О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№176
гр. София, 30.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1451 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Крис-Мари-2008” ООД срещу решение №5 от 15.02.2019 г. по в.гр.д.№397/2018 г. на АС Бургас. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №241 от 11.07.2018 г. по гр.д.№1870/2017 г. на ОС Бургас са отхвърлени предявените от „Крис-Мари-2008” ООД срещу С. Т. М. и А. П. М. искове по чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 31 413.99 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от животни, собственост на С. Т. М. и под надзора на А. П. М., върху люцерна, засята на площ от 156.500 дка в БЗС №61042-273-3-2 и БЗС №61042-291-1-3 в землището на [населено място], Бургаска област, от които 21 296.04 лв. – реално претърпени загуби и 10 117.95 лв. – пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до изплащане на сумата и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За задължението на съда при постановяване на въззивното решение да обсъди и изложи мотиви по всички представени по делото доказателства и по всички въведени доводи и възражения на страните. 2. Необходимо ли е за успешното доказване на иска за обезщетение за претърпени вреди, причинени на селскостопанско имущество от животни, да е проведено производство по ЗОСИ и обусловена ли е преценката на събраните доказателства в исковия процес то наличието или липсата на процедура по ЗОСИ. Спрямо първия въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е останало недоказано, че в периода на извършване на заявеното с исковата молба непозволено увреждане – пролетта, лятото и есента на 2017 г., „Крис-Мари-2008“ ООД е ползвало на правно основание блокове БЗС №61042-273-3-2 на площ от 81.800 дка и БЗС №61042-291-1-3 на площ от 74.700 дка, общо 156.5 дка. Посочил е, че е видно от заповед №РД 11-341/03.10.2016 г. на директора на ОД „Земеделие“- Б., че за стопанската 2016/2017 г., времето на твърдения деликт, на ищцовото дружество не са били разпределени земеделски земи за ползване в землище [населено място], а с представеното от дружеството споразумение от 14.11.2016 г. е договорено „Крис-Мари-2008“ ООД да продължи да ползва през стопанската 2016/2017 г. БЗС 61042-20-13 с площ от 7.47 ха, засят с люцерна, деклариран в кампания 2016 г. – очевидно, номерът на блока по споразумението е различен от процесните, поради което не обосновава правно основание за ползване в полза на дружеството, а освен това, разпитаният като свидетел по делото, който заявява, че е страна по споразумението твърди, че същото е било само за два месеца, след като там е отразен период на стопанската 2016/2017 г. Анализирайки приети по делото писмени доказателства – протокол №726/15.11.2017 г. на комисия, назначена със заповед № РД11-161/15.03.2017 г. на директора на ОД „Земеделие“- Б. /в който липсват каквито и да било констатации за следи от навлизане и пашуване на животни – изравяне, отъпкване, изскубани и смачкани растения, животински изпражнения и др., като няма заключение за нанесени вреди от животни, а едно необосновано предположение за възможно опасване и отъпкване при липсва конкретика за време, точно място в терен от 156.5 дка, брой и вид на животните, навлизали и пашували в блоковете, очевидно и поради което протоколът не е обоснован с разпоредбата на чл.20 ЗОСИ/ и преписки, образувани в РПУ Созопол, по сигнали на „Крис-Мари-2008“ ООД /в които не се съдържат доказателства и не могат да обосноват извод за претърпени от дружеството вреди в резултат на навлизане и пашуване на животни, собствени и под надзора на въззивниците в процесния период/, както и показанията на разпитаните свидетели /разколебани, противоречиви и неубедителни/, е достигнал до извод за липса на проведено от въззиваемия ищец пълно и главно доказване на фактическия състав по чл.50, вр.чл.45 от ЗЗД за причинено на дружеството непозволено увреждане от животни, собственост и под надзора на въззивниците-ответници през процесния период. Изложил е съображения, че за да бъде възприет категоричен извод за твърдяното увреждане, следва да отсъстват всякакви други обстоятелства, които да го разколебават, а в случая в кориците на делото няма категорични доказателства, а и група от доказателства в тяхната съвкупност, които да сочат на несъмнен и единствено възможен извод за причинени от определени животни вреди и конкретно от животните на ответниците.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, вторият от формулираните от касатора въпроси не е обусловил правната воля на съда. Никъде в мотивите си въззивният съд не е възприел становище, че е необходимо провеждане на производство по ЗОСИ, за да се установят нанесени от животни, вреди на селскостопанско имущество, респективно, че успешното провеждане на иска по чл.50 от ЗЗД е обусловено от наличие на влязъл в сила акт по ЗОСИ – изводът за недоказаност на поддържаните от ответника твърдения /че животните на ответниците са нанесли посочените в исковата молба вреди/, е направен след обсъждане и преценка на всички събрани по делото в тази насока писмени и гласни доказателства /протоколи, преписки и показания на свидетели/. В този смисъл поставеният въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, респективно по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Касационно обжалване поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК не може да се допусне и по първия от въпросите в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК. Както бе посочено, за да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал: че в периода на извършване на заявеното с исковата молба непозволено увреждане, е стопанисвал процесните блокове и че животните на ответниците са нанесли посочените в исковата молба вреди. В случая оплакванията на касатора /в касационната жалба и в изложението по чл.280, ал.3, т.1 от ГПК/ са свързани с необсъждането от въззивния съд на доказателства, установяващи стопанисването от негова страна на процесните блокове през процесния период /но не се твърди, а и не се установява необсъждане на доказателствата, свързани с другия решаващ извод на съда – за липса на увреждане на земеделската продукция от животните, собственост и стопанисвани от ответниците/. В този смисъл, какъвто и отговор да се бъде даден на поставения от касатора процесуалноправен въпрос /респективно дори и при обсъждане на необсъдените доказателства да се достига до извод, различен от направения от въззивния съд за това, кой е стопанисвал процесните блокове през процесния период/, изводът за неоснователност на иска не би се променил.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответниците по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1 600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №5 от 15.02.2019 г. по в.гр.д.№397/2018 г. на АС Бургас.
ОСЪЖДА „Крис-Мари-2008” ООД[ЕИК] да заплати на С. Т. М. [ЕГН] и А. П. М. [ЕГН] сумата от 1 600 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.