11
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 152
Гр. София, 02.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 2661 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
„Геострой“ АД обжалва определение № 2439/19.07.2019 г. по ч.гр.д. 2672/19 г, Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е отменено определение на Софийски градски съд по гр.д. 286/16 г., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. Т. и вместо него е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Геостсрой“ АД да заплати на В. Т. сумата от 500 лв разноски и е оставено без уважение частната му жалба срещу определението на първата инстанция, с която е отказано изменено решението в частта за разноските, с което е осъден да заплати на Д. Г. Г. 9 530 лв.
В частната жалба са изложени съображения, че цената на предявения обратен иск е 2 981,26 лв. и липсвало изменение на иска за целия процес. В хода на процеса бил оставен без разглеждане обратният иск. С решението били присъдени разноски като жалбоподателят бил осъден да заплати на третото лице помагач Д. Г. Г. сумата от 9 530 лв заплатено адвокатско възнаграждение.
Според жалбоподателя не следва да се дължат разноски поради това, че искът е оставен без разглеждане. Размерът на присъдените разноски следвало да бъде съобразен с действителната правна и фактическа сложност на неосъщественото производство по разглеждане на обратните искове. Следвало да се съобрази нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Моли да се отмени определението.
В изложението по чл. 284, ал. 3 , т. 1 от ГПК частният жалбоподател обосновава, че следва да се допусне до касационно обжалване определението според него на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли да се присъдят разноски в полза на ответника по предявен обратен иск, при положение, че процесуални действия по разглеждане на обратния иск не са били осъществявани?
Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
2. Допустимо ли е стойността на присъдените в полза на ответника по предявен обратен иск разноски да бъде по-голяма от цената на обратния иск, при положение, че същият не бил разглеждан?
Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, без да има изричен анализ на това основание.
Ответникът по частната жалба Д. Г. Г. оспорва същата в депозирания отговор. Посочено е, че формулираните въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Счита, че частната жалба е неоснователна, защото обратният иск бил с цена 298 126 лв. С предявяванетео на обратния иск ставал ответник и се ползвал с правата на такъв , а именно на същия му се дължали разноски по делото. Били извършвани процесуални действия и по обратните искове. Пропускът на ответната страна да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания, не можел да бъде отстранен чрез изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК, тъй като било налице преклудиране на правото за редуциране на разноските. Преклузвниият срок за това искане бил предвиден в чл. 80 от ГПК, приложжим и за искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК, който извод се налага от чл. 80 вр. Чл. 78, ал. 5 от ГПК. Срокът за възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК бил приключване на устните състезания. Претендира разноски за така подадената частна жалба в размер на 1000 лв за заплатено адвокатско възнаграждение и представя доказателства за това, че е заплатено.
„Геотехмин“ ООД обжалва същото определение в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК за изменение на решението, в частта, с която е осъден да заплати разноски в размер на 9 530 лв на Д. Г. Г.. Излага съображения, че искът му срещу третото лице е оставен без разглеждане. Разноски за адвокатска защита в полза на В. не са присъждани от първоинстанционния съд такива са присъдени от САС с обжалваното определение от 17.07.2019 г. в размер на 500 лв. Бил поискал изменение на решението в частта за разноските, но не е било уважено. Неправилно било определението, защото съдът неправилно се бил позовал на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Размерът на присъдените разноски за адвокатска защита следвало да е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. Прави възражение, че не може да отговаря за всички разноски, защото представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от Д. Г. били и по първоначалния иск. Моли да се отмени определението и да се постанови друго, с което да се измени решението на първоинстанционния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, разрешени от въззивния съд.
1. Следва ли да се присъдят разноски в полза на ответника по предявен обратен иск, при положение, че процесуални действия по разглеждане на обратния иск не са били осъществявани?
Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
2. Допустимо ли е стойността на присъдените в полза на отвтеника по предявен обратен иск разноски да бъде по-голяма от цената на обратния иск, при положения, че същият не е бил разглеждан?
Постъпил е и отговор на частната жалба от Д. Г. Г. на тази частна жалба. Посочено е, че формулираните въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Счита, че частната жалба е неоснователна, защото обратният иск бил с цена 298 126 лв. С предявяването на обратния иск ставал ответник и се ползвал с правата на такъв, а именно на същия му се дължали разноски поделото. Били извършвани процесуални действия и по обратните искове. Пропускът на ответната страна да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания, не можел да бъде отстранен чрез изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК, тъй като било налице преклудиране на правото за редуциране на разноските. Преклузвният срок за това искане бил предвиден в чл. 80 от ГПК, приложим и за искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК, който извод се налага от чл. 80 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Срокът за възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК бил приключване на устните състезания. Претендира разноски за защитата по така подадената частна жалба.
