуалноправен въпрос, формулирането на който е изключително задължение на касатора, с възможност съставът на ВКС единствено да го уточни или квалифицира, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не само не е формулирал конкретен правен въпрос, по отношение на който следва да се преценява поддържаното от него допълнително селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, но той не би могъл да бъде и служебно изведен в настоящето производство по чл.288 ГПК от изложените в касационната жалба обстоятелства, твърдени и доводи без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в гражданския процес.
Въвеждайки формално предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал.1 ГПК в обстоятелствената част на касационната жалба, жалбоподателят всъщност отново се е позовал на твърдяното за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при определяне на справедлив размер обезщетение за неимуществените вреди на ищеца по см. на чл.52 ЗЗД и при преценка елементите от фактическия състав на чл. 51, ал.2 ЗЗД.Анализът на правилността на отделните изводи на въззивната инстанция в обжалвания съдебен акт, с оглед твърдяните пороци при изграждането им – допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, обаче, са неотносими към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който са строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Същите не са идентични с основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, независимо дали последните са евентуално основателни – обстоятелство , останало несъобразено от касатора, поради което общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол в случая отсъства. Липсата й, според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационната жалба до разглеждане по същество, без да се обсъждат допълнителните селективни основания.
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК й се следват в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор, определено на основание чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1830 от 18.07.2019 г., постановено по гр. д. № 4779/2018 г..
ОСЪЖДА В. М. Г. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД ”АРМЕЕЦ” АД, [населено място] деловодни разноски за настоящето производство в размер на сумата 100 лв.( сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: