2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 01.4.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 152 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. К. против решение № 336/02.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 526/2019 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е постановил решение в този смисъл.
Съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана както от фактическа, така и от правна страна, твърдените нарушения не били индивидуализирани в нужната степен досежно време, място и обстоятелства, а посочените от работодателя разпоредби като правна квалификация по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ не съществували. В тази връзка е посочено, че процесната заповед за уволнение е с обем от 18 страници и е мотивирана по един достатъчно изчерпателен начин, като работодателят е обсъдил подробно, обстойно и всестранно обстоятелствата по всяко едно от дисциплинарните нарушения. Съдържанието на заповедта е обособено на отделни раздели, а те от своя страна – на точки и подточки, като по този начин не е допусната неяснота или смесване на отделни части от съдържанието, които евентуално биха довели до объркване или празноти в текста относно съществените елементи на дисциплинарното производство. Съдът е приел, че всяко едно от нарушенията е достатъчно индивидуализирано по време, място и обстоятелства. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина са извършени, както и че всяко едно от нарушенията е тежко и представлява самостоятелно основание за възникване на дисциплинарната отговорност на ищцата, като твърденията в посока противното на това не са доказани в достатъчна степен в хода на първоинстанционното производство. Във връзка с въпроса за тежестта на нарушенията съдът е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са изброени: добри характеристични данни, дългогодишен трудов стаж в системата на образованието, включително дългогодишен такъв и при конкретния работодател. Прието е, че те са взети предвид в дисциплинарното производство, но в мотивната част на заповедта работодателят е посочил кои критерии надделяват при вземане на решението за наказване на ищцата, като е наблегнал най-вече на естеството на неизпълнените задължения и възникването на значителни вредни последици за учебното заведение и утвърдената в него трудова дисциплина.
Съдът е разграничил фактически момента на узнаването на нарушението и неговото откриване, като вторият се явява последващ спрямо първия и маркира окончателното установяване на всички квалифициращи признаци на дисциплинарното нарушение. В този смисъл, установяването от страна на работодателя се отнася към момента, в който може да се приеме, че са събрани всички необходими доказателства в хода на дисциплинарното производство и са получени последните данни за действията на отговорното лице. Посочено е, че обикновено този момент съвпада с предоставянето на обяснения от работника или служителя, защото едва след този момент работодателят вече има възможност да направи преценка за всички обстоятелства по случая, да индивидуализира нарушителя и да прецени дали наистина е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Съдът е приел, че двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече най-рано от 03.12.2018 г. и е следвало да изтече на 03.02.2019 г. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 04.01.2019 г., следователно двумесечният преклузивен срок е спазен.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Сочи се правен въпрос, свързан с приложението на чл.194, ал.1 ГПК, относно това, кога се счита за открито едно дисциплинарно нарушение, необходимо ли е работодателят да е изискал писмени обяснения на служителя, за да е налице откриване на нарушението. Сочи се противоречие с практиката на ВКС по този въпрос.
Съдебната практика на ВКС във връзка с поставения правен въпрос е непротиворечива и постоянна, обективирана в съдебните решения, цитирани както от касатора, така и от ответника по касационната жалба. Приема се, че законът има предвид узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат. Подчертано е, че именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя; след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира.
Съдът не е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика, напротив, в мотивите си той е приел същото относно поставения правен въпрос, но е обвързал началото на срока с изисканите и дадени писмени обяснения от други служители, във връзка с които е приел откриването на нарушенията, обосновали издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В тази връзка липсва соченото противоречие с практиката на ВКС.
Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на работодателя да изиска писмени обяснения за всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложил дисциплинарното наказание. Безспорно това задължение е налице за работодателя, както е приел и съда, като в тази насока липсва противоречие с практиката на ВКС, каквото основание се сочи относно допустимостта на касационното обжалване. Съдът е посочил, че за нарушенията, установени в хода на производството са изискани обяснения, като дали възприетата от съда фактическа обстановка съответствува на действителната, е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а не е въпрос на правен въпрос, разрешен при наличието на твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
Горното се отнася и до поставения правен въпрос, свързан със задължението на работодателя да посочи в заповедта точните действия /бездействия, с които работникът е нарушил трудовата дисциплина. Съдът е приел, че посочването в заповедта на обстоятелствата е разбираемо, пълно и точно и от целия текст на заповедта е ясно в какво се изразяват действията на служителя, чрез които е осъществил нарушението на трудовата дисциплина.
Преценката на съда относно съответствието на наложеното дисциплинарно наказание винаги е различна, с оглед фактите по всеки конкретен спор. Задължението на съда, при спор между страните безспорно е да извърши тази преценка, като в настоящия случай съдът е спазил това свое задължение, като е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина са такива, че наложеното наказание е съответно и преценката в тази насока на работодателя е правилна и законосъобразна. Преценката дали това е така е въпрос на фактите по спора, като доколкото съдът е изпълнил своето задължение да извърши тази преценка, липсва противоречието, твърдяно от касатора. Същото се отнася и до твърдението, че съдът не е отчел заинтересоваността на свидетелите, разпитани по делото. Съдът е обосновал своето решение на всички доказателства по спора, в т.ч. и на свидетелските показания, но не само въз основа на тях, поради което не са налице сочените касационни основания в тази насока.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336/02.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 526/2019 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Ц. Д. К. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Езикова гимназия „Проф. Д-р Асен Златаров” гр. Хасково сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.