Няма постъпили други отговори на частните жалби.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е допустима, подадена в срок. Обжалва се определение в частта за разноските, като самото решение по иска би подлежало на обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 3 от ГПК. При предявяване на обратен иск се постига последващо обективно съединение на искове, които подлежат на съвместно разглеждане. Това обуславя извод, че решението по делото би могло да подлежи да касационно обжалване. А това от своя страна, обуславя извод за допустимост на обжалване на определението по чл. 248 от ГПК.
След като е бил сезиран с частни жалби от СД „В.“ ООД и В. Г. Т., „Геострой“ ООД, „Геотехмин“ ООД, Апелативен съд – София е отменено определение от 25.10.2018 г. на СГС в частта, с която е оставена без уважение молбата на СД „В.“ ООД и В. Г. Т. за допълване на решението в частта му за разноските като вместо него е осъдил „Геострой“ АД да заплати на В. Г. Т. сумата от 500 лв , представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и са оставени без уважение частните жалби на „Геострой“ АД и „Геотехмин“ ООД.
Видно от отговор на искова молба по чл. 367 от ГПК от „Геотехмин“ ООД е, че с него е поискал конституиране на трето лице помагач В. Г. Т. и Д. Г. Г. , за солидарното им осъждане с цена на иска 1 % от цената на първоначалния иск , който е 286 156,14 лв или 2 861,56 лв.
„Геострой“ АД също е поискал привличане на трето лице помагач В. Г. Т. и Д. Г. Г. и е предявил обратни искове срещу всяко от третите лица помагач за солидарното им осъждане, като цената на обратния иск е посочена като в размер на 1 % от стойността на цената на иска или 2 861,56 лв. и е посочил, че са частични искове.
По предявените обратни искове първоинстанционният съд е оставил без разглеждане същите.
В списъка на разноски по чл. 80 от ГПК на Д. Г. е посочено, че се претендират разноски по обратния иск на „Геострой“ АД в размер на 9 530 лв. Изрично в представения договор за правна защита и съдействие е посочено адвокатска защита по предявения обратен иск и е удостоверено получаването на възнаграждението от адв. И..
В списъка на разноски по чл. 80 от ГПК на Д. Г. е посочено, че се искат разноски от „Геотехмин“ ООД на стойност 9 530 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие , в който е удостоверено получаването на адвокатско възнаграждение от 9 530 лв.
В списък за разноски на В. Т. е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение от 500 лв. Представен е договор за адвокатска защита и съдействие , в който е удостоверено от адв. Тарандев получаването на сумата 500 лв.
С решението по делото първоинстанционият съд е отхвърлил главния иск с цена 286 156,14 лв и акцесорният за 11 969,71 лв за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Поради това е приел, че не се е сбъднало условието за разглеждане на обратния иск и е оставил същия без разглеждане. С него е осъден „ГЕОТЕХМИН“ ООД да заплати на Д. Г. разноски и „Геострой“ ООД да заплати на Д. Г. разноски в доказан размер от 9 530 лв.
Изменение на решението в частта за разноските е поискал В. Г. Т..
„Геотехмин“ ООД и „Геострой“ ООД също са поискали изменение на решението в частта за разноските в частта, с която с решението е осъден да заплати разноски на Д. Г. Г. като съобрази цената на предявения обратен иск и обстоятелството, че този иск не е разгледан. А ако тези искания не бъдат уважени е направил възражение за прекомерност на присъденото възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С определение по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията на страните.
С оглед посоченото произнасяне от Софийски апелативен съд „Геотехмин“ и „Геострой“ обжалват определението, в частта, с която Апелативен съд – София е присъдил разноски на В. Г. в размер на 500 лв и в частта, с която не е уважено искането им за отмяна на решението в частта за присъдените на Д. Г. Г. разноски от 9 530 лв. Въззивният съд е възприел, че цената на обратните искове е равна на цената на първоначално предявените искове.
Допускането до касационно обжалване на определенията, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК се извършва на основание чл. 280 от ГПК. Предпоставките, предвидени в тази норма са: касаторът да е обосновал правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, както и да е обосновал някоя от допълнителните предпоставки, въведени от законодателя в чл. 280, ал. 1-3 от ГПК.
