2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 01.4.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Ерик Василев
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 349 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. против решение № 1199/23.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 942/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.
Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на договора поради липса на предмет, съответно липса на основание, понеже договорът за правна защита и съдействие от 18.05.2009г. е сключен след приключване на досъдебното производство и трите наказателни дела. Съдът е посочил, че това твърдение е невярно, тъй като видно от приложените досъдебно производство и наказателни дела-НОХД № 5236/2005г. на 22-ри състав на ВРС, по ВНОХ № 736/2007г. на ВОС и НОХД № 3087/2007г. по описа на 23-ти състав на ВРС, договорът е сключен преди последното о.с.з. по НОХД № 3087/2007г. по описа на 23-ти състав на ВРС, състояло се на 22.06.2009г., като наказателното производство срещу ответника още не е било приключило, поради което е необосновано да се поддържа липсата на предмет или основание на договора. Съдът е приел за неоснователно позоваването на разпоредбите на чл. 36 от ЗА и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и извода, че адвокатското възнаграждение по наказателни дела се заплащат само авансово, тъй като правилото, че заплащането на възнагражденията по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е авансово платимо към датата на сключване на договора за правна помощ и, че може да бъде разсрочено на няколко вноски е въведено за пръв път с изм. на Наредбата, обн. ДВ бр. 28/2014г., т.е. след датата на сключване на процесния договор на 18.05.2009г.. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се уговаря в договор между адвоката и клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован. Във връзка с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е посочил, че това което е уговорено между страните в договора, следва да се приеме, че е и справедливо и обосновано. Този текст от закона има предвид минимума на уговаряното възнаграждение, но не го ограничава с максимум. Посочено , че при намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да има предвид в преценката си действителната фактическа и правна сложност на гражданското дело. В конкретния казус е договорено между клиента и адвоката адвокатско възнаграждение в размер на 15000.00лв., платимо до 18.05.2015г. Тези уговорки не противоречат на закона, като съдът е посочил защо не приема за основателно възражението. Посочено е, че адвокатско възнаграждение се дължи от обвиняемия за консултациите, които е извършвал адвоката в досъдебното производство, по първоинстанционното НОХД, въззивното такова и за повторно разгледаното от ВРС наказателно дело, като по НОХД № 5236/2005г. са проведени 5 съдебни заседания, по ВНОХД № 736/2007г.-2 с.з и по НОХД № 3087/2007г.-9, като е отчел и обстоятелството, че ответникът е бил обвинен за тежко наказуеми престъпления по чл. 346, ал.2 от НК и чл. 194, ал.1 от НК . За неоснователно е прието възражението за изтекла погасителна давност, тъй като договорът е сключен на 18.05.2009г., но неговото изпълнение е отсрочено до 18.05.2015г., с което са се съгласили страните. След като заявлението по чл. 410 от ГПК е постъпило в съда на 09.02.2018г., то вземането с падеж 18.05.2015г. не е погасено по давност. Прието е за установеното от вещите лица, че ищецът е подписал документа преди изписания ръкописен текст и нищо повече. Възможен вариант е подписване на договора след представяне на бланката , изписване на ръкописния текст от третото за спора лице, доколкото е изпълнен от едно и също лице, различно от страните и след всичко това-представянето му за подпис на клиента. Щом е възможно действията по подписване на договора да са извършени в тази последователност, то не следва да бъде прието за доказано, че ответникът е подписал само бланката на договора, едновременно с адвоката. В тази връзка съдът е приел оспорването от страна на ответника за недоказано.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и поради наличието на очевидна неправилност.
Сочи се правен въпрос, уговаряното адвокатско възнаграждение може ли да бъде договаряно в неограничен размер, без това да доведе до противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.
Съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като не е приел, че същото е завишено. Съдът е приел, че дори и да бъде договорено в завишен размер възнаграждението, то по реда на чл.78 ал.5 ГПК същото може да бъде намалено, като в тази връзка не е приел твърдяното от касатора, че договореното в завишен размер не противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, напротив, с оглед възражението на касатора – ответник, съдът е разгледал възражението. Отделен е въпросът, че с оглед фактическата и правна сложност, съдът е приел за неоснователно възражението. Този въпрос е фактически и е с оглед конкретните факти по делото, поради което не следва да се обсъжда в производството по чл.288 ГПК.
Горното се отнася и до втория правен въпрос, установяването на авторството на положения подпис установява ли непременно, че положения ръкописен текст в празните места на писмен договор отговаря на волята на страните и постигнатите между тях договорки. Съдът е приел, че не следва да бъде прието за доказано, че ответникът е подписал само бланката на договора, едновременно с адвоката, като този негов извод е въз основа на тежестта от доказването във връзка с направеното оспорване. Съдът не е приел, че установяването на авторството на положения подпис установява непременно, че положения ръкописен текст в празните места на писмен договор отговаря на волята на страните и постигнатите между тях договорки, приел е, че е недоказано оспорването, направено от ответника в процеса и на това основание е ценил представеното пълномощно като доказателство по делото в неговата цялост. В тази връзка, посочения правен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното от касатора съдебно решение.
Въпросът за това, дали представеното пълномощно отговаря на изискванията за първичен счетоводен документ е неотносим към производството, доколкото не касае отношенията между страните /няма спор, че въз основа на това пълномощно е осъществявана адвокатска защита по наказателното производство/. Спора по настоящото дело е относно волята на страните по пълномощното и поетите и изпълнени задължения. Отговорността на лицето, за липсата на изискванията за първичен счетоводен документ е вън от спора, доколкото не се отразява на изпълнението на задълженията на страните по договора за правна защита и съдействие, в т.ч. и задължението за плащане на възнаграждението.
Доводите на касатора за наличие на касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност, касаят обосноваността на съдебното решение и касае поставените по-горе правни въпроси, които не водят до основателност на твърдението за наличие на касационно основание, както и за наличие на очевидна неправилност.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗА, в полза на адв. П. Ч. Г. следва да се присъди сумата 1 000 лева.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1199/23.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 942/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА П. Н. К. да заплати на адв. П. Ч. Г. сумата 1 000 /хиляда/лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗА.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.