В случая в предмета на делото е въведен предмета за изменение на решението в частта за разноските от ответниците по първоначалния иск, ищци по обратния иск на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, както и за това дължими ли са на третото лице, ответник по насрещния иск разноски когато обратният иск не е разгледан от първоинстанционния съд поради това, че не е настъпило условието за неговото разглеждане – уважаване на първоначално предявения главен иск.
С оглед на така очертания предмет, включен в предмета на делото поставените и от двамата правни въпроси са включени в предмета на делото и са разрешени от въззивния съд като обусловили изхода на производството. Поради това формират общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. По отношение на първия формулиран и от двамата частни жалбоподатели правен въпрос, не е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В случая когато е налице константна съдебна практика и не е обосновано приложението на чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК, не е налице основание за допускане на определението до касационно обжалване. В случая е формирана константна практика, израз на която е определение № 724/15.12.2015 по дело №1280/2014 на ВКС, 2 ТО. Съгласно вече възприетото тълкуване, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не се дължи, нито му се дължат разноски, както от страната, на която помага, така и на насрещната страна. Когато обаче има предявен обратен иск, правното положение на третото лице помагач вече е ответник по иска и разпределението на разноските се извършва съобразно изхода на спора. Когато не е разгледан обратният иск, това на практика е равнозначно на прекратяване на производството по делото. В този случай ответникът по обратния иск на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК има право на разноски. Отговорността за разноски е на ищеца по обратния иск. Касаторът не е обосновал необходимостта от различно от посоченото тълкуване поради това, че то не отговаря на действителния смисъл на нормата или са настъпили такива нормативни или обществено-икономически изменения, които да налагат различно тълкуване. Поради това следва да се приеме, че не е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. А поради това , че въпросът е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС, не следва да се допуска до касационно обжалване определението на въззивния съд.
По отношение на втория посочен въпрос от касаторите, настоящият съдебен състав намира, че е налице действително разрешаване на поставения от касатора въпрос в смисъл, че е налице по-малка стойност на цената на разгледания иск, от стойността на дължимите разноски. Но в случая изходът на конкретния въпрос е поставен по следния начин: налице е обратен осъдителен иск в размер на 1 % от стойността на първоначално заявения иск като изрично е посочено от всеки от ищците, че така предявеният обратен иск е частичен. Доколкото както вече бе споменато въпросът за дължимостта на разноски, изразяващи се в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение е разрешен от въззивния съд, то и така поставеният втори въпрос е допустим. Но в случая, както е отбелязал и въззивният съд в своето определение, и двамата частни жалбоподатели в качеството им на ищци по обратните искове не са направили възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно определение № 36 от 26.1.2015 г. по ч.гр.д. 5936/14 г. ВКС, 1 отделение и определение № 13/17.01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на ІV-то г. о., определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч. т. д. № 723/2014 г. на ІІ-ро т. о., и др./, когато възражението за прекомерност по чл. 78 , ал. 5 ГПК се прави за първи път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т. е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно.Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, в тези заседания са представени доказаталествата за заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, то възражението на основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски в посочения размер е следвало да се заяви редовно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Наличието на тази константна практика изключва приложението на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК и не е налице допълнителното основание сочено от касатора.
В конкретния случай липсва своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и се налага приложение на посоченото разрешение на правната норма, така както е тълкувана от Върховния касационен съд и въпреки че претенцията е по-малка от заплатеното възнаграждение, следва да се присъди заплатения размер по защитата на обратния иск, изрично специфицирана като осъществена именно по обратния иск. Следва да се отбележи, че е налице и предявяването на частичен иск, т.е. осъществената правна защита и съдействие е с оглед възможността решението по този иск да формира сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти. С оглед възможността да бъде предявен иск и за разликата до пълния размер на вземането и е осъществена защита по отношение на всички правопораждащи претендираното вземане факти, не може да се приеме, че е налице несправедливост на получения резултат. Ето защо не може да се приеме тезата на касатора за изключителна несъразмерност на заплатеното възнаграждение.
По всички изложени съображения ще следва да не се допуска до касационно обжалване определението.
На ответника следва да се присъдят направените разноски по 1 000 лв от всеки от частните жалбоподатели.
Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е ЛИ
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2439 /19.07.2019 г. по ч.гр.д. 2672/19 г., ВКС, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА „ГЕОТЕХМИН“, ЕИК[ЕИК], [населено място] [улица] да заплати на Д. Г. Г. 1000 лв адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Д. Г. Г. 1 000 лв адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за настоящето производство.